От домашния албум - любими снимки II /Продължение/
Отиди на страница:
| Сиби, предлагам ти да чуеш един холандец, с който може да илюстрираш част от прекрасните пейзажи в тази тема... Guy Sweens - Music in search of the truth Натиснете тук |
| Чудесно, Док, Не го познавам този холандец, но този стил музика за разтоварване не е ли т.н. chill-out, амбианс и етно-електронните компилации на Буда Бар и Кафе дел Мар, много ги слушаме, особено на дълъг път в колата - забравяш всички грижи и умора. Разбира се, да, всички те прилягат съвършено на всички красиви пейзажи тук и изобщо , не бях се сетила. И от мен две,  :Cafe Del Mar Dreams 2 - Forty Two Натиснете тук Ministry Of Sound - Beautiful Strange (Ambient Mix Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 30/3/2011 г/ 01:30:37 |
Сибила, и аз си имам избрана музика за път. Например ритмите и гласа на тази полякиня - Баша, ми пасват чудесно на бързо сменящите се картини, особено при слънчево време. Предлагам една нейна песен Basia, Time and Tide и фрагменти от любимият ми участък на пътя към София    Приятна почивка през уикенда и ако празнувате Лазаровден и Цветница - слънчеви празници! от Джо  |
Много добра певица, Джо, не бях я чувала, хареса ми - има настоение и е много свежа. Утре сигурно ще имам снимки от Цветница с върбовите клонки, неделя преди Възкресение - щом се върнем от църквата, а след това до нови срещи с великденските яйца и козунаци. Приятна вечер. |
| 17 април 2011 г. Вход Господен в Иерусалим Неделя - Връбница Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Иерусалим. Многоброен народ Го посрещал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствували Спасителя с "Осанна! Благословен е идващият в името Господне!". Това народно приветствие свидетелствувало, че Христос бил посрещан като Бог, защото "осанна" означава "спаси", а спасението принадлежи единствено на всемогъщия Бог. Ние отидохме със своите върбови клонки и цветя в храма "Св. Йоан Рилски" в парка на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", който е и наш енорийски храм.    Редактирано от - Сибила на 17/4/2011 г/ 21:17:21 |
| >>><<< Изтръпвам, като гледам под какви канари е минала госпожа Джонсън, за да ни донесе малко свежест за празника на цветята  |
Беше хубав ден, слънчев и имаше толкова много хора - радостни, усмихнати, цветя, върби и небивало оживление, целият двор беше пълен с глъч и врява - настроение като за голям празник. Наистина много бяха - чакат търпеливо на опашка, която се извива дълга-дълга:    Редактирано от - Сибила на 17/4/2011 г/ 21:55:42 |
| Вярата „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр.11:1) Когато тръгваме на път, ние винаги имаме увереност, макар понякога и неосъзната, че ще стигнем до целта, за която сме тръгнали. Ето такава увереност е нашата вяра в Бога. Вяра в Неговото Слово, в Св. Писание и Св. Предание на Църквата. Ние, православните християни, вярваме в Светата Троица, т.е. Един Бог в три лица – Бог Отец, Бог Син – Иисус Христос и Бог Дух Свети. Целта на нашия християнски живот е да напредваме и достигнем до онова съвършенство, до което са достигнали светците – да се уподобим по благодат на Бога и постигнем единство с Него. |
Поздравени за празника и с вече благословени върбови клонки, които се пазят за цяла година в къщи - за здраве и плодородие - някои остават още малко в църковния двор - и възрастни и деца, сигурно много от тях - именници, защото днес е празникът и на всички с имена на цветя. Честит празник и от мен!   |
Е, това беше Неделя - Връбница, а с тези най-красиви за мен пролетни цветя и мои любими изпълних обещанието си да ви направя съпричастни с радостта от Празника. Дано съм успяла. Бъдете здрави!   |
Е, това беше Неделя - Връбница, а с тези най-красиви за мен пролетни цветя и мои любими изпълних обещанието си да ви направя съпричастни с радостта от Празника. Дано съм успяла. За мене лично, ДА, Сибила ! Разказът ти ме върна в традиция, която съм занемарила, от както съм извън граница... което не е оправдание. Благодаря ти за разходката и в този парк, от дете не съм стъпвала там. Помня този храм, но нещо е променено и различно, към по-добро, както виждам  Трогната съм, ще ти покажа и аз мигове от вчерашния празник. По пътя с велосипеда спрях на две места да се насладя на гледките. От няколко дена се раззелени, Бог рисува ...  ... а отраженията са като маслена картина  Всяка пролет, се захласвам и по тази фантастична магнолия. За жалост, наоколо пътя е затворен, поради ремонт, но цъфналото дърво не може да не впечатли  Разбира се, няма да доживея да видя и нашата магнолия такава, още е само на две годинки, но и се радвам и я обгрижвам като малко детенце   |
| ... И нещо от разходката ми на Лазаров ден. Лебедово гнездо    Слънчева пролетна седмица от мен, неуморна подготовка за Възкресението и до нова среща!  |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
Сибила, извинявам се, че те питам тука, но нямам друга възможност. Въпросът ми към теб е:Знаеш ли дали Чудомир е преведен на френски и ако да-къде мога в Бг да го закупя? Благодаря предварително за отговора. |
Христос воскресе!  По-рано или по-късно в живота ни се случват обстоятелства, които ни карат да влезем в църквата и да вдигнем поглед към иконите. Това обикновено се случва, когато сме се срутили житейски. Тогава ние трескаво търсим бърза и незабавна помощ. Понякога тя идва, понякога - не. Но ние си знаем своето. Защо Бог не ми помага? Нали влязох в църквата, нали запалих свещ, нали се помолих? А покая ли се? Защото именно нуждата от покаяние те е завела в църквата, първо тя и чак на второ място желанието да решиш проблемите си. Именно нуждата от покаяние, гласът на съвестта, казано другояче, обяснява радикалните думи на християнския мислител Тертулиан, който заявява, че “душата по рождение е християнка”. Защото гласът на съвестта в душата ни, отчетливата разлика между добро и зло, е гласът на Бог. Да се покаеш означава да признаеш пред себе си, че именно гласът на съвестта те е довел в църквата. Смирението означава да усилиш максимално този глас на съвестта вътре в себе си. Ето го пътя - вяра, надежда, любов. Вярата се крепи на покаянието и смирението. Тя води до надеждата. А надеждата води до любовта. Тия три - казва апостол Павел. - Вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта. Нека пак да чуем думите му за любовта: “Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне - щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.” Из чудесната поезия в проза на Деян Енев "На Великден всичко е зелено и златно" Натиснете тук |
Търся и сигурно непременно ще намеря книгата "Народ от исиасти" от същия автор, защото намерих откъс от нея, който е от текстовете, които намират веднага директен път към сърцето: "За мен например крие истинска загадка фактът, че триъгълното площадче около Попа, както всички грубовато, но всъщност с обич наричат паметника на св. Патриарх Евтимий в центъра на София, до кино Одеон, е любимото място за срещи на младите хора - и то от десетилетия. Има достатъчно други паметници в центъра, но младите хора се събират точно тук, на Попа. Мисля, че това не е случайно. Преклонението и благодарността на народната памет имат обичая да бягат от официалността и формалността, от дирижираните кухи тържества. Мисля също така, че паметникът на "най-сияйната личност всред светите предстоятели на Българската православна църква", както е назован в житието му св. Евтимий Търновски, е щастлив от тази си съдба. Паметникът е непретенциозен, малък, позеленял от времето. На раменете му често кацат гълъби. На постамента могат да се видят редовно живи цветя. На метри от него бабички продават гевреци, а наоколо денонощно се тълпят млади хора. ................. "Набожните бабички са крепост на милостта и духа. Те са съхранили нашата култура, език, естество на душата дори в по-голяма степен от учените мъже и от черковните деятели. Народните будители са малцина, а набожните бабички са осветявали всеки български дом. Набожността дава по-висша степен на откровение и праведно поведение, отколкото догматичното православие. Тя е християнство, овладяло отделната душа, не за да плаши, а да се радва и създава не само в празник, но най-вече в делник. Да се труди, дарява и моли не само на светло, но повече в тъмното, в закритото, в невидимото всекидневие. Набожността е свободното религиозно светло съзнание, което не задушава, а възпитава невръстните. ................ Набожността е омесена с трудния живот, с полето и хляба, с раждане и отглеждане на деца, с възлизащото слънце и с вятъра на вечерта. Набожността не замахва в облаците, а стъпва върху земята, но с боси, леки нозе и очите й гледат както надолу, така и напред. Набожността е кротка, мъдра като бабичките. Тя е милостива, състрадателна, но не в речите, а в делата и в същинските вътрешни помисли. Набожността е видима, но не е траяла цял живот, а е дошла в края на живота. Затова тя не е догмат, а следмладостна кротост. Малките деца, възпитавани от набожните бабички, попиват боязънта от силата и вечното кротко упование в нея, поглъщат строгостта на живеенето и на споделянето в близкия човек. Така и тяхната младост и лудост са смекчени и изправени, споходени от боязън, упование, милосърдие, споделяне. Набожните бабички са направили повече в историята на нашето отрадно българско огнище, за да се опази то и да остане човешко в своя вид. Без широката земя на набожните бабички нямаше да има род, памет, човешко слънце. Затова, когато настъпи часът да изчезнат набожните бабички, сигурно е, че падението на родовете, оскверняването на кръвта и навременното погубване на духа ще протече за миг и над земята ще настане глухото, тъжно веселие на младостта и лудостта." "На кого ни оставяш, добрий пастирю?" А той - и сам просълзен - отговорил: "На Светата Троица ви оставям - и сега, и навеки!" Великият прозорливец Св. Патриарх Евтимий е знаел какво говори. И затова младите днес се тълпят, без да имат лично обяснение защо правят това, именно пред неговия паметник. Благодарната народна памет се подчинява на специален закон. Тя никога не греши." Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 26/4/2011 г/ 14:02:10 |