Добави мнение Мнения:14
| Слава богу, и без това беше грозен проекта за съдебна палата във Варна. Дано следващия проект да е в стил като сградата на операта или ДНФ, а не посткомунистически нео модернизъм=ла*но... |
| Единственото, което от вестника са пропуснали да споменат е, че това действие на новата министърка издава УЖАСЯВАЩА правна неграмотност! Г-жо министър, бихте ли ни обяснили как така едина административен орган ще пуска жалба срещу СОБСТВЕНИЯ си акт в съда???? Да сте чували за "правен интерес", да сте чували за това "що е то административен акт и кой има право да го обжалва?" Вие трябва моментално да си подадете оставката като министър на правосъдието (умишлено го пиша с малка буква)! Как можете да не знаете елементарни неща - неща, за които студент по право ще бъде изритан от изпит на мига! Не Ви ли е срам! Толкова ли не можахте да измислите как да преодолеете такъв акт! |
| Министърът на правосъдието Маргарита Попова иска Върховният административен съд да обяви за нищожни решенията на предшественичката й Миглена Тачева за възлагане на специални обществените поръчки за нови съдебни сгради в София и Варна. Обявяването (прогласяването) на нищожността може да извърши и самата Маргарита Попова. Все пак иска да се подсигури и друг орган да констатира нищожността. Така, че няма нищо нередно... |
Вече ВАС се е произнесъл с Определение, но има още един рунд: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 14001 София, 20.11.2009 Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАТЕЙСКА ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ по адм. дело № 14565/2009. Производството е образувано по жалба от Маргарита Попова - Министър на правосъдието срещу решение № ЛС - 07 - 236/02.12.2008 г. на Министъра на правосъдието за отвяране, разглеждане, оценяване и класиране на офертите за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка придружена с 10 специални мерки за сигурност с обект: "Предпроектни проучвания, проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на Съдебна палата в гр. Варна" с искане за прогласяване на нищожността на решението. Поддържат се подробно мотивирани доводи за нарушения в кумулативна последователност при издаване на актовете в процедурата по възлагане на специални обществени поръчки, а именно решение, заповед, протокол и решение, като нищожността на всеки от тях води до нищожността на крайния акт. С жалбата е приложена административната преписка. При проверка на допустимостта на жалбата, за което съдът следи служебно и може да бъде извършено във всеки един момент от образуването на делото се констатира следното: Жалбата е подадена от Министъра на правосъдието срещу акт, издаден от Министъра на правосъдието, което е жалба от административен орган срещу административен акт с издадетел същия орган. В глава десета, раздел І от АПК "Оспорване на индивидуални административни актове" се предвижда оспорване по съдебен ред на административните актове по отношение на тяхната законосъобразност, като право на оспорване в чл. 147 е признато на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случайте по чл. 16 от АПК. Правото на оспорване е публично субективно пребразуващо право и е насочено към съда с искане за постановяване на решение, разрешаващо спор, свързан с последиците от разпоредените с административния акт права. Поради това административния орган, когато не цели правните последици с издадения акт, той не го издава, поради което е и безпредметно да му се признае право на оспорване. От друга страна, страни в съдебното производство, когато се оспори административен акт са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица чл. 153 АПК, поради което ако се приеме, че органът може да оспори свой акт, то той ще съвместява качеството на жалбоподател и ответник, което е недопустимо, тъй като няма да е спорно производство, а пред съда се разрешават правни спорове. Процедурата, уредена в АПК за оспорване на административни актове по съдебен ред не предвижда право за органа, издал акта да го оспори пред съда, което произтича и от същностната характеристика на административния орган по § 1, т. 1 от ДР на АПК според която, Административен орган е органът, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Възможност за административния орган да отмени свой акт е предвидена единствено по реда на глава седма от АПК "Възобновяване на производства по издаване на административни актове" и издадения при възобновяването нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в АПК. Условията, основанията, инициативата и сроковете за възобновяване са уредени в чл. 99, чл. 100 и чл. 102 от АПК. При изложените съображения така подадена жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Воден от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата, подадена от Маргарита Попова - Министър на правосъдието срещу решение № ЛС - 07 - 236/02.12.2008 г. на Министъра на правосъдието. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 14565/2009 г. на Върховния административен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщението до страните по реда на чл. 138 от АПК. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Цветана Сурлекова секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Галина Матейска /п/ Георги Георгиев Г.Г. |
| Човек, говориш абсолютни глупости! Седни и почети малко по административно право, че се излагаш. А ако не ми вярваш - можеш да посетиш сайта на ВАС и да видиш определението, с което съдът оставя без разглеждане парцала на министър Попов, поради липса на правен интерес. Там нещата са обяснени хубавичко, ще ти е полезно! |
| Когато има нищожност - тя може да се констатира и прогласи и от самия орган издал нищожния акт. Но може и да бъде помолен друг орган (в случая -съда) да извърши това. Не обиждай Министърката в правна неграмотност - сигурен съм, че тя знае какво прави. |
Как административен орган ще прогласява нищожност на акт бе, ти съвсем откачи! При това на собствения си акт! Нищожност може да прогласява само съда (с едно малоумно изключение - КЗК по някои свои актове, щото го водят измислена "особена юрисдикция" . Но няма как органът, издал акта, да поиска съда да го обяви за нищожен, защото НЯМА ПРАВЕН ИНТЕРЕС! Естествено, изход има, ама гениалната министърка не се е сетила, защото явно и тя е чела административно право колкото теб! |
| Нищожните административни актове са засегнати от 1 или няколко порока. Накърняването на законността от тях е изключително силно. То засяга устоите на конституционно установения и доразвит от текущото законодателство административноправен ред. Става въпрос за същностно накърняване на установения ред на държавно управление. Поради това радикално нарушаване на установения правен ред административни актове не пораждат абсолютно никакви правни последици. Казано образно, то е нищо в правната действителност. Поради изключително силното засягане на правния ред, те не пораждат правните последици, които следва да бъдат отменени. Отмяна би имало, ако има последици. А в случая те изобщо липсват, напр. кмет издава разрешение за продажба на оръжие в чужбина от завод, намиращ се на територията на страната. С оглед на по-голяма сигурност би могло да се поиска обявяването на нищожност на съответния административен акт.Обявяването на нищожност не е отмяна. В случая става въпрос за официална констатация, че актът, радикално нарушаващ законността, не е породил последици. Това обявяване на нищожност не е задължителен елемент, но е препоръчителен с оглед на правната стабилност и сигурност на неговите адресати. Обявяването на нищожността може да стане по инициатива на заинтересования гражданин или организация по инициатива на прокурора, по инициатива на омбудсмана; на административния орган, автор на акта или на висшестоящия орган на изпълнителната власт. Обявяването на нищожност може да стане по 3 начина: 1. Органът, автор на акта, може сам да обяви тази нищожност, преценявайки, че е допуснал закононарушение при тълкуването и прилагането на съответните разпоредби. Актът може да бъде обявен за нищожен и от висшестоящият орган на изпълнителнaта власт. Това може да стане при упражняването на неговите контролни правомощия по линията на вътрешноведомствения административен контрол или чрез оспорване на административни актове по административен ред. Възможно е актът да бъде обявен за нищожен и от съда. Това не може да стане служебно от правораздавателния орган. Обявяването на нищожността ще стане със съдебен акт (съдебно решение), като производството единствено ще се постави в ход след сезиране от съответното физическо или юридическо лице. Важна особеност на съдебното производство за обявяване на нищожност на акта е, че жалбата не е обвързана с никакъв срок т.е. жалба до окръжния съд (административен съд след 01.03.2007) може да се подаде безсрочно. Подсъдността на тази жалба ще се определи от административния орган, автор на акта, напр. жалби срещу нищожни решения с оглед обявяването на тяхната нищожност на МС, министри, областни управители, ВСС и пр. Ще бъде ВАС. Жалбите срещу нищожни актове на кмета, общината, и др. ще бъдат подсъдни на Окръжния съд (административен съд). Поради много сериозното накърняване на установения ред на държавно управление порокът не може да бъде отстранен и по този начин порочният административен акт да бъде саниран (оздравен). В случая за да бъдат налице целените правни последици с издаването на акта ще трябва да се издаде напълно нов административен акт. Този акт няма да има никаква правно-логическа обвързаност с нищожния акт. Той ще бъде издаден при спазване на нова процедура като производството ще трябва да започне напълно наново и да се развие като напълно самостоятелно производство. Негов автор може да бъде същият административен орган, издател и на предишния административен акт. |
| Не ми преписвай на Кино Лазаров драсканиците, ми чети определението на съда, мисли и гледай практиката! Актът си поражда последици, докато не бъде ОБЯВЕН ЗА НИЩОЖЕН. ДА, той е нищожен от момента на постановяването си (теоретично, защото порокът е възникнал тогава), но актът си действа и лицата на общо основание си черпят права и задължения от него! Точно затова и няма срок за искане актът да се обяви за нищожен! Ето защо нищожността трябва да се прогласи, и дедо Кино може да иде да се застреля в тва отношение. Самият орган НЕ МОЖЕ сам да си обяви акта за нищожен. Единствената възможност е описаната в определението на съда - възобновяване на производството по издаване на адм. актове, при положение, че същите НЕ СА обжалвани по съдебен ред (ако са обжалвани - няма никакъв шанс, доколкото за нищожност се следи служебно в процедура по оспорване пред съд и акт минал през съдебен контрол няма да се обяви за нищожен, освен на нововъзникнало основание, което практически трудно ще стане). Попова обаче НЕ МОЖЕ да направи това, защото са изтекли сроковете, в които това е било възможно. Попова НЕ МОЖЕ и да го обжалва в съда, поради липса на правен интерес - справка същото определение на съда, което е абсолютно правилно. Тук става въпрос за тотална юридическа некомпетентност! Знаела какво прави - ако знаеше, сега нямаше да водим тоя смешен спор, защото актът щеше да бъде обявен за нищожен по нормален и законов ред. На теб, за домашно - да се сетиш какъв е този ред |
| Айде сега - дядо Кино ти бил виновен... Ако бях на мястото на министърката щях сам да си проглася акта за нищожен (стига да има солидни предпоставки за това - много се съмнявам да са налице). Пък който ще е недоволен - да заведе дело за отмяна на прогласяването. |
| Министърката иска: Поддържат се подробно мотивирани доводи за нарушения в кумулативна последователност при издаване на актовете в процедурата по възлагане на специални обществени поръчки, а именно решение, заповед, протокол и решение, като нищожността на всеки от тях води до нищожността на крайния акт. С жалбата е приложена административната преписка. Съдът обаче си измива ръцете с допустимостта: При проверка на допустимостта на жалбата, за което съдът следи служебно и може да бъде извършено във всеки един момент от образуването на делото се констатира следното: Жалбата е подадена от Министъра на правосъдието срещу акт, издаден от Министъра на правосъдието, което е жалба от административен орган срещу административен акт с издадетел същия орган. В глава десета, раздел І от АПК "Оспорване на индивидуални административни актове" се предвижда оспорване по съдебен ред на административните актове по отношение на тяхната законосъобразност, като право на оспорване в чл. 147 е признато на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Най-лесното е да речеш: нямаш правен интерес. Обааачеее: Министърката иска съда да направи проверка дали акта е нищожен. Тя не оспорва индивидуалния административен акт като такъв, тя просто иска да бъде извършена една проверка дали е налице твърдяната нищожност. А съда е длъжен да извърши такава проверка дори когато не е сезиран да извърши това. |
| Българското право страда от един фундаментален проблем, и той е, че се кандидатства с български език, а не с математика. Като резултат, българското право прилича на сборник развити теми по литература, без никаква сериозна логическа връзка, без никаква връзка с реалността, и без никаква връзка със справедливостта! |
Добави мнение Мнения:14