Всички списъци, редици и поредици са само външен израз на способността на разума да осъзнава времевата протяжност и пораждащите се от това причинно-следствени връзки... Екко от отдавна се мъчи да примири "физиката" и "метафизиката" стремейки се да ги сплави в хомогенен Универсум... _____________________________________ _________________________________________ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
Само по себе, описването на края/безкрая е "индивидуално" преживяване... Да. Затова и никога не можем да познаем докрай другия човек. Обективна граница. Както и себе си, впрочем, защото сме последователност от различни хора. Други хора. Може да е с малко, но различни във времето. Тогава, какво познаваме? Вътъка, общата субстанция, безкрая, от когото сме част и ние, и всичко около нас. Колкото повече свойства виждаме, толкова повече се приближаваме до него. |
Актуалните списъци днес са бази данни на всичкия човешки материал от раждането му докато списъците списуват. Представяте ли си Списъците в Базите Данни на Глобалния Компютър (СБДГК). Ето това наричам аз СПИСЪКЪТ. В сравнение с него списъците на Държавна Сигурност и КГБ от едно време са били като каталози в селска библиотека. Дали и Глобалният Оператор се опитва да опише "безкрая ", защото се страхува да не умре. И Глобалната Власт сигурно не е вечна. Надявам се да е така. |
-Какво ти каза О"Брайън под триона? -Мамма!-отвърна Волпоне-Какво от това? Мръсникът беше пукнал от страх! Той знаеше какво ще направим с него, ако не говори. Вместо това той започна да вика майка си. Устните на Юделман затрепериха. Той отсече със задгробен глас: -О"Брайън беше ирландец, Итало. Разбираш ли какво казвам? Волпоне го погледна, сякаш Моше внезапно беше полудял. -Какви ги разправяш? -О"Брайън ти е отговорил, Итало! Човек, който вижда, че умира, говори на родния си език! Един ирландец не вика майка си на италиански, а на английски! "Мамма" е кодовото име! Mamma, FL |
СПИСЪКЪТ е съставен от Подсписъци, те от Под подсписъци и така докато достигнат до всеки един от нас, които сме превърнати в списъци. Ние не съществуваве в истинския смисъл на думата, ние ФИГУРИРАМЕ в Списъка. Тези списъци съдържат нашите личностни характеристики, нашите биологични параметри, ДНК проби, снимки на кръвоносни съдове и рентгенови снимки на зъбната челюст и още много неща, които дори не можем да си представим. Със сигурност там са и постингите ни във форума на "Сега", профила ни от Фейсбук, имейл- копеспонденцията и списъка с контакти от Скайпи, подредени в списък, разбира се. Но това не сме ние, а наши холограми, дигитални копия, заради които ние съществуваме. Или по- точно, които обслужваме с информация, без която те не могат да съществуват. За списъците винаги е било безразлично, кой от обектите съществува в графата- живи и кой- в графата- мъртви. Списъци, списъци. Ето затова Еко е велик, защото ни позволява да надникнем зад някоя врата, която до тогава е била заключена за нас или изобщо не сме забелязвали, че там има врата. Или открехва завеси, зад които се играят тайнствени спектакли. Откривател на Вселени- които всички искат да опишат, за да превърнат безкрайното в крайно и да отложат за още малко неизбежния край, отреден за човешкото. |
и да не пропуснете списъците на бай Стамат, защото са връх на "народовеселението". Трябва да са събрани от някой сметководител. Да си призная и мен ме жегна пренебрежителното отношание на господин Еко към счетоводителите, но нейсе... На един гений му е простено да изпростее. |
Хамав, Как можа да предложиш тая простотия баш под Умберто Еко. Бая си изпращял начи ! И нищо не ти е влязло в тиквата ! Май ! |
А под пятами этих старцев, и выгибаясь над ними, и поверх престола, и над евангелическою четвернею, сплетаясь в симметрические струи, почти не разнствуя между собой из-за роскошества тончайшей художности, сводящей разномастные их свойства к великолепнейшему тождеству, к разной равности и равной разности их, единых в инаковости и инаких в единстве, в семейственном содействии, в совершенной соразмерности сочленений, в сопряженности соцветий, как созвездие сладчайшего созвучия и связанности мастей по существу сторонних, как сочетание соприродное сонму струн цитры, как согласная и согранная, сопредельная соседственность, сродненная существенной нутряной силою, сосредоточенной на единообразии смысла, даже в самой сумасшедшей игре разнообразного, как узорочье и соположение созданий взаимно несоединимых, однако, соединяющихся во взаимности, как плод любовного союза, заключаемого всесильным советом, равнозначно и небесным и светским (наикрепчайшая, вековечная сопряженность мира с любовью, с добродетельностью, со строем, с могуществом, с правопорядком, с первопричиной, с жизнью, со светом, с сиянием, с видом и с образом), как многоразличное единство, ослепляющее блистательной обработкою, сообщающей стройную форму соразмерно расположенной материи, -так сплетались и переливались между собою всевозможные соцветия и листья, и лозы, и отростки, и побеги любых растений, которыми украшаются сады земные и сады небесные: и фиалка, и ракитник, и повилика, и лилия, и бирючина, и нарцисс, и лотос, и аканф, и душистая кассия, и мирра, и смолистый бальзамин. |