Альо, альо...
Отиди на страница:
| помниме я тая пицария... винаги се чудех като минем покрай нея, какви са тия утепляци, виснали отпред с часове и колку ли требе да си тъп и комплексиран да се буташ там ------------ Доне ма, ми продължавай да се чудиш. Много хора като тебе има, само се чудят и се питат, щот от първенющина не смеят да се умешат с хората, та да разберат и другите, а и себе си. Страх ги е да не би някой да си помисли, че са прости, а не съвсем елитарни. Те така си остават очудени до края на дните си. Комплексиран е оня, който трепери от ужас да се умеше с утепляците. ------------ Всеки един лорд, кога се връща от лов на лисици, гащите му за езда са усмърдени на конска пот. На лакея гащите миришат на сапун, понеже се опасява, че ако му замиришат гащите на мръсно, ще напомнят за произхода му. |
ти па каде си видел лордове, па си им душил и гащите как миришат след лов на лисици! да не те тресе мания за нищожество, а  |
| Тази първа пицария, на ъгъла, за който майка ми казваше "Ашингер", такъв ресторант имало на времето там, бе забележителна и освен с дългите опашки, на които търпеливо съм стояла - ми що да не стоя, студент айлак, времето хубаво, стоиш си на опашката, зяпаш, "Ръкси" пред теб, а после вкусваш това екзотично произведение след дълги мъки. Понеже като изминеш метрите на тротоара, после влизаш в едно предверие, а след него парапет, разделящ пицарията на две от влизащи и излизащи, от първата страна - касата, поръчваш, взимаш талонче, после търпеливо чакаш, прав, естествено, пред пещта с пиците, да ти подадат твоята. Не беше това обаче най-голямото неудобство. Най-голямото неудобство беше, че пиците бяха бая твърдички, дори и прясно изпечени, а приборите бяха алуминиеви, от най-простите, тия, дето се гънат при натиск. Та бая зор беше да отрежеш парче, а с ръка - сакън, не сме били толкоз прости кат сега! Голема борба беше с чиниите, по мой спомен железни, ама пицата иска жертви. |
| Позаглъхна хубавата темичка. Сигур защото е събота. Може хората да са отишли на пикник. Като казах събота, се сетих един стар виц. Двама евреи вървят в съботна утрин към синагогата и се наддумват кой от кой по-вярващ. Единият дума: - Аз миналата събота, като бързам за синагогата, като заваля един ми ти дъжд... Аз чадър си имам в мене, ама как да го отворя - събота е, не се работи, а отварянето на чадър си е работа, та... Тогаз взех, че силно се помолих на Господа, Бога мой и - о, чудо! Отляво - дъжд, отдясно - дъжд, а по средата - сухо. Така, по сухото, по сухото, стигнах до синагогата без да си отворя чадъра. Другият отвръща на удара: - Аз пък по-миналата събота, като отивах към синагогата, гледам на пътя - някаква кесия с пари изтървана. Да, ама как да се наведа да я взема, то туй си е жива работа. Чудих се що да сторя. Помолих се горещо на Бога и ... О, чудо! Гледам - отляво събота, отдясно събота, а по средата - петък. |
.... ягодови шейкове, пици .... а за шейк с бира никой и не помисля .... ама то е друга тема, литературна .... по бримките прелитайки, по бримките ...  |
| Дали нещо няма да сбъркам плетивото, ама онази бримка с галона на Еди бармана, дето сбирал под тезгяха остатъка от неизпитото в чашите, при бирения шейк ли беше? |
Щото и нашата темичка малко на питието на Еди мяза. Всеки ден различно, в зависимост от отделните приноси.  |
| Предполагам, това пунктуализирано "да" се отнася до въпроса ми. И Здравка, и тя имала нещо против да пиша в темата и, не само Вие. |
| И Здравка, и тя имала нещо против да пиша в темата и, не само Вие. Гуспойце, нидейти съ гнитети. Ку са яви някой дет няма нищо против да му пишете в темата, собственоклавиатурно ши му шибна един у монитора ниеден, тъй да знайш. Щот съм един рицароподобен защитник на госпойци.  |
На някои изтрезняването им е проблем, на някои кантарът след тези празници, че бях снощи на двоен семеен имен ден. Не че се подразбира, че трябва да ядеш два пъти повече, ама....  |
... верно, но нали имениците требе да се уважават .. ако са двама - за всеки по веднаж ... аз бях само на един, ама и това май ми дойде доста ...  |
| Ба , изтрезняхме... малиии , Старшо снощи бех при един Митко ...хем риболовец, хем авджия... Едно червено вино , брате...домашно , ама елексирТ , дет казваше бай Дойчо , това замезено с пресносол паламуд , лефер на скара и хайдушси кифтета от ГГТ(горска грухтяща твар) ... качествена работа ... днес съм препускал из Морската градина като млад айгър... |