| Поклон пред паметта и делото на големия режисьор. Миналата година по това време си отиде Леон Даниел. Сега дойде ред на Крикор Азарян. Явно на Господ Mу се гледат хубави театрални постановки, та ги прибра и двамата в Небесния Си Театър. Още веднъж - поклон. |
| В стария Форум преди години разказах една история от ученическите му години, която обичаше да си припомня в компания. В Пловдив, Старият град, до арменското училище се стига по един сокак, в началото на който се намирала обущарничката на бай Агоп. Вече възрастен човек, при това арменец, бай Агоп обичал философията и разсъжденията върху смисъла на живота. Те го извисявали в съзнанието му над делничността на работилничката. При това си имал и тертипи. Знаейки ги, малкият Коко и още двама съученика, след училище се скриват в храстите наблизо и зачакват. В краят на работния си ден бай Агоп излязал навън пред обущарницата, протегнал се, погледнал към небето и на висок глас изрекъл: "Господи, Господи, кажи ми кой съм аз?". И нея надвечер за първи път получил отговор. От храстите се чуло "Обущар! Обущар!". Бай Агоп не погледнъл към тях. Двойно по-приведен от обичайно, влезнал в работилничката и затворил вратата. ......................................... ..................... Мисля си, какво ли ще си кажат сега двамата, когато се срещнат на небето? |
| Поклон! И не трябваше преди седмица "журналистката" Патрашкова да пише за него с толкова злоба в жълтия си вестник. Вгорчи последните му дни ... много тъжно! |