Добави мнение Мнения:8
| Даа , глупост , след глупост и типично по български ! По-скоро по славянски ! Тук бях свидетел как една рускиня намери банкнота от 200 шекела и с всичката си простотия започна да разпитва на кого е ! И естествено пет-шестина души казаха , че е тяхна ! Тогава ме погледна с тъпо-виновна усмивка и ме запита : " Какво да правя ? На кого да я дам ? " И без малко да отнесе боя , че не може да даде на всичките "собственици" по една банкнота от 200 шекела(40евро) ! Наивноста , граничеща с простотия за вярата в доброто в човека ! И то при "демокрацията" ! От много вяра в светлото бъдеще я докарахме с тъга да си спомняме за миналото ! Децата от малки трябва да се учат да бъдат добри , но не доверчиви ! Да бъдат честни , но не наивни ! Да бъдат смели , а не безстрашни ! Да бъдат разумни , а не безразсъдни ! Да вярват в себе си , а не в Господ , защото Господ е в самите тях и какъвто си го "направят" - такъв и ще бъде ! |
| Добър преход от красотата и романтиката към реалността родна. ----------------------- Блогът на Генек |
| Разказът ми напомни една случка с мен от студентските години. Намерих паднали банкноти една след друга по пет лева, просто човекът си вървял и те падали от джоба му. Усилих крачка, настигнах мъжа, който беше много преди мен по улицита и попитах негови ли са парите. Той ги взе от ръцете ми и каза : не, не са мои, но ще си поделим късмета. Поне загубих само половината. Глупаво е да постъпваш така, съгласна съм с Чоки.  |
| Аз бях намерил портфейл, по името от личната карта и с много обаждания намерих собственичката. Минах половин София да и го занеса. Даже и едно благодаря не чух.... |
| За мен пък разказът /ами разказ си е.../ е приятен повод да си припомня за една чужда неприятност. Тя се е случила на съветския гражданин Егор Князев, 47 годишен, по професия киномеханик, /като малък мечтаел да стане дидектив/. Теглил е току-що прилична сума за дълго подготвяното гостуване на брат си в Урал. В магазина е за покупка на разни неща, близо е вече до касата, когато вижда до краката си едрата банкнота. Честният човек се навежда, размахва я и с подходящ за случая тон обявява - на широко живеете, граждани!!! Разбира се, веднага се разбира от кого са паднали 100-те рубли, поема си ги човекът, без да има много време да благодари. А след минута, пред касата, натоварен с пакетите, Отпускарят разбира, че стотачката си е била негова...  Кой знае колко съм опошлил цялата случка, взета от великолепния разказ "Чудик" на Василий Шукшин. Но се радвам, че ме подсетиха за него и дано повече форумци да са го чели. И да помнят Големия Сибирняк  |
| От разказа излиза, че околните са социопати. Предполагам толкова е толкова вярно, колкото възможността къдрави вълнички да подхвърлят към брега къс злато. |
Разказът е тъжна алегория за това как мутрестата действителност ни отнема късмета...и живота! Разбирам го, въпреки че аз не се чувствам така...  |
| Горните коментари ми напомниха една смешна история: преди години зевзеци имаха навика да се гъбаркат с минувачи като им оставяха на улицата банкнота, завързана с корда. Минувачът се наведе да я вземе, а те я дръпнат. Та видях аз пред мене банкнотата от пет лева, но нали съм си дълекогледа, видях и кордата. Веднага настъпих банкнотата с крак, извадих от чантата си ножичка, отрязах корадата и прибрах банкнотата. След това победоносно изгледах зевзеците и си отминах.  |
Добави мнение Мнения:8