Отиди на страница:
А кога ли/10, 20, 30...50 години?!/ ще изнесат публично и списъците с имената на СЕГАШНИТЕ служители, сътрудници и "доносници" на сегашната ДС- с чиято помощ/съдействие или мълчание и бездействие!/ бе тотално РАЗГРАБЕНА и разпродадена на наши и чужди, за жълти стотинки, Собствеността на "онази" държава?!? А?!  |
| Въобще не ми се набърква в "Не моята битка". Но и нечии безсрамия минават границите! Хубаво е да се помълчи, когато собствения задник е оклепан, та чак до тирантите... Подскачанията от сорта: "- И аз другарко, и аз другарко!" - оголват единствено нелицеприятната гледка към четирибуквието на престараващият се! Хайде да не знаем, кой - кой е тъдева...  -  Alles Gute Herr Denkov! Bleiben Sie gesund und munter oder wie die Simple Minds singen: ALIVE AND KICKING!  |
| Златни ми Негласуващ, изказът ти е неясен, но аз от сульовци и пульовци като теб разбирам.Колкото и да съм зелен. Ти едва ли заслужаваш, но и заради другите като теб /без да тая особени надежди, че ще ви просветне/ ще кажа само две от многото неща, които мога да разкажа не от чужди разкази, а от собствен опит. Първо. Преди "демокрацията" в България се разпространяваше вестникът на френската компартия Юманите /когото Митеран подкрепи финансово, защото е елемент на френската демокрация и култура/. Аз бях един от малкото хора, които си го купуваха всеки ден. На 21 август 1968 г. на първата му страница имаше декларация на политбюрото на ФКП, което осъждаше съветската инвазия в Чехословакия и бе публикувана голяма снимка на горящ съветски танк на Вацлавски намести. Веднага разнесох и показах този вестник на всичките си познати и , естествено, това беше съобщено където трябва. От там ме уведомиха, че тази моя активност им е известна, но, представете си, нищо не последва. А не им бях нито агент, нито доносник, нито явочник или каквото и да било там. И продължих да си чета Юманите и Нувел обсерватьор /и до това списание имаше свободен достъп в НБ/ и да си говоря свободно с приятели и познати /в кръчми и къде ли не/ за тях, но и за още много други неща, за които сега разни "репресирани" и "лишени от демократични свободи" хора лъжат, че само са си шепнали в кухничките със спуснати пердета. Не ме разстреляха, не ме пратиха в "комунистически" лагер, не се опитаха дори да ме правят доносник. Това се отнася и за всичките ми приятели и познати, с които си дрънкахме каквото си мислим. /Е, имало е между тях и доносници, но кога ли и къде ли не ги е имало? Включително днес!/ Хората си разбираха от работата. Правеха разлика между свободомислещи хора и асоциални типове. Второ, много лъжци днес разправят, че преди "демокрацията" ни било забранено/!/ да слушаме западна музика. Истината е, че бе забранено тази музика да се пуска по официалното радио и телевизията - забрана, която с времето се смекчаваше все повече - да не би сегашните 40 годишни хора да не слушаха по българското радио АББА още след възцаряването им от Евровизия и да не са гледали пълнометражния филм за тях още през 70-те години, когато гледахме за пръв път и "Кръстникът" почти премиерно? Да не говорим за прекрасните френски и италиански филми и музика, за които изобщо не помня да е имало забрана. Всъщност забраната беше наложена върху американската масова /суб/ култура, която сега ни направи на идиоти. А за мен лично онези години са свързани неразривно с радиото, от което свободно слушах и записвах на източногерманския си 20 килограмов магнитофон марка КВ, който вечно мъкнех нанякъде, "забранената " музика, която харесвах - Бил Хейли, Пол Анка, Елвис, Бренда Ли, Литъл Ричард, Нийл Седака, Чъби Чекър и кой ли не още. През същите години слушах БиБиСи /на сръбски, защото нашите го заглушаваха докъм 1986 г./ и др. "черни" станции и гледах югославската телевизия, а чрез нея практически и цялата западна телевизия. Никой не ми пречеше и никой не ме репресираше. Но аз се интересувах от всичко и търсех всички достъпни източници на информация. И ги намирах, и се ползвах от тях. За разлика от тъпаците, които от нищо не са се интересували, а сега казват, че им било забранено. И за разлика от тези, които им вярват, без да имат собствени впечатления от повече от 20 години. А извън тези спомени - аз също не гласувам. Намирам го за глупаво. Поне у нас, поне засега. |
| Как пък един осветлен агент досега не каза: Да, другарки и другари, бях агент, такива бяха времената - исках да излизам в чужбина или да уча. Ама бях малко така тъпичък и не ме приемаха в университета, та чичковците от ДС мм дадоха начален тласък, заради което аз пък трябваше да им давам едни отчети какви ги говорят Пешо и Стела от нашата компания. Сори много и на тях и на вас, че вече 20 години ви се правя на демократична обществена фигура, а сщевременно съм с малко така понасрани гащи. Как пък един не излезе и не каза това... На мястото на автора просто бих замълчал, наместо "да отсрамвам" вестника или изобщо да плещя каквото и да е... |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
заловен на границата в Свиленград. С радост приех тая молба - когато си на седемнадесет години, и то през 1973 г., би било чудо да предвидиш, че след 36 години това ще е единственият ти спомен за топлите връзки с ДС, Димитър Денков, извинявай, човешко е. Не можем да искаме от всички да са били светци и да не си уреждат кариерата сметкаджийски, но заради такива като теб съм "враг на народа" в комунистическите архиви и ми казаха през 1988 г., въпреки , че бях пълен отличник, да не си и помислям въобще за научна кариера. Заради такива, като теб и милиционери, като онзи дето напусна МВР през 1990 г., но не и БКП. Редактирано от - Brightman на 10/12/2009 г/ 05:13:33 |
| Фичката дава твърде смислено обяснение. Има езикова гимназия, предполага се, че има и учители по езици, най-малкото чрез директорката може да се информираш за най-добрите и обикновенно са от последните класове. |
| Денков, ама тебе са те оставили за отстрел, май? Сложили са твоето писание отделно, даже на първа страница, после в "НаблЮдател" са те изтупали на второ място. А Терзиев, който наистина е бил от доносниците, са го сбутали в дъното. Затова хората те плЮят, макар да си от 1-во управление, и може би наистина не си писал никакви доноси. А Терзиев, който си е 6-то управление - т.е. от най-гадните, скромно си стои в дъното. Да не са те определили за "козел отпущения" от СЕГА? |
| А пък аз мисля, че е крайно време да се публикува списък и на вербовчиците - разните му там старши лейтенанти, капитани и майори от ДС. Първо, те са много по-големи виновници и престъпници. Второ, ще е много любопитно да видим как се препитават сега.[/i] |
| Енчо, големият проблем на сътрудниците е като на киларите. Да убиеш за да припечелиш. Облаги, кариера, няма значение. Важното е морала. Не всеки би го направил. И не всеки го е правил. - Никоя диктатура и гадост не би била възможна, ако няма хора готови да й служат. Редактирано от - Brightman на 10/12/2009 г/ 06:01:38 |
| Ееех. На всички ли са им дали днес по една колонка да обясняват безмислици? Не знам кой какво е правил, но едно нещо прави впечатление и тук, и отатък при Терзиев. И на двамата не им харесва, че са в списъците. И нашироко обясняват за "лошите" доносници - сега били с мафиотите за разлика от Терзиев; преди съзнателно действали, не без да искат и без да знаят като Денков. И в заключение - те са от добрите, закона, списъците и истинските доносници обаче са лоши. Не казват че не е редно изобщо - редно е, но е лошо, че е избирателно. Пардон. Докато ги нямаше в списъците не беше избирателно. Сега вече е. Та така - с две думи, бутат надолу другите агенти, за да изплуват от мътилката. Сигурно си имат основанията, даже вероятно си вярват че са на прав път. Което ни връща обратно на темата за мотивацията на "лошите" доносници, щото и при тях беше същото, макар и в други времена и с други средства. Но същата идея.  |
| Айде стига с тия досиета и прах в очите, бе. Всички знаем кои бяха доносниците в онова време - всички партийни секретари. Е, имаше и доброволни подлеци, но то и сега си ги има. Ама да се чува нещо например за др. Елена Костова и плеядата като нея? Не, разбира се, те станаха 24-каратови демократи след 89-та. А те разсипаха живота на маса хора. И как пък никакво докладче-доносче от дейността на такива хора не излезе наяве? А се обвиняват априори за доносници хора, служили на българските интереси, като тези от НТР, например. И тая комисия по досиетата кой по-точно обществен интерес защитава? И няма ли един разумен човек на висок политически пост с COJONES в гащите най-после да се изправи и да каже БАСТА на тоя обществен мазохизъм. |
| Мисля, че темата за доносниците е прекалено изтъркана. Тя се използва, за да бъде подменен истинския дневен ред на обществото (например, много по-интересно е да се научи по какъв начин днешните богаташи са направили първия си милион). Освен това се вижда, че една не малка част от едновремешните доносници са читави хора, с будно съзнание, имащи собствено мнение и няма начин някой ги използва за да манипулират гражданите на страната. |
| Енчо, големият проблем на сътрудниците е като на киларите. Да убиеш за да припечелиш. Облаги, кариера, няма значение. Важното е морала. Не всеки би го направил. И не всеки го е правил. [/b]А вербовчиците според теб за какво са го правили? Не са ли припечелвали и те? И още как.... И ппродължават да печелят... Обаче, дай да си ги спестим тези йезуитщини. Можем до утре да спорим, дали един убиец срещу заплащане е по-добър или по-лош от друг, дето е убил, защото се е напил... |
| Ами щом са 4-ма от СЕГА могат да си спретнат едно каре бридж само да си оставят пищаците отвънка да не стане някой сакатлък. Па после може да се помисли и за едно междумедийно турнирче по ченгеджийски  |
| Три имена: Димитър Ангелов Денков Дата на раждане: 05.03.1956 г. Място на раждане: гр. София Вербувал го служител: о. р. Адриян Петров Дойчинов на 29.11.1973 г., регистриран на 29.11.1973 г. Ръководил го служител: о. р. Адриян Петров Дойчинов; кап. Вълчо Янакиев Колев Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: ОУ на МВР-Хасково-ДС, ПГУ Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник: агент Псевдоними: Ваклинов Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководилите го щатни служители; рег. дневник; картони – обр. 1 – 2 бр. и обр. 3; дело Ф1, а.е. 4516; доклад на НРС рег. № RB102101-001-04/12-2333/ 01.12.2009 г. Снемане от действащия оперативен отчет 1985 г. Публична длъжност или публична дейност Водещ на рубрика от м. 05.2004 г. |
| Не се ли досещате, че тази комисия е елементарно продължение на българските традиции в доносничеството. Някага доносниците го правеха по принуда или от кариеризъм. Сега тези Константиновци го правят за заплати. В същото време ченгетата не са в състояние да внедрят свой човек сред групите, които печелят тлъсти суми чрез отвличане или осъществяват корупционни сделки. А може би това вече не са нито милиционери, нито агенти на ДС, нито полицаи, а просто танцуващи (дансиращи) с престъпния свят. |
| Не зная за конкретния случай, но всички агенти на ДС се изкарват жертви на системата. Сигурно палачи са им били хората, за които са писали доноси и са проваляли живота им. |
