Отиди на страница:
| Езикът: В това неслучване на политическия дебат стремежът към служебно дисквалифициране на БСП като нямаща право по условие да говори наистина.... /в. Сега - 23.11.2009/ Изящно. Флобер би завидял. |
| "но тази свобода имаше и своите крайности, достигащи до цинизъм и вулгарно": Напр.: "Филип Димитров го чукат цигани !" (на 1 стр. на "24 часа" ). "Интересното в случая е, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория, а най-лошият се радва на най-голяма. При вестниците е така, а също и в телевизиите" .... Защо е така - дали е от "матряла", или че журналята гледат на него с пренебрежение само като на електорат и консуматор на скандали ? Редактирано от - Mars Attack на 23/11/2009 г/ 00:27:19 |
| Този път темата се е оказала не по силите на автора, който иначе е от малкото симпатични журналисти -- най-малкото защото не е халтураджия като 99 % от събратята си по клавиатура. Например думата дебати, която според книжовната норма няма форма за единствено число, а само за множествено и тъкмо в множественото число ("дебати"  е нейният смисъл, повечето български политици и журналисти упорито я употребяват в единствено число - "дебат". Явно това скоро ще се наложи като норма, Това е книжовна норма още от 2002 г., след издаването на Нов правописен речник на българския език. Съставителите на речника (от Института по български език) се отказаха да налагат норми, а просто регистрират промените в масовата употреба на една или друга дума. Промяната при думата "дебат" е част от процеса на замяна на стари заемки (от руски и френски) с нови чуждици от английски -- главно от простотия, снобария и безгръбначност. Но това е неизбежно -- винаги в историята неграмотните маси са променяли езика, а не образованото малцинство. както вероятно ще отпадне и пълният член. Мисля си, че ако това стане, някои по-образовани хора ще продължат да го употребяват демонстративно като знак на собствено отличие. Така пълният член, след като отпадне, може да стане модерен и това ще принуди много хора да изучат правилната му употреба. Употребата на пълния определителен член е толкова разколебана (дори сред професори и академици), че отпадането му е въпрос на време. По-образованите хора може да окажат съпротива, но никога образован и интелигентен човек не може да наложи мода на масовия човек, защото човекът-маса по дефиниция мрази всеки, който е по-умен и квалифициран от него (хеле пък ако работи и в БАН, тогаз вече се и запенва като бясно псе).  |
Друга причина е твърде дълго продължилото сакрализиране на героичното, на подвига и страданието като водещи нравствени и морални стойности. Тук авторът показва пълно неразбиране на проблема - сакралност и героичност са две твърде различни неща, героят и светецът са различни фигури в колективното съзнание. Левски и Ботев са герои, при това единствените български национални герои, но не са светци. Същевременно Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са официално канонизирани светци, но никога не са влизали в българския пантеон на героите и не са били чествани като герои (щото са "светители", а масовият българин светителите и будителите много-много не ги тачи). Подвигът и страданието също са две противоположни концепции за героичното -- първата е антична (подвизите на Херакъл са пример за културен стандарт, който е в сила и до днес), втората -- християнска (мъчениците и страдалците; в християнската култура Херакъл не е никакъв герой, а просто жалък роб на страстите си). |
Базисни човешки ценности като свободата и богатството в българската култура по-често са се оказвали свързани с екстремното и героичното, а по този начин косвено с насилието и агресията, и по-рядко с рационално организирания системен труд. Това обяснява и защо трите думи, с които повечето хора свързват облика на прехода, са рекет, мутри и чалга. Нищо не обяснява. Така е не само в българската култура и не само в наши дни. Мутрите са герои в очите на мнозина не толкова заради насилието, което упражняват, а зарадите парите, които имат. А парите днес са основен измерител на успеха. Не само в българското общество. Това по никакъв начин не е свързано с никакъв измислен български"преход" или с "демокрацията", а е още един от ефектите на глобализацията. Водеща цел на този дирижиран световен процес беше всичко да се превърне в бизнес (включително образованието и здравеопазването, които през вековете са били малко или много защитени сфери на обществения интерес) и от всяко нещо да се печелят пари. Никога животът не е бил толкова впаричен, колкото днес (спомнете си само с какви пари разполагахте като деца и какви игри играехте - в сравнение с вашите деца днес) Така парите, богатството бяха наложени като основна ценност както никога досега. Затова днес за масата герой е този, който постига успех (измерван с пари), без значение по какъв начин го постига (с рекет, с рушвет, с допинг при спортистите). Андре Агаси вземал амфетамини, но побеждавал. Тиери Анри игра с ръка, но отборът му се класира за финалите на световното първенство. Малко са хората, които се възмущават все още на подобно поведение, повечето се възхищават и викат "Хвала на таквиз окумуш и ачигьоз люде!". Рицарските и джентълменските кодекси отдавна не са на мода, не само у нас. |
| Не мога да не избухна в смях до сълзи на "Алчни старци изпълзяха на припек". А за пълния член недоумявам, със сигурност не съм достатъчно компетентен. Ако се стигне до отмяната му какво ще стане с юридическите текстове ? дали ще могат да се тълкуват еднозначно ? Финалът ми хареса: Какво може да се направи? Нищо. Задачата на журналистиката е да описва това, което вижда. |
| В живота и в българския език ПЪЛЕН член има, когато се върши работа. Когато не върши - НЕПЪЛЕН /мек/. Лесно се научава! Статията е добра, макар и не оригинална. Ето още нещо по темата - "Пароле, пароле.../ думи, думи.../" - Блогът на Генек Което е мнението ми. |
Нямам представа какви са критериите за добра журналистика, но със сигурност може да се каже, че тя успешно се е адаптирала в днешните условия на политико-икономическата действителност.Отдавна отмина времето, когато медиите ни предлагаха“грижливо подбрана” информация.С развитието на съвременните средства за комуникация става изключително трудно тя да бъде цензурирана или премълчавана.Съобразявайки се с този факт, вместо да ограничава обществото от информация, цензурата използва други методи, прехвърляйки значителна част от своята дейност в ръцете на медиите.Един от основните принципи на съвременната цензура се състои в това да залива обществото с потоци от тривиална информация, излъчвана от различните медии и техните производни.Същевременно този нов начин на упражняване на цензура позволява на медиите да изглеждат плуралистични и демократични.Прилаганата стратегия за отвличане вниманието на обществото се отнася предимно до новинарските радио и телевизионни блокове, които са основният източник на информация за хората. От началото на 90-те години телевизионните новини не съдържат почти никаква информация.Въпреки че информационния блок се нарича ”Новини” или нещо подобно, с пълно основание би могло да му се даде име на някое популярно илюстровано списание.В настоящия си вид тази информационна програма излъчва не повече от 2 до 3 минути хаотична информация. Останалата част се състои от подбрани репортажи, рубрика за произшествия и криминални прояви, тротоарна журналистика и т.н. Цялата тънкост на съвременната цензура се състои в привидното й отсъствие в средствата за масова информация.Оказва се, че тя ефикасно е заместена от “пазарните правила” и ”критериите на слушателската (читателска) активност”.При тези изкуствено създадени икономически условия, радиото и телевизията вече трудно могат да си позволят да финансират работата на истинската журналистика.Вместо това тротоарната журналистика отдавна ни занимава с незначителни моменти от ежедневието, отчитайки засилена консуматорска активност.Даже информацията за важните събития се обработва и отразява чрез оптиката на обратната страна на бинокъла, а някои ключови реплики се тълкуват и поставят встрани от контекста, в който са казани. Виждали сме много често как повечето международни срещи се отразяват доста хаотично:чрез моменти от посрещане на официалните лица, поздравления и нищо неозначаващи за обикновения зрител (слушател) реплики на фона на лимузини и официални сгради, но липсва конкретна информация и анализ за обсъжданите проблеми от ръководителите на участващите държави.По същият начин се отразява един атентат: посредством повтарящи се тротоарни репортажи от мястото на трагедията, придружени с впечатления и показания на случайни присъстващи, или пък интервю с някой от спасителния екип или полицай.С няколко думи: поднася се разпокъсана информация, която трудно се запомня. Повечето психолози и невро специалисти са на мнение, че запаметяването на дадена информация се осъществява толкова по-добре, колкото тя е по-структурирана и организирана.Доколкото съм чувал, структурирането и степенуването на информацията са основни принципи в журналистическата практика. Поради тази причина казвам, че отпреди няколко десетилетия новинарските емисии правят точно обратното на това, което трябва да ни предлагат.С излъчването на своеобразни сюжети с несравнима стойност (криминални истории, малко политика, спорт, социални теми и отново политика), се цели обществото да запаметява подхвърлената му информация по възможно най-хаотичен начин.Житейският опит показва, че едно общество, страдащо от амнезия, се манипулира много лесно. |
| "Аз пък най-обичам думата "Фатално"....Като кажа "фатално" и все едно, че Фащам някого за гушата..." (Известен бълг. журналист от близкото минало) |
Генек, като ще се правим на граматици, противоположното на пълен е празен ... единство и борба на противоположностите!  |
| Темата не е лъжица по устата на този журналист. Написана е доста профанно. Не е проучил професионално въпроса. *** Pragmatika Редактирано от - sybil на 23/11/2009 г/ 12:50:21 |
| Това, което казва Мето е вярно. На мен също ми прави впечатление, че информацията в новинарските блокове по радиа и телевизия, както и тази във вестниците е хаотична и лошо структурирана. Вярно е също така, че представената по този начин информация е по-трудна за обработване. Не вярвам обаче, че това е заговор на някакви тайнствени сили. Причината според мен е, че журналистите са принудени да бълват огромни количества материали, които нямат време да обработят както трябва. Също така на самите журналисти им липсват достатъчно специализирани знания. Решението на проблема виждам в развитието на информационните технологии. Ще дойде един в момент, в който ще стане възможно информацията автоматично да бъде подредена и адекватно представена - вече се работи по такива технологии. |
| немско-бг речник, стр.314: promille=промил propaganda=пропаганда proportion=пропорция prosa=проза protest=протест protestsntisch=протестантски protestieren=протестирам protokoll=протокол provinz=провинция provisorisch=провизорен provozieren=провокирам prozent=процент prozess=процес (това е извадка от една колонка от 22 думи, произволно избрана) |
"Аудиторията на някои риалити формати е право пропорционална на пошлото и вулгарното, което показват" Аз тук твърдо не съм съгласна. Как се определя гледаемостта на дадено предаване? Слагат някоя машинка тук-там и отчитат. Всеки, който се заминава със статистика, знае, че начинът, по който са организирани тези измервания у нас, не е изобщо информативен. Нито като брой тествани домакинства, нито като случайност на подборката. Хайде да ми каже някой интелигентен, образован човек с прилични доходи - има ли такова у дома си и би ли се съгласил да си сложи? А щом има селекция на тестваните обекти, за никаква статистика не може да се говори. Както беше казал Файнман, това е все едно да определяш средния ръст на хората, като измерваш само тези, които могат да минат прави през врата 1, 70. Ами няма да получиш истински резултати! Правилното твърдение е - вулгарните и пошли предавания са предпочитани от голяма част от хората, които са си сложили такова устройство (как се казва?). Нищо повече! За неграмотността на журналистите - благодаря, че най-сетне някой се сети за това дразнещо изражение за купуването и продаването. За телевизия като БНТ би трябвало да е срамно да излъчва това. За учителка като Фъндъкова би трябвало да е срамно да добавя такава реплика към предизборния си клип. И да допълня другата дразнеща масова грешка - тоталната неправилна употреба на притежателни местоимения (особено в случаите, когато по форма съвпадат с възвратни). Нямат ли 500 лева да назначат един грамотен човек за редактор, до там ли са го закъсали? Редактирано от - Die Hexe на 23/11/2009 г/ 10:24:36 |
| Хан, приемам. И житейски е вярно. Ама друго е да ми го обясни препатил човек... ----------------------------------------- Блогът на Генек |
| Хареса ми статията...и все пак нито една медия не съм чул да споменава за класи, освен "средна" класа дето пък я нямало, за експлоатация на човек от човека, за кризата, като същностно следствие на капитализма, а обикновенно се подменя капитализъм, като обществена организация на произодството с демокрация, което пък е форма на управление на обществото и още много такива евфемизми, които са терра инкогнита за нашата журналистика...Защо ли?! |
| език и битие са едно и също:умен народ не може да деградира до такава степен(вече ? e дали съществува бг език):всичко, което се пише за езика ни и примери като(а те са милиони) "кожения овал", стилни изрази, жаргон, чуждици, броят на изговорените дневно думи и др. не се докосват на милиметър до ядрото на явлението |
То е поради органическата връзка със собственика и партийното му пристрастие на последния.