
| Да се напъне планината и да роди ФБР, което да разследва местните на местна почва, а не само когато въртят далавери в немско! |
| Може би авторът е прав, че не бива да форсираме мотора, но пък ако не го форсираме той дали ще върви? Докога ще трае инерцията, особено когато има държави като България, които висят като тежък товар и я спират? Ако се чака зреене от нас, то нека си отговорим на въпроса - не вървим ли всъщност назад? По-интересният въпрос обаче е, дали ако имаше по-силен президент като личност, това щеше да промени много нещата, след като самата му длъжност е орязана в Лисабонския договор, както Ван Ромпой сам признава? Натиснете тук |
| Е тук вече са се усетили да не го правят човека на УЙ, ами да си му пишаи името както требе - РОМПОЙ. |
| Аз НИЩО не разбирам от демокрация - убеждават ме. Повече по темата - Блогът на Генек |
| От къде накъде некой си Терзиев ще се осмелява да прекръщава Президента на Европа: Herman Van Rompuy Целото славянско море от народ му се радва. Придава една неописуема мъжественост на Европейския Съюз. Белгийците имат и един град Huy. Терзиев на Хой ли ще го прекръсти? Редактирано от - StrikeEagle на 21/11/2009 г/ 09:34:55 |
| Добра статия, като се има предвид , че е писана на прима виста, със силни елементи на реализъм и обективизъм. А изборът на неизвестни фигури е предвидим, след като като силните фигури в ЕС са национални президенти и премиери... Това просто е началната, по детски колеблива стъпка, която ще бъде последвана от други- по-уверени и решителни. ![]() |
| На фламандски името му звучи нещо средно между Ромпуй и Ромпой ( в нашия език нямаме такъв изчекнат звук), така че и двете транскрипции са правилни. Колкото до града ХУЙ, понеже е в провинция Лиеж, се чете като ЮИ. Друг е въпроса на нас как ни звучи |
| То навсякъде е така - удобни секретарки начело, пък големите държави диктуват - справка - НАТО, ООН, вече и ЕС. |
Още навремето Жан Моне беше прокарал идеята, че за да се преодолее евентуалното противопоставяне на националните правителства защищаващи националните си интереси, трябва да бъде създадена независима европейска институция натоварена със задачата да защитава общите интереси на съюза. В този смисъл Съветът на министрите играе ролята на орган, в който представителите на страните-членки могат да се произнасят под формата на предложение пред Комисията, считана за институция защитаваща общите интереси на европейските граждани.На теория това е доста привлекателна концепция, създадена да поддържа ентусиазма сред масите.Но в нейната 50 годишна практика на монопол могат да се констатират противоречиви елементи:несъмнено ЕК в известен смисъл е независима от държавите-членки, но тя съвсем не е такава пред политическите, финансовите и бизнес лобита. Имайки предвид тези обстоятелства може да се каже, че тя отдавна е загубила оказаното доверие и необходимото призвание да се занимава с общите интереси на европейците.Ако ЕК е непреклонна по отношение националните интереси на страните-членки тя несъмнено е отстъпчива за частните такива. С подържането на илюзията, че ЕК е гарант на общите интереси се развива погрешна представа за неутралитета на политическата власт в ЕС.Както преди, така и в Лисабонския договор, се отхвърля все по-налагащото се мнение за необходимостта от създаването на балансиращ орган спрямо ЕК. Нито ЕП, излъчен на всеобщи избори, нито Съветът на министрите, съставен от министри принадлежащи на правителствата на страните-членки(според Л.Д. тази формулировка е заместена с “държавите-членки”) могат свободно да предлагат предложенията си по изготвянето на законовите текстове и регламенти.На практика се получава се така, че ЕК прави всичко възможно да се разискват само предложения, които тя иска на всяка цена да прокара. Разполагаща с монопола на вземане на решения, тя автоматически си е извоювала правото на вето, когато трябва да зачетат очакванията и въжделенията на европейските избиратели.Де факто тази власт й позволява да се противопоставя на желанията на мнозинството, произлизащи от всеобщи избори и референдуми в страните-членки.И тя никога не се колебае да прави това, когато се касае за предложения противни на либералната идеология и интересите на световния бизнес и финансов елит.В наши дни този монопол изглежда все по-явен.Умишленото изопачаване на националния суверенитет и посоката, в която португалският овчар е подкарал стадото, потвърждават лицемерието на политическата власт е ЕС. |
Ван Ромпой ще може да вдига телефона от името на ЕС, когато го търсят президентите на САЩ, Русия или Китай, но ще служи по-скоро като телефонен секретар, защото няма да може веднага да отговори на каквото и да е запитване. ![]() |
| Колеги, да си спомним Натиснете тук ![]() |
| Ристе, като караш по магистралата и насреща ти пише Huy, гледаш първо бързо да подминеш, па после мислиш за произношението и дали е на френски или на холандски... |
| Назначаването на Рампой и Аштон са крачка напред, но прекалено малка (удобни за висчки не значи ефективни): отново всеки ще дърпа чергата към себе според националните си интереси и Европа отново (и за дълго) си остава политическо джудже, макар да е икономически лидер и пръв донант за третия свят. Прекалено много сметичици и пазарене. Докато е така, нито САЩ, нито Русия или Китай ще "е**ват" европейците така, както претендираме и вероятно заслужаваме ... Редактирано от - sybil на 21/11/2009 г/ 17:42:12 |