От домашния албум - любими снимки II /Продължение/
Отиди на страница:
Роденград, Това е темата, която се надявам да опазя от сблъсъци от какъвто и да било порядък. Тук желая да си почивам от иначе изпълнената с напрежение действителност, където не сме само виртуални непознати, които се срещат и ако не си допаднат, се разделят без обяснения и нищо не си дължат. Поне аз постъпвам така. Затова нито ще коментирам написаното от теб, нито ще изпадам в обяснителен режим, защото това би ме натоварило. Нито ще те гоня, нито ще те задържам. Ако намериш още нещо за себе си, остани, ако ли не, сбогом и бъди щастлива - с мъже или без мъже, или изобщо. |
Джонсън, това име си избрах. Изслушах надареното българско дете, повечето неща, които имаше в тубето, впечатлена съм.  Дано стане прочут и прославен като Кисин, какво по-хубаво от това за един голям талант. Джонсън, рядко влизам по другите теми и пропущам повечето "събития", не съм разбрала за картината, че е копродукция и я имало и в други теми,  но това няма значение, защото е прелестна и тук при мен я видях за първи път и й се насладих.От моя личен албум - музея Л Оранжри, където на цял етаж в огромна зала с овални стени се намира последното дело на Клод Моне - "Ле нимфеа". Самият той е пожелал да бъдат тук и да останат за поколенията в този музей, дори си мисля, че той го е проектирал да изглежда така, а отвсякъде, без начало и без край тези чудни, тайнствени лилии, които той е рисувал почти вече сляп.   Отива им Концерт за пиано и оркестър N 2, първа част, на Рахманинов, която най-много харесвам именно в изпълнение на Елен Гримо и под диригенството на маестро Клаудио Абадо. Рахманинов я е посветил на своя доктор психоаналитик, който го е извадил от тежката депресия, в която изпаднал, след като една от симфониите му претърпяла пълен провал. И наистина - великолепни, странни, ниски, подземни, нощни цигулки - невероятно произведение, дано го харесваш и ти. Натиснете тук Редактирано от - Сибила на 11/3/2011 г/ 20:46:46 |
| Сибила, намека ми за мъжете беше една от интерпретациите на Жорж Санд за идеала мъж.  За моята реалност не съм казала нито една дума от момента, в който съм се регистрирала. Личният ми живот е в и за семейството ми. Но това не ми пречи да избирам красотата или пък да отстоявам позициите си в името на красотата. Свободният избор на красивото е равно на свободния начин на изразяването, не е уморително ОБЯСНЕНИЕ. И колкото повече се общува, но спонтанно, красивото се ПРЕоткрива, научават се нови неща, те никога не свършват. Твоята умора, например не ме вълнува, така както не ме вълнува и коя си. Но силно ме развълнуваха други неща в стаята на СИБИЛА. И мисля, че те опознах тогава каквато си. И ще запазя КРАСИВОТО, без повече да го коментирам, няма смисъл.  |
Роденград, На съм написала нищо с цел да те развълнувам или да ти бъда интересна. Но не знам защо ти толкова държиш да ми обясняваш себе си. Това не е тема за психоанализ и профайлъри. Тя е нагледна. Снимки и по изключение малко музика. Общо взето - красота. Не я разваляй, плз. |
| Не зная какво да кажа в подкрепа на темата, така че да звучи пичовски(има повлечен крак). Темата е бомба или темата е муци. Ето защо казвам, темата е бомба, муци! |
| А за всички форумци - един атрибут, необходим за безопасното форумно общуване. От същото място. Евтиния - от 15 евро парчето нагоре. А много работа върши. *  |
Блъди Мери, Искрено съчувствам на японците за сполетялото ги голямо нещастие. Надявам се скоро да се съвземат - те са дисциплииран, организиран и корав народ. Навсякде, където сме пътували, те са били неизменно около нас - мнообройни, с фотоапарти, с петмесечни бебета на гърди по самолетите и винаги любезни, усмихнати, любознателни, любопитни приветливи. Някак си ги опознах и покрай моите пътувания, почувствах ги близки. Затова им желая никога повече да не ги сполита такава зла беда и те пак да защракат с фотоапарати около нас, а в София най-вече, това ще бъде признание, че и България я има на картата на техните европейски пътешествия. |
Геновева, Добре дошла, винаги се радвам да те посрещна тук, а прочутото пъстро венецианско стъкло и маските ме подсетиха да пусна една серия снимки от миналата година - нарекла съм ги "венециански маски на село". Село, село, ама италианско. Италианците били приличали на нас заради приятеля, Берлускони,  , аха, да, обаче италианското село /средностатистическо/ бая има да си го мечтаем.Това е вечер с маски във Вила Фиорита, хотел в италианското село Monastier di Treviso, на 25 километра от Венеция и на 16 от Тревизо. Там си прекарахме чудесно два дни с италиански приятели. За вечерта с маски всички бяхме известени предварително и някои от костюмите са си съвсем венециански. |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Математик |
 На всеки, каквото си хареса, без спагети не може, а някои похапват както винаги риба.  Беше страхотна вечер, помни се завинаги. Редактирано от - Сибила на 13/3/2011 г/ 23:22:28 |
Сега селото. Срещу въпросната селска Вила Фиорита, която така подробно представих, от другата страна на пътя се намират скромни селски къщички от страната на нашия приятел Берлускони, няма защо изобщо да споменавам, че магистралите дотам ако не е имало, то "второстепенните" пътища са си съвсем прилични:    |