Добави мнение Мнения:12
малко сте пристрастни към по-мургавите главорези май.. пропуснахте през април някак си любимата на хитлер сцена от пръстена на нибелунгите.. явно всяко поколение си има своя любим диктатор..  |
| Хитлер го пропущиха , верно . Ама сега иде нова година и това Мао , Пол Пот , команданте Кастро , Ким , Чавето - сите имат рождени дни. Що поезия ни чака от страниците на Сега ......  |
.
| Можеше и да си го спестите! Безвкусно, в най-добрия случай, припомняне за един от най-големите мръсници в историята. |
А някой от Син Сити няма ли да ни освети за любимите песни и изпълнителки на бащите на българската демокрация ББ и ЦЦ? |
Много величествено и тъжно стихотворение едновременно. Бащата на народите по принцип си е падал все по такива произведения, навяващи печал. Тука требе некой психиатър да се намеси, но сигур част от действията му могат да бъдат обяснени с произведенията които е харесвал  |
| То си е либрето за оперета. А по художествено решение с обратен знак (симетрична логика) напомня на "Гарванът" на Алън По. В рисунките на Хитлер например присъстват много пасторални елементи и позовавания на Гог, ама интересното в тях е, че много често присъстват църкви, на които кръста е недоизкусорен или килнат. На семиотическо ниво тази песен въобще не е тъжна. Тя е вимвол на гонене на нещо, на борба за постигане и осъществяване, което пасва абсолютно на психологическия му портрет. А в картините на Хитлер има повторяемост на елемента, което пък е символ на потискана и неизявена емоция, което търси само едно място за изява, както водата пробива най-слабата връзка в бента. |
| Я спросил у ясеня, где моя любимая, Ясень не ответил мне, качая головой. Я спросил у тополя: "Где моя любимая?" - Тополь забросал меня осеннею листвой. Я спросил у осени: "Где моя любимая?" - Осень мне ответила проливным дождем. У дождя я спрашивал, где моя любимая, Долго дождик слезы лил под моим окном. Я спросил у месяца: "Где моя любимая?" - Месяц скрылся в облаке - не ответил мне. Я спросил у облака: "Где моя любимая?" - Облако растаяло в небесной синеве... Друг ты мой единственный, где моя любимая? Ты скажи, где скрылась, знаешь, где она? Друг ответил преданный, друг ответил искренний, Была тебе любимая, была тебе любимая, Была тебе любимая, а стала мне жена |
| Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: - А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? - Но, другарю Сталин, - уплашено отвръща маршалът - аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? - Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня... След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така... На кого още не съм пожелал спокойна нощ?" |
| Выходит как-то Жуков от Сталина раздражённый, дверью - хлоп: "-Ну ладно, Чудак усатый!". А в приёмной - Лаврентий Павлович. Глазами встретились, Лаврентий улыбнулся загадочно и Жуков вышел. Через час Сталин вызывает Жукова к себе. Жуков заходит в кабинет, а у окошечка на стульчике сидит Лаврентий Павлович. Сталин, обращается к Жукову: -Скажите, товарищь Жюков, каво Ви имэлы в выду, сказав, виходя из маего кабынэта: "Чудак усатий"? Жуков: "-Конечно же Гитлера, а кого же ещё?". Сталин разворачиваясь: "-А Ви каво имэлы в выду, товарищь Берия?!!" и като сме го ударили на стари вицове, слагам двайсет стинки и разказвам моя любим, щото: а-на български може да се разкаже много по артистично и реалистично б-търпи актуализации според поредния месия-замествай само съветска власт с името.... Василий Иванович с Петькой сидят, скучают: - Петька, сгоняй на хутор к старику-самогонщику, сообрази чего-нибудь! - Это можно. Через час Петька возвращается. - Ну как? - Да нет у него ни фига. - Эх, молодежь, всему вас учить надо. Пойдем вместе. Приходят к деду. Василий Иванович: - Здорово, отец! - Здорово, сынки! - Мы вот к тебе от имени Советской власти. Вот я гляжу, хата у тебя старая. - Ох, какая старая! - Петька, запиши: новую хату ему от Советской власти! И жена у тебя вроде старая... - Ой, какая старая! - Петька, запиши: новую жену ему от Советской власти! - Сынки! Родненькие! Да сколько ж я вас ждал! Сели за стол, выпили, с собой взяли. Уже в дверях Василий Иванович как бы невзначай: - Слышь, дед! А может у тебя и х*й старый? - Уж какой старый! - Петька, запиши: х*й ему от Советской власти! |
Добави мнение Мнения:12