Добави мнение Мнения:2
| Мъгливо утро. От чашата с кръв пред мен се вдига успокоителна струйка пара. Ден като безброй дни преди него. Отпивам глътка кръв. Дали е кръв, не е ясно, но няма значение. От ъгъла на кухничката се дочува дебело басово бръмчене. Муха, едра, късноесенна. Каца на масата пред мен. По навик свивам устни на тръба и засмуквам. Мухата приключва... Твар божия. Отбивам се в моргата. Докато чакам на опашката, зяпам наоколо. Модерен дизайн, стъкло, пластмаси. Цветни реклами по стените. "Моргата, твоят приятел!". Сещам се за "Банцингът, моят приятел!". Докато размишлявам върху словесните комбинации "морга-банцинг" и "банцинг-магазин за месо", ми идва редът. На масата млада креатура. Сини порцеланови очета гледат през мен в безкрайността, леко замъглени. Отзад - врата с табела "Патоанатом". Зад нея сигурно има друга - "Генерален Патоанатом" и така нататък, чак до вратата с надпис "Патоанатом на Всички Патоанатоми". Развинтеното ми въображение вижда огряна от слънцето красива равнина, осеяна с набити на кол патоанатоми. В средата на по-висок кол стърчи набит Патоанатомът на Всички Патоанатоми. Наоколо се реят лешояди и... момент, казахме вече, че днес съм добра. По пътя премазват няколко пъти пръстите на краката ми, заливат ме с кална кръв от локви, изтърсват на главата ми мушами с остатъци от канибалска трапеза и се опитват многократно да ме прегазят с катафалка. Дреболии на фона на необятната доброта, която днес ме изпълва. Минавам през месаря и разсеяно прекарвам поглед по рафтовете. В мръсно кашонче отдолу - месо. С промоция - купуваш пет кила, подаряват ти екзекуция във Виена. Оле! Добротата в мен добива носталгични отенъци. На пътя ми внезапно се изпречва труп с дупка. Широка, дълбока, необятно грозна. На това място миналата седмица имаше трупче с престарели лапи. До мен спира възрастна женица. Очите й влажни, погледът див, страшен. Вероятно си спомня как е тичала с нож след гълъбите през паркчето. Разбирам я, но не мога да помогна - днес съм добра! Най-после се прибирам. Понеже съм добра, ще понеса десет минути с циркуляра. Включвам уреда. Не, господа, грешите! Добра съм, вярно, но не чак толкова - изключвам циркуляра. Блажена тишина, нарушавана само от далечни крясъци някъде по етажите. Вероятно също транжират. Отварям витринката, в която стои скелета на прадядо ми. Изтеглям тежкото острие от слънчевия сплит. Стоманата проблясва матово. Прокарвам пръсти по гравирания надпис "Ти започни - аз ще довърша". Прадядо ми ме гледа въпросително. Днес бях добра, да! Утре? |
Добави мнение Мнения:2