Бивол, не е прав войводата и няма как да си разумен, когато задължително ("белите) възнагражденията се плащат по карта, когато задължително соц. плащания са по карта, когато задължително плащаните такси са по банков път. Ако всички са разумни, то банките ще надуят таксите и пак същото - преводът на 3 лв. за свидетелство за съдимост няма да е сегашните 3.50, а ще е 10 лв. и пак сме от страната на булката. Крюела е правата - РАЗУМ требе. Така и така никой в държавата няма да се светне, че щом нещо е задължително, то трябва да има спирачки за операторите на това задължително нещо (ако не беше, то САМ щях да реша дали ми е по-удобно да получавам и плащам през карта/банков път и да си платя за удобството или да получавам/плащам само кеш на гише), но поне ние трябва да влагаме разум и да не вземаме всяка предложена ни карта и всяка попаднала пред очите ни плазма. Редактирано от - Stern на 07/12/2009 г/ 12:01:20 |
Мани мани какъв превод! Прочетох "новата й такса се е вдигнала с 29.99 американски цента на всяко плащане с картата, което е увеличение с 10%" и си рекох "WTF?". Такса на всяко плащане на кредитна карта? Абсурд! С точност до 0.01 цента? Абсурд! И това ако е 10%, то тая такса ще да е 3 долара на покупка! Да бе да. Истината всъщност е: "her new interest rate was 29.99 percent, an increase of 10 percentage points." Изводи: @апсолютно: Тая статия да не се чете @СЕГА: При преписване от чужди журнали да се ползват не филолози, а хора имащи хабер от понятие от материята. ПП: Що пишете вместо ударено и и кратко? |
Не съм наясно има ли законово задължение изплащането на заплати, пенсии, детски добавки, социални плащания и други по банков път? Ако някой знае точно, моля нека ме светне! Щото май никъде не е написано, а ние само мислим, че е така! И предимно в Си-банк се вадят картите, а? Или в някой неин мутант?откъде накъде съм длъжна да внасям 1.50 лв. по банковпът срещу 3.50 лв.банкова такса-превод? |
Sternв нашата Родина,"белите"възнаграждения, болнични и пр.не се правят по карта, за да се улесни населението.А се прави, за да ручат банките. и сега , когато се сменят множество шефове, управители на управления , отдели др.ведомства една от първите работи им е преместат сметките си , от една банка в друга. Пример-щеф на болницата в Бл-д-премества сметките от една банка в друга....и получава автомобил, за награда.И те така!!! |
Американският граждански съдия Даниел Доил Бинъм беше достатъчно дързък през 2002 г. да се обади в „Sап Francisсо Federаl-Reserv-Вапк (FED)" и да проведе повече от удовлетворителен разговор с някой си Рон Супински от Рublic Informatiоп Department, който тук ще цитирам дословно (П означава ПИТАЩИЯ, а Г-н С.: - г-н СУПИНСКИ): П: Г-н Супински, „Federal Reserve Systет" собственост на държавата ли е? Г-н С.: Ние сме учреждение на правителството. П: Не такъв беше въпросът ми. Той държавна собственост ли е? Г-н С.: Това е учреждение на правителството, създадено от Конгреса. П: „Държавният резерв" фирма ли е? Г-н С.: Да. П: Има ли държавата какъвто и да било акционен фонд във „Федералния резерв"? Г-н С.: Не, такива притежават банките-членки. П: Банките-членки частни ли са? Г-н С.: Да. П: Имат ли „банкнотите на Федералния резерв" някакво по-критие? Г-н С.: Да, собствеността на „Федералния резерв", но преди всичко властта на Конгреса да налага данъци на гражданите. П: Казвате властта да се касират данъци? Това ли е покритието на „банкнотите на Федералния резерв"? Г-н С.:Да. П: Колко са общо финансите на „Федералния резерв"? Г-н С.: „Sап-Francisсо-Вапк" притежава $ 36 милиарда в активи. П: Какво представляват тези активи? Г-н С.: Злато, самата Федерална резервна банка и гражданите на държавата. П: Каква е стойността за унция злато на Федералната резервна банка по документи? Г-н С.: Нямам такава информация, но „San Francisсо-Вапк" при-тежава $ 1, 6 милиарда в злато. П: Да не би да казвате, че Федералната резервна банка в Сан Франциско само като банка притежава $ 1, 6 милиарда в злато, а салдото на това богатство са правителствени гаранции? Г-н С.:Да. П:Откъде „Федералният резерв" получава „банкнотите на Федералния резерв" ? Г-н С.: Те са оторизирани от хазната. П: Колко плаща „Федералният резерв" за „банкнота на Федералния резерв" от $10? Г-н С.: Петдесет до седемдесет цента. П: Колко плащате за „банкнота на Федералния резерв" от $ 100? Г-н С.: Същото - 50-70 цента. П: Само петдесет цента за $ 100 е доста добра печалба, не мислите ли? Г-н С.: Да. П: Следователно американската хазна плаща на „ Федералния резерв" по $ 20, 60 на $ 1000 номинална стойност, респективно малко повече от два долара за $ 100, така ли е? Г-н С.: Приблизително. П: Не използва ли „Федералният резерв" „банкнотите на Федералния резерв", които винаги струват два долара, за изкупу ване на американския дълг от правителството? Г-н С.: Да, но това не е достатъчно. П: Но в общи линии е така? Г-н С.: Да, в общи линии е така. П: Колко „банкноти на Федералния резерв" са в обращение? Г-н С.: $ 263 милиарда, но ние можем да дадем само малък про цент от общата сума. П: Къде отиват „другите" банкноти? Г-н С.: В хорските дюшеци, в невидимия сектор и в нелегални пари от наркотици. П: След като дългът се изплаща в „банкноти на Федералния резерв", как $ 4 трилиона национален дълг може да бъде изплатен с всичките намиращи се в обращение „банкноти на Федералния резерв" ? Г-н С.: Не знам. П: В случай, че федералното правителство събере всички на-миращи се в обращение „банкноти на Федералния резерв", щеше ли математически да е възможно да бъдат платени $ 4 трилиона национален дълг? Г-н С.: Не. П: Вярно ли ще е, ако кажа, че при тази политика на резерва срещу всеки влог от 1 долар в дадена банка-член могат да бъдат заети нови $8? Г-н С.: Около $ 7 П: Поправете ме ако греша, но тук отново става дума за нови „банкноти на Федералния резерв" от $ 7, които никога не са в обращение. Те са създадени „от въздуха", защото кредитите и двата долара никога не са били плащани. С други думи: „банк-нотите на Федералния резерв" никога не са били реалност, не са били отпечатани физически, а само генерирани по документи и за да събират такси. Вярно ли е? Г-н С.: Да. П: Това ли е причината, че в обращение има само $ 263 милиарда „банкноти на Федералния резерв"? Г-н С.: Това е част от причината. П: Грешно ли разсъждавам: вярно ли е, че когато (на Коледа през 1913 г.) беше приет законът за „Федералния резерв", на практика Конгресът преотстъпи правото на едно ЧАСТНО сдружение да сече монети и печата банкноти, и изобщо да регулира по-купателната стойност на американската валута? Всъщност от „Federal Reserve Вапк" (ЧАСТНА фирма) страната ми ВЗЕМА НА ЗАЕМ това, което би трябвало да са наши собствени пари, ПЛЮС лихвите. Вярно ли е, че държавният дълг не може НИКОГА да бъде изплатен в рамките на сегашната парична система? Г-н С.: По принцип - да. П: „Надушвам плъх", а Вие? Г-н С.: Съжалявам, но не мога да коментирам, аз работя тук. П: Проверяван ли е „Федералният резерв" от независими лица? Г-н С.: Да, проверяват ни. П: Защо тогава съществува актуално парламентарно решение (заведено под номер 1486) за цялостна проверка на документите на „Федералния резерв" от GАО1? И защо „Федералният резерв" се противопостави ? Г-н С.: Не мога да отговоря. П: Регулира ли „Федералният резерв" стойността на „банк-нотите на Федералния резерв" и лихвените плащания? Г-н С.: Да. П: Обяснете ми как „системата на Федералния резерв" може да бъде конституционна, след като само Конгресът на САЩ в лицето на Сенат, и Камара на представителите има властта (или най-малкото трябва да я има) да сече монети, печата банкноти и да регулира стойността? [Член 1, параграф 1 и 2.[ Никъде в Конституцията не се дава право или пълномощие на Конгреса 1 GАО = Gоvеrnmеnt Ассоuntabilitу Оfficeсе, Правителствена подотчетна комисия - може да бъде свикана от Конгреса или от гражданите и провежда разследвания за разходите и програмите на правителството и др. Докладите на тази комисия пред Конгреса съдържат също и предложения за отстраняване на злоупотреби -бел. прев. каквато и да било изпълнителна конституционна власт да се трансферира към някакво частно предприятие - или напротив? Г-н С.: Не съм експерт по конституционно право. Мога да Ви свържа с правния ни отдел. П: Мога да Ви уверя, че съм чел Конституцията. Тя НЕ разрешава държавната власт да бъде преотстъпвана на частна фирма или сдружение. Не е ли казано ясно, че която и да е власт не се дава на частни лица, а се предоставя на държавата и на нейните граждани? Това не важи ли за едно частно предприятие? Г-н С.: Не мисля, но ние сме създадени чрез законно събрание. П: Ще се съгласите ли: това е нашата страна и това трябва да са НАШИТЕ пари, както е по Конституция? Г-н С.: Разбирам какво искате да кажете. П: Защо ние трябва да вземаме назаем (СРЕЩУ ЛИХВИ) „нашите собствени пари" от ЧАСТЕН консорциум на банкери? Не беше ли точно това причината, поради която „ние" лансирахме революция, за да се превърнем в сепаративна суверенна нация със собствени права ? Г-н С.: (без отговор) П: Всичко това изобщо узаконено ли е от Върховния съд? Г-н С.: Мисля, че имаше съдебни дела. П: Имаше ли дела във Върховния съд ? Г-н С.: Така мисля, но не съм сигурен. П: Не потвърди ли Върховният съд единодушно в А.L.А. (Schechter Poultry Corp. vs. Us. and Carter Соаl Со.) корпоративно констатираното разпореждане като противоконституционен акт на законодателната власт ? [„Да се предава власт, означава тя да се регулира. Това е шо-кираща форма на законодателно пълномощие; но само по себе си то съвсем не означава упълномощаване на дадена официална корпорация, общество или група, които вероятно не се интересуват от общото, а уреждат единствено частните си интереси." Сarter vs. Carter Соа1 Со...] Г-н С.: Не знам, мога да Ви препратя към правния ни отдел. П: Сегашната ни парична система не е ли „картонена кула", която ТРЯБВА да се срути, защото математически дълговете НИКОГА не могат да бъдат погасени? Г-н С.: Така изглежда. Мога да Ви кажа, че очевидно много добре разбирате материята и знаете какво говорите. Въпреки това ние имаме решение. П: И какво е то ? Г-н С.: Дебитните карти. П: Имате предвид ЕFТ (Е1есtroniс Funds Тransfer = електронно превеждане на пари) ? Не е ли твърде опасно като имаме предвид качествата на компютрите? На държавата, на всички учреждения, вкл. „Федералния резерв", ще бъдат давани такива информации: например, че в 2.30 часа Вие сте бил на бензиностанцията и сте купил безоловен бензин за 10.00 долара, по 1.41 долара галона, а после в 2.58 ч. сте се отбил в магазина за хранителни стоки и сте си купил хляб, обяд, месо и мляко за 12.32 долара и накрая в 3.30 часа в аптеката сте взели лекарства за 5, 62 долара. С други думи: Вие ще знаете кога и къде ходим ние, колко плащаме, колко плащат едрите търговци и колко печелим. Със системата ЕFТ в прекия смисъл на думата Вие ще знаете всичко за нас. Това не е ли ужасно? Г-н С.: Да, малко е странно. П: Започвам да надушвам ГИГАНТСКИ ПЛЪХ, който вече е надхитрил Конституцията ни. Не плащаме ли мито на частен банкерски консорциум под формата на данъци върху доходите? Г-н С.: Не бих го нарекъл мито, това са такси. П: Служителите не изпитват ли професионална ревност да бранят Конституцията от външни, както и от вътрешни вра-гове? Така погледнато, „Федералният резерв" не е ли вътрешен враг? Г-н С.: Не мога да кажа. П: Виновни са избраните от нас служители и хората от „Федералния резерв" заради собственото си облагодетелстване като така унищожават моето гражданско право, а това е измяна. За измяна наказанието не е ли смърт? Г-н С.: Мисля, че да. П: Много благодаря за информацията и за отделеното време. И ако позволите, бих Ви посъветвал да направите необходимите стъпки за защита на себе си и своето семейство и да изтеглите всичките си пари от банката, преди системата да се срине. Аз лично ще го направя. Г-н С.: Нещата не изглеждат добре. П: Нека Бог има милост към духовете, които стоят зад противоконституционното и криминално деяние наречено „Тhе Federal Reserve". Ако ВСЕСИЛНАТА МАСА се събуди и разбере за този гигантски удар, няма да го сметнат за дреболия. Беше удоволствие да разговарям с Вас и още веднъж Ви благодаря за отделеното време. Надявам се, че ще послушате съвета ми, преди нещата да са се сринали окончателно. Г-н С.: За съжаление, изгледите не са добри. П: Желая Ви хубав ден и благодаря за времето. Г-н С.: Благодаря, че се обадихте. Из "Не пипай тази книга" на Ян Удо Холай (Ян ван Хелсинг) |
У нас...у нас само като гледам болшинството дето се реди първо на банкомата на супера, а после плаща вътре кеш, кво да говорим за култура и навици?! проблемът е че първо банките заразиха клиентите с идеята да харчиш без да мислиш и сега изведнъж те ти викат "Ами да си мислил!". грехът на банковата с-ма е че промениха мисленето на хората и унищожиха спестовността като ценност и по-лошото - насадиха идеята, че е нормално за стоки които не са ти първа болка, да се увъртиш в заеми. духът на безотговорното харчене на неизработени пари вече е пуснат и доста болезнено ще е връщането към здравата логика на "пито-платено". |
Трябва да си куку да се оставиш да плащаш лихви по кредитни карти - към 15-30%. Никога не съм го правил. На края на месеца плащам всичко. Имам към десетина кредитни карти и никога не просрочвам плащания. Затова и кредитният ми рейтинг е висок и ако поискам да взема нещо на изплащане - няма проблеми. И понеже кредитният ми рейтинг е висок, лихвите са много ниски. Редактирано от - A Bulgarian in the USA на 07/12/2009 г/ 17:23:02 |