Отиди на страница:
| тогава ще бьдат корпоративни самсунги |
тия са много трудни за общуване, предпочитам си къркандетата дето гамбаримасват яко... а тази тенденция наподобява на залените в Германия - нема лошо и двете страни имат сходен път. с нетърпение очаквам японската Ангела, след като разкарат новите либерали  а фрактал е много прав за опасността от самсунизма... Редактирано от - aleksandar на 27/11/2009 г/ 03:51:06 |
| Отказ да се робува на голямата корпорация, стремеж към индивидуалност и духовна изява, отказ от консуматорството, здрави семейни връзки и приятелства, нищо от това не е лошо и трагично. Отказвали да се борят за успеха на голямата корпорация!!! Просто времето на голямата корпорация отминава. И с това трябва да свикнем. |
| Просто преминават на по-висша степен на развитие и се приобщават към мирогледа на англосаксонците. А мястото което опразват японците полека-лека се заема от китайците. Нали все трябва да има и мравчици-работници.  |
лошото и трагичното е, че нито в Корея, нито в Китай са разбрали, че времето на големите корпорации е отминало. а Япония не се намира в ЕС, а в далечния изток, където много много не философстват над глупости. показателно е, че черният господар на бялата къща, като го избраха не отдавна, първо говори с червеният господар на голямата стена, а после дойде да види от де изгрява слънцето. а иначе и на мен ми се не работи от 9. до 9. ма нихната мама корейска и китайска  |
| Добра статия. И в България има наченки на този модел, само дето поради масова бедност това трудно се забелязва... но консуматорският модел трябва да се промени, най-малко поради простата причина, че няма достатъчно ресурси за да се наложи дори и за 30% от хората на планетата Земя (без да споменаваме другите му негативи)... |
| това, което в япония съставлява духовната основа на общежитието, за нас е само далечна догадка и мъгляво умозрение |
| Вчера прочетох Норвежса гора на Харуки Мураками и явно това е тенденция. Накрая всички приказки за индиговото поколение ще се окажат верни донякъде. А иначе Гозомбо е прав - умира ерата на големите корпорации. Според мен идват по-гъвкави модели. |
| Ами хубавото е, че всяко демократично общество дава право на избор. Ако на някой не му харесва офиса и иска здравословен живот може да стане фермер. Аз уважавам такова решение. Но не мога да разбера тези, които се бунтуват срещу моделя, а самите те нямат сили да се откажат от него и да си поемат собствен път. Изглежда, че и за тях материалният статус е определящ. |
| Метнете едно око към добро криминале - "Лоша кръв" от Антъни Бруно. ------------------------------ Блогът на Генек |
| Човечеството започна да се уморява от студените метални играчки и идва ред на забавленията с топлолюбивите човешки белези. А иначе Японците са циций. |
"Желязната" образователна система, която възпита цели поколения високоинтелигентни служители, сега заплашва индивидуалността и съзидателната сила. Големите корпорации, изстреляли японската индустрия на световния връх, са се превърнали в отблъскващи бюрокрации, задушаващи предприемаческия дух. И в САЩ е същото. |
| генек, дай 5 лева за стари книги. Самурай да бъдеш или не? Дали е по-достойно за душата да се понесеш с тойота или хонда във бясна гонка, или да се тъпчеш сам с гурме от водорасли |
| Гойко, че тя стара ли е? Ако съдя по тази статия - остаряла е, днешните млади японци не щат подобни правила на поведение и критерии в живота, каквито има в книгата. Но иначе - май 10-15 години най-много, откак я взех. ---------------------------------------- Блогът на Генек |
| Парламентарните избори по-рано тази година пометоха Либерално-демократическата партия, управлявала страната без прекъсване след Втората световна война. На власт дойде по-либералната Демократична партия на Япония. Политическият и социален консерватизъм в страната е застрашен. Излиза, че Демократичната партия е по-либерална от Либерално-демократическата... Значи, либерал-демократите досега са защитавали консерватизма, който вече е застрашен от "чистите" демократи. Японска му работа... Обаче пък са супер! Втората икономика в света и на практика, едва ли има домакинство, в което да няма поне едно японско нещо. За България едва ли скоро ще може да се каже нещо подобно... |