Альо, альо...
Отиди на страница:
Колекционерството много-много не се толерираше, беше малко нелегално. Но то и сега е така. Редактирано от - Райко на 05/10/2010 г/ 15:44:52 |
| Много неща мога аз да разказвам на сегашните, ама друг път, ако й рекъл Оня. Или Оная, кой както го разбира. |
| а на едни им викаха - американци, а на други - гуди. Гудата беше едно мнооого дебело топче, а кои беха американци, не повня. |
Лимки и билички може да сте им викали във Варна и Бургас. В София малките се казваха "абета", големите "гуди". Не случайно на дебелите деца прякорите бяха "Гуда" или Геслер - от Вилхелм Тел. Тези абета, със шарена спирала в тях, се наричаха сирийчета или американчета  А защо сирийчета или американчета, мога да обясня, при интерес. Редактирано от - nikola_tsanev на 05/10/2010 г/ 20:14:41 |
Кво е това "градски"  До колкото си спомням, по онова време са ни деляли 300 метра и принадлежност към различни градинки  - Мадарската и тази пред "Сент Джордж" |
| Райко, обяснението е просто. Такива абета(топчета) имаха деца, чиито родители са работели в чужбина - разбирай Сирия, Алжир(Либия по това време не беше дестинация). Твърдяха, че това са специални топчета, американско производство, и трябва да се садят(залагат) 1 към две. И така беше наистина. Гуда сирийче, вървеше 20 ст. защото едно обикновено стъклено топче, въздушни мехури в него, струваше 2 ст. на будката за всевъзможни неща и само това се продаваше Плюс стъклена гуда - 8 ст., Пластмасова гуда 5 ст. Децата залагаха или едно очукано абе, или 1 ст. или малка плочка, откъртена от мозайка - наричана льочка, не си спомням детския филм, в който се къртеха такива льочки. Запазено абе, вървеше за 2 ст. - пазарната му стойност. В интерес на истината, гуда сириец не съм имал почти никога, защото единствената, която имах, беше доста очукана и ми я брояха за 4. Е, от един съученик, чиито баща беше военнен аташе в Сирия, спечелих доста сирийчета(американчета). Защото докато той е лапал мухите в Сирия, аз бях трениран вече Това поне беше пазарната икономика между децата в София, между годините 1963 и 1970. Повече, няма да ви открехвам |
| Може и в различни градинки да сме си играли, ама банята, Мадарската, беше обща. Тя обслужваше много от прилежащите райони. Голем кошмар ми беше, ставаше ми лошо вътре, а опашки големи - по 100 номера чакаш да ти дойде реда, уффф. След това я смених с Лозенската, и тя в маалата. Но ако се върнем по темата, аз американчетата и гудите съм ги съзерцавала на ул. Джовани Горини, а не в горепосочената маала. В Сейнт Джордж други ми бяха вълненията.  Прочее, по бримката. Някой да е събирал станиоли?!?! Редактирано от - Геновева на 05/10/2010 г/ 20:56:04 |
| Станиоли - естествено, от бонбони лакта, кръц-кръц лукчета. Също и снимки на Лили Иванова, Емил Димитров, Мицева, Гиндева, Невена Коканова. Боже, какви съкровища ми бяха тогава! Само не помня обменяхме ли г, изаменяхме или продавахме - доста вода изтече...  bezzzmissslena |
| Аз пък да не съм фотографин? И музикант не съм, макар че бая време цигърках на една цигулка. Натиснете тук |
| Ех, бонбони лакта, каква вкусотия бяха! За колекционера на станиоли обаче особено ценни бяха вносните станиоли, така рядко попадащи ни в ръце, уви! Имаше си и един начин за изглаждането им, че ни попадаха обикновено доста измачкани - през лист на книга, с нокът се гладеха, не всички успяваха да минат невредими през тази манипулация, късаха се пущините, ако са били много измачкани. А снимки на актьори се продаваха по будките, и то на вносните актьори, които също се колекционираха - Жерар Филип, Мишел Морган, също и на певците, не само нашите. |