Добави мнение Мнения:17
| Щом вече и в Германия се оплакват от липсата на кадри и изтичането на мозъци - какво да кажем за България ? Тука се караме за 200 милиона ЛЕВА, а Германия излива 3 милиарда евро на година (средно) за висшето образование ... и пак няма кадри. |
| Днес на власт е меркантилизмът. Не, че някога не е бил. Къде са ония от 68-а? В офисите си. Днешните също искат богати офиси и всички екстри. Та - искат не революция, искат условия за еволюция. Лична! ---------------------------------- Блогът на Генек |
| Образованието не може да се изолира от промените в обществото. Глупаво е да се правят сравнения във времето. Някои не помнят, други не знаят какво е било образованието в Германия, например, по времето на Ерих Кестнер. Когато една икономика расте и се развива има потребности от един вид специалисти и съответно от един тип обучение на тези специалисти. Когато е в преход или в състояние на криза - това рефлектира, както върху потребностите от специалисти, така и върху възможностите за финансиране на обучението им. Ако се вгледаме в родната картина - България сигурно е на първо място в света по дипломирани културолози. И ще задам въпроса - кой има полза от това място? |
| Браво на студентите, въпреки че нищо няма да постигнат. Но все пак - браво. При въвеждането на таксите преди няколко години в Германия се тръбеше на висок глас, че те ще бъдат изразходвани само за цели, ПРЯКО и ЕДИНСТВЕНО свързани с подобряване качеството на образованието. Какво се получи обаче? Много малка част от парите отиваха реално за образование като например финансиране на изследователски разработки към катедрите на професорите. С голямата част от средствата се запълваха дупки в бюджетите на университетите - харчеше се за отопление (?) или пък подобряване на санитарните възли (?). Което си е чисто безобразие, защото тези разходи и след реформата трябваше да се покриват от държавната субсидия за съответния университет, а не от студентските такси. Редактирано от - geiler Bock на 20/11/2009 г/ 11:28:53 |
| Виждате ли докъде са ни докарали. Мненията по толкова съдбовно-важен дъпрос са почти нулеви, за разлика от интригантски поднесените елементарни житейски казуси. Как после да има нормални и мислещи хора? Нали образованието ни създава такива? Водят ни дружно към елементаризъм и битовщина на най-ниско ниво - всякакви партпобеди! |
| А къде са нашите льохмани? Сигурно се скъсват от четене в чистак новите кампуси без кръчни и дискотеки, които главният архитект им очерта, и нямат много време за протести. Бравос! Златна младеж, не като хуните. |
| А на мен ми прави впечатление , че когато се изгуби котката на Тони Блеър, по нашите електронни медии през няколко часа имаше редовни "комюникета", пък студентските вълнения в Европа като по-маловажни, почти не присъстват в новините. Та какво й е по-доброто на системата "бакалавър-магистър", че не разбрах? Редактирано от - Zmeja на 20/11/2009 г/ 15:36:51 |
Та какво й е по-доброто на системата "бакалавър-магистър", че не разбрах? По-добро има, но то е само за държавата... По този начин тя си измива ръцете - тихомълком отпусканите пари за университетите стават все по-малко и по-малко, защото видите ли, те се самофинансират. А на всеки му е ясно, че събираните по 500 Ойро на семестър (6 * 500 = 3000 евро за цялото следване, само бакалавър или 10 * 500 = 5000 евро за магистър) на калпак в никакъв случай не покриват дори и част от разходите на университета по обучението на един студент. Оттук следва, че университетите ще се стремят да записват колкото се може повече студенти, за да могат да си запълват бюджетните дупки. Те това го и правят вече... Разбира се пари за строителство на нови зали например, няма да има. Така се стига до абсурдни ситуации, като например 200 човека се опитват да си намерят място в зала за 80. И другата тенденция ще е постепенно, но константно покачване на въпросните такси. Кой учил - учил. Деца от социално по-слаби семейства ще видят висше образование през крив макарон. Ма що пък всички трябва да са учЕни? В България как може - момичетата стават чалга певици, манекенки, продавачки в бутици, момчетата - охрана или бармани... Работи ли системата? Работи. Еми що да не я приложим и на Запад? |
| Напълно съм против три годишен курс на образование за бакалавър. Не може след три години да излизаш вишист. Да, има много проблеми в програмите. Да, учат се много щуротии (аз самия съм учил много напълно излишни според мен предмети) Да, преподавателите преподават с разбиране за състоянието на предметите от преди 20-30 години. Но, въпреки това е необходимо време материала и което е по-важно - умението да учиш и д а се самообучаваш, когато се налага, да се приидобият. Какво значи "магистър" ? Значи Майстор. Не може да си майстор по нещо, което не си виждал до сега. В момента се позволява записване на магистратури по специалности много различни от бакалавърската. Това не бива да става. Образованието трябва да е достъпно и държавно. Това е нещо важно. Не може университетите да разчитат на финансиране от студентите си ( които на този етап от живота си нито имат време нито знания да работят и да си плащат таксите) Не може да разчитат на финансиране от частни фирми, които налагат политика на обучение на кадрите на конвейер за да запълнят конкретни работни места с посредствени, макар и не чак лоши работници. Не е това начинът. |
| Бих искал да споделя мнението за двустепенната система за придобиване на висше образование. Аз съм за! При едно условие - между бакалавърската и магистърска степен по дадена специалност да има задължително практикуване на професията (мининум една година) като входящо условие за магистратурата. Иначе примерите ги имаме - магистри по мениджмънт, които не са имали нито един подчинен през живота си, магистри по маркетинг, които не са продали дори една баничка, магистри по международен бизнес, които не прекрачвали границата на България. |
| Аз имам едно въпросче, което съм задавал на много хора, включително и в чужбина: каква е разликата между бакалавъра и магистъра? Т. е. какво трябва да знае и може всеки един от тях на изхода на обучението си. Досега нямам никакъв отговор на този въпрос. А той е в основата на всяка обучение. |
| Su38 Нямам претенциите да знам отговора на въпроса за всяка научна област. Но за областта, в която съм компетентен (мениджмънта) отговорът, най-кратко, е следният: 1. Бакалавърът трябва да знае как да решава структурирани проблеми (да ги идентифицира и избере най-подходящия според ситуацията предварително научен подход и да го приложи успешно); Тоест, да се справя с известни проблеми, прилагайки известни решения; 2. Магистърът трябва да умее да разрешава слабоструктурирани или неструктурирани проблеми; сам да разработи (често за първи път) подходи и методи за решаване на подобни проблеми; или - да се справя с нови за практиката проблеми, прилагайки нови решения. За това и на магистрите им е необходим практически опит преди да се опитат да синтезират ново знание. По-опростенчески - бакалаварът трябва да знае как да върши нещата правилно, а магистърът - кои са правилните неща. |
| Тук май не са казали главните причини. 1. Че следването по бакалавърските/мастърските програми заприличва повече на училище - с много повече упражнения и клаузури, и много задължително присъствие. Това пречи на самофинансирането на следването чрез работа - келнерстване например. Докато досега беше всеки да си ходи когато иска и да си избира и курсовете както и които си иска - сега всичко е строго предначертано и някои дисциплини, които биха могли да интересуват студента, но не са в програмата, вече няма защо да се вземат, защото не се признават. 2. Работодателите не вземат на сериозно "вишис" с тригодишно обучение. И nincs munka. Поне в Австрия и Германия. Работодатрелите търсят диплом-нещо. Или после ще търсят магистър до година-две. 3. На много хора, които започнаха по програма диплом-нещо, в университетите на бърза ръка програмите им бяха премодулирани на бакалавър по ... 4. Напливът за магистърски курс поради 2. и 3. става много голям и среден успех от 1, 9 вече не върши работа, а трябва поне 1, 6 и повече (в случая по-малко). А как се взема такъв успех всеки който е следвал нещо в тия страни може да си го представи. Никак. Иначе таксите не са такъв чак проблем - защото в повечето университети са за семестер-тикет, което е за градския транспорт, такса-вход за библиотеките, безплатен интернет в същите и няколко други услуги според университета/университетския град и се свалят от данъците на родителите. Но то пък и родителите не са готови да ходят в годината 9 месеца със сандали и 3 месеца с вълнени чорапи и галоши и/или да ядат карантия и кокали с картофи 6 години като се нареждат в 6 сутринта да чакат да пуснат в месарницата нещо - или именно както някои българи си изучиха децата да станат хора. И те станаха де. Някои от тях поне. Сега са други времена. Други родители. Други деца. Голям проблем е пренаселването на университетите и тук особено Виенският Университет, и ТУ Берлин, където студентите седят по стъпалата и гледат/слушат преподавателя на монитори. Допълнително австрийските университети са обременени с германски студенти, които се записват без ограничения за специалности, за които в Германия биха чакали до 5 години за място заради нумерус клаузус-а, което място и без това няма да е в град като Виена, например. Затова само във Виена в момента има 17.000 германски студенти, а и няма как да им се каже ачик - германи, ите домум. Редактирано от - Nickolas на 20/11/2009 г/ 23:34:28 |
Добави мнение Мнения:17