тсанев, що не отвориш ена тема за зелето ве бажанак? така че си гила с варната по острота на проблемата а напролет и по миризма |
"Забогателия мошеник никой не го съди." - Зола, "Дядо Горио" Редактирано от - mercury на 16/11/2009 г/ 21:40:20 |
Ах, защо, защо? Както се пее в оперите "Ma perche, perche". Точно сега in the wrong place in the wrong time. Когато целият ЕС ще се събира на 19ти и погледите му ще са насочени към Манхетенското гето. О, съдба злощастна! O, cursed spite! _______________________ Блогът на Манрико |
Първо е трябвало да си сложите канелки на бидоните. Ако има нещо останало в градината - карпузки, корнишон, царевички се добавя в бидона за деликатес Една седмица зелето седи затворено и след това почва да се претоква един път дневно, всеки ден, докато добие типичния вкус на "кисело зеле". Между другото, на село, нашето зеле в градината още продължава да си осуква листата, ама е на път да стане.. |
Никола, най добре всеки ден. Е, ако нямаш възможност не е фатално и да прескочиш. Пропорцията ти е екста. По моята рецепта - няма значение колко кг е зелето - ти трябва да направиш концентрация на водата (зелевия сок в последствие, някои му казват армея). А тя е 250-300 гр сол на 10 л вода. 2.5-3% соленост на разтвора. Колкото по рано започнеш да преточваш, толкова по рано ще ядеш кисело зеле - ускораваш чрез аерирането за да се получи тъй наречената млечнокисела ферментация. След като "втаса" не се препоръчва "пресичане" с натриев бензоат и други боклуци. Остави кората, която покрива бидона или кацата и не я разкъсвай при вадене на киселото зеле. Тя предпазва от проникване на допълнителен въздух и предотвратява масленокиселата ферментация, която "разваля" киселото зеле. Дано съм бил полезен. |
Според мен си сложил повече от нужното сол. Ако искаш, порови в нета за други рецепти, за да си сигурен. Излишната сол се компенсира със сладка вода. Добре е да се претака всеки ден, а когато прецениш че е готово, процесът се пресича с натриев бензоат-по 1 грам за кг зеле. |
Никола Цанев, За да протече млечно-киселата ферментация на зелето е нужен кислород. Именно чрез претакането водата се насища с кислород. Започвам претакането от първия ден. По този начин се уеднаквява и солеността. Подобно на работата на пречиствателните станции чрез разпенване (изсипване на кофата) на повърхността кислородът убива бактериите, образувани на границата на водната повърхност и въздуха. За да се стабилизира процеса, при условие, че бидона е на балкона и с цел да не се получават резки промени в температурата съм увил бидона с дебел дунапрен и съм го завил с китеник. Чрез ежедневно претакане мойто зеле се съхранява до края на юни здраво, вкусно и хрупкаво. А зелевият сок е бистър и през май. Като правило по тази технология не се хвърля даже едно листо. Редактирано от - Zmeja на 16/11/2009 г/ 22:00:59 |
Умно момчИ си Ловки но е казано "Не питай старИло, а патИло". Но и по твоята рецепта ще вкисне - де ша оди. Редактирано от - браун на 16/11/2009 г/ 21:53:33 |
изпуснах да се изкажа по темата. Една-две червени зелчици за цвят, синапови зърна в торбичка, царевични зърна в торбичка или направо кочанчета. Това беше на тати рецептата. Освен това той имаше един финт - издълбаваше конусовидна дупка в кочана и там слагаше солта, задължително морска. Така осоляването на зелката ставаше отвътре навън и се комбинираше с осоляването отвън-навътре от разтвора. Последните ми спомени обаче са от извършване на този сложен процес чрез ходене в мазето, където стоеше дървената! бъчва. Всяка година се киснеше с течаща вода от абонатната станция и всяка година се казваше - ох, дано издържи и тази година. Но държеше. |
Мисля, че Никола Цанев е сложил повече сол от необходимото. Моят бидон е 140 литра и му слагам точно 2 кг. морска сол. Напълно достатъчно! Не многото сол пази зелето. Претакане му е майката! Редактирано от - Zmeja на 16/11/2009 г/ 22:21:14 |
По селцата из татковината все още се спазват старите табиетлийски рецепти-с царевичен кочан, глава червено цвекло или ряпа за цвят, където няма червено зеле, в истинска дървена каца с чеп отдолу . И се държи в мразника, където и зиме, и лете температурата е почти еднаква... Сега го слагаме в PVC бидони, които лесно се мият и са леки, но пък...ритуалът не е същият... |
Тц, тц отиде хубвата тема у киселото зеле. А такива цветисти обиди хвърчаха, чак да му е драго на човек да чете. |
Добре е чат-пат да си правим такива отклонения от злободневието. И да не забравяме колко си приличаме всички... |