Отиди на страница:
А, има и за това прецеНдент, Хамел  При това болшевишки:...И молодой человек, засидевшийся с любимой в рабочем клубе, торопливо зажигал электрифицированную карту пятилетки и шептал: – Посмотри, вон красный огонек. Там будет Сибкомбайн. Мы поедем туда. Хочешь? И любимая тихо смеялась, высвобождая руки.  |
Дали и те са такива релативисти като нас. Или не се колебаят да посочат верните отговори на ясните въпроси. .. Много неща са ясни и еднозначни. Тоталният релативизъм е само упражнение за ума, не е действителност. И това, че хората възприемат или представят едни и същи неща по различен начин, е съвсем друг въпрос, който впрочем си има недвусмислено обяснение Инто, всъщност това обяснение е разликата между ... да го наречем комунизъм, но в смисъла, влаган от истинските икономисти като Мил и Хайек, а не в този на брадатите шарлатани ... и капитализма. Простите отговори на ясните въпроси са, че, "обективно", на всяко домакинство са предостатъчни по един "москвич 407", тристайно жилище и 1500 лева месечно за всички останали нужди. Да, но релативизмът, за който говориш, ни казва "не, не са достатъчни, искам още първо, второ... десето". Субективно е като усещане, доколкото всеки го разбира по своему и го изживява независимо от останалите. Но е напълно обективно като икономическа категория. Или, с безсмъртните думи на Башфул Травен "О, Цезар Август Капитализъм! Най-добрите мъже са готови да ти отдадат живота си!" |
| Навремето Мартин Лутер, според собствените му думи, бил в „клоаката” (демек в кенефа) когато го осенила великата идея, че християнството трябва да бъде по-земно и да приеме, че целият човек, а не само душата му е творение Господне. Основателят на лютеранството страдал от чести стомашни разстройства и прекарвал в тоалетната дълги часове в осамотение размисли по теологични въпроси. През 2004 г. германски археолози открили във Витенберг с Божията помощ(вероятно по спесифичната божествена миризма) сред останките на каменна къща "клоаката" на Лутер, предсавляваща ниша в една от стаите. Затова съвременните лютеранци, за разлика от ортодоксалните християни, проповядващи аскетизъм, първо се грижат да им е гот на тялото и кеф на душата, а колкото до Господ - неговото място е в храма и да опрощава греховете. |
| Сократ-май, Караваджо, да пренебрегнеш Маркс е все едно да пренебрегнеш гравитацията. Всеки, който наистина го е чел /и разбрал/, знае това. Както челите Шекспир. А Стругацки съм ги чел с удоволствие, те бяха като че ли единствените съветски фантасти, сравними с американските напр. Тарковски даже направи "Сталкер" по тях. Но наистина трябваше да спрат навреме. Не го направиха, а след смъртта на единия другият се зае да проклиня комунизма /Що е то?/ в едно интервю, което разни хора, нечели нито Маркс, нито Стругацки цитират в нета. И когато се говори за всичко това, основният фактор е четенето. Ако не си чел достатъчно, което значи много, ти личи - звучиш жалко. Нямам предвид вас, а тези, на които не отговарям. Съжалявам за дидактичния тон. Не знам какво ми става понякога. |
..те бяха като че ли единствените съветски фантасти, сравними с американските.. Това ми звучи доста пресилено. |
| Айде пак: - Натиснете тук! И няма се сърдиме един на друг, нали? ..че всичките другарчета, са весели чавдарчета... У Форума! Ех.. |
Затова съвременните лютеранци, за разлика от ортодоксалните християни, проповядващи аскетизъм, първо се грижат да им е гот на тялото и кеф на душата, а колкото до Господ - неговото място е в храма и да опрощава греховете. Змей, е те това е една от фундаменталните причини, поради която страните, говорещи германски езици - Норвегия, Дания, Швеция, Холандия, Австрия, Германия, (част от) Белгия, (голяма част от) Швейцария, Австралия и Нова Зеландия, сега са с най-висок жизнен стандарт (за съжаление, Англия напоследък взе нещо да издиша, ама да дава Господ някой ден на българите английска "закъсация"; Ирландия е особен случай). Където и да идеш по християнския свят - там, дето има богатство и ред, ще откриеш я англичани, я немци, я братчедите им - холандци, датчани и т.н. С една дума - протестанти. Сред католическите страни единствено Франция прави добро изключение. |
| Олди, Не си актуален! Чавдарчетата вече са весели господинчета. *************** Инто, За Маркс може и да си прав. Само че аз никога няма да седна да го чета, както и мнозина други, по една проста причина - престъпната идиотщина да ни карат да го четем насила като студенти. Все ми се струва, че той е за четене на по-късна възраст. |
| Сократ-май, пък аз от ученето си помня следното: Критикуя буржуазно-индивидуалистическое понимание счастья, классики марксизма-ленинизма отмечали, что стремление человека исключительно к личному счастью, которое в отрыве от общественных целей вырождается в эгоизм, который попирает интересы других и морально калечит человеческую личность. „Если хочешь быть скотом, — писал Маркс, — можно, конечно, повернуться спиной к мукам человечества и заботиться о своей собственной шкуре”. Маркс отверг также уравнительные представления «казарменного коммунизма», которые он характеризовал как „... возврат к неестественной простоте бедного и не имеющего потребностей человека...” Характеризуя своё личное понимание счастья, К. Маркс сказал, что видит его в борьбе. Такое понимание счастья противоположно всем обывательским представлениям о нём. Это не идиллическое состояние удовлетворённости существующим положением, а напротив, постоянное стремление к лучшему будущему и преодоление препятствий на пути к нему, не достижение собственного благополучия, а полное развитие и использование своих способностей в сознательной деятельности, подчинённой достижению общих целей. Харесваше ми... Харесва ми още |
| Шломо, Добре казано и актуално в днешно време, когато "егоизирането" на човешките стремежи отхвърля всичко, което движи човечеството напред. |
Здравейте Мирча, здравейте Кришан  Верно, че от където и за каквото да почнете все до краставицата и самовара стигате...Бе то - това - е като пътищата до Масква _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
За Маркс може и да си прав. Само че аз никога няма да седна да го чета, както и мнозина други, по една проста причина - престъпната идиотщина да ни карат да го четем насила като студенти. Все ми се струва, че той е за четене на по-късна възраст. Сократе, когато на 14 годишна възраст, вуйчо ми покрай всичката фантастика(предимно на руски, защото на български имаше малко) ми даде да прочета Швейк, си казах, егати тъпата книга. На 20 години, ми се стори великолепна. Тогава като студент предпочитах да чета Стайнбек, Хемингуей, Силитоу, Селинджър и една книга на Джоузеф Хелър, сещаш се коя. Сега 30 и кусур години по късно, пак си препрочитам тези книги, и Хашек включително, без Силитоу, не става. А Маркс и като студент не съм чел, и сега. Вероятно съм много повърхностна личност ПС А най добрата фантастика и досега за мен си остава "Самите богове" на Азимов. |
| Цанев, Абсолютно същото горе долу на същата възраст. В сериозното навлязох някъде към 15-16 години с Хемингуей ("За кого бие камбаната"  и Бетовен (Петата симфония).Но възрастта наистина променя погледа към четивото. Тия дни отново прелистих "За кого удря камбаната" - исках да прочета пак разказа на Пилар. Не можах да се откъсна - все едно го четях за пръв път. ПС По моя преценка най-добрата фантастика (без да ми е любима) е "Играта на Ендър". Иначе аз си обичам Саймък и Фриц Лейбър. Редактирано от - Сократ-май на 17/11/2009 г/ 23:10:56 |
