ПОЕЗИЯТА -
Отиди на страница:
| >>><<< След новогодишното издание на Антологията изникнаха много въпроси, които са изниквали най-редовно след всяко издание. Нещата се въртят около това, кое може да се смята за поезия и доколко тази категория интелектуална дейност е РАЗШИРИМА (И РАЗТЕГЛИВА )...кога балона се спуква  |
Понеже съм "холерик" и нямам търпение да чета дълги романи и повести , съм се съсредоточил върху стихотворенията и късите разкази .  Затова и се старая да не пропускам Антологията , с надеждата да прочета нещо ново , кратко и хубаво . Понякога оставам доволен , понякога - не , като във втория случай се опитвам да си премълчавам , но не винаги успявам . Не успявам , когато някой се опитва да ми пробутва вместо поезия , стихоплетство , па макар и добро ! Така бе и в случая с Любен или Любомир Иванов . Да , добре римувани стихотворения , но това не бе поезия , а стихоплетство . Реших "да разведря" темата , но се появи някаква Елизабет , която вместо да му "изпише веждите" , му "извади очите"- накара ме да потърся други негови стихотворения в нета и съвсем ми падна в очите ! Моето мнение е , че има ПОЕЗИЯ , има и стихоплетство ! Поезията винаги е добра , стихоплетството бива добро и лошо ! Доброто стихоплетство е на границата с поезията , прави се от хора с богат речников и римен запас , стиховете се леят и ти е приятно да ги четеш ! Лошото стихоплетство е с добре , даже много добре римувани стихове , но често с нарушена стъпка или безмислен текст , колкото да се нагоди стъпката или римата , а доста често някои стихове са откровенна глупост ! Честата употреба на една дума в едно стихотворение може и "да подсилва ефекта" , но според мен е по-скоро беден речников запас , извинявай слънчо 6 !  |
| Слънчо, отговора май е дал ... Христо Ботев ЗАЩО НЕ СЪМ?... Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката? Ех, че ода бих направил на баба си на хурката! Защо не съм и аз поет, като Сапунова трети! Че запял бих, че възпял бих на владиката конете! Но защо не съм Владикин, да напиша чудна драма - за жабите, за мишките и боят им с цар Радана? Защо не съм и Войников, плодовит, прочут списател, да съставя и молитви на нашия цар създател? Защо не съм и Пърличев, да преведа Илиада; но с такъв превод, за който и лобуд да ми се пада? Но защо не съм Славейков, да заплача, да запея: "Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея?" Но защо не съм и Вазов, "вярата" си да възпея: че ще стане вълк овцата, а певците като нея?! |
| Димчо Дебелянов ЗА УТРЕ ЩЕДРО МИ ОБРИЧАШ... За утре щедро ми обричаш нектар във сребърни потири… О, зная — много ме обичаш и не обричаш на шега, но не е лошо и сега да хвърлим още две-три бири… А? За утре пури ми обричаш, цената на които пари… О, зная — много ме обичаш и не обричаш на шега, но не е лошо и сега да свием още две цигари… А? За утре щедро ми обричаш палати — блясък и омая… О, зная — много ме обичаш и не обричаш на шега, но не е лошо и сега да пренощувам в твойта стая… А? Редактирано от - Зайkо на 01/1/2010 г/ 23:33:59 |
| >>><<< Предпочитам тук да се споделят и разискват мнения, собствени мнения за поезията, вместо цитати от известни автори, освен ако този който пише не е 100% конформист. Мисля, че тема Поезия, а не Поезията, може да се отвори паралелно, за да не се разводнява темата( освен ако не се разискват определени стихове). Добра и плодородна да е за вас 2010 година и да ви носи здраве, бодрост и ...каквото още ви е пожелано в картичките  *** Няколко встъпителни думи за поезията...от мен, като домакин... Ще се старая да използвам възможно по-човешки език и езикови средства, не защото подценявам гостите, а защото и на мен ми е по-приятно така. Иначе много неща остават скрити зад завесата на силни или глупави купешки изрази...като напр, темата на една дисертация, която? е върху това как се копира библиотека върху съвременни носители... К. Върбанова-Денчева (прилича да е на Ст.Денччев снаха) дигитална конверсия и функционална трансформация на библиотечни масиви. която се занимава с февномените на съвременните библиотечни комуникации, тяхната дигитализация конверсия с просъщия им особено динамичен трансформизъм Та, така...моля по-леко на завоите! Мисля, че поезията е върхова проява на човешкия интелект, в която са навързани най-различни компоненти. Не е необходимо всички от тях да присъстват заедно, но е добре да е така. Тук не е кръжок, нито пък аз ще съм като един кръжок-ръководител или даскал ушопляс с пръчка в ръка. Все пак, в поезията има: * Мисъл Структура Ритъм и ритмика Образи и образност Арсенал от изразни средства присъщи главно на поезията * * * Има занаят има изкуство, което, простете ми, но си е висша степен на занаята има и ТАЛАНТ, който да навърже тези неща... .............. Има сигурно и много елементи, които съм изпуснал... Редактирано от - sluncho6 на 03/1/2010 г/ 01:26:19 |
| Слънчо, преди време се срещнах с най-добрата си приятелка от гимназията. Любовта си към поезията дължа на нея. Тя обожаваше Дамян Дамянов, неговата "Гимназия родина", покрай нея започнах и аз да чета стихове. Тя свърза и живота си с поет, за кратко време. Беше много изненадана, че аз все още чета и обичам поезия. След раздялата си с поета, повече от 20 години, тя не искала и да погледне стихотворение. Каза ми - Това е просто талант красиво да подреждаш думите, но написаното няма нищо общо със същността на автора като човек. Жалко, че този житейски урок я е отказал завинаги от поезията. |
| Безспорно, поезията е висша форма на човешкия интелект, както отбелязва слънчо. По-висока от музиката, щото не разчита само на звук и емоция, но и на слово и разум. Слънчо , но немам муза и мога само да кажа "ветър клоните клати, ебати". |
| Да ме извини Слънчо, но поезията е интуитивна и това най-много ми допада в нея. Не мога да обясня защо е така, но чувствам кое е силно, кое става и кое не струва. Нищо не си спомням от ямб и хорей дори, но ритъма усещам безпогрешно. Малко съм подранила, но Висоцки е роден през януари. Кажи мерси, че жив си ти Ще кажеш - със жената пак скандали. Ще кажеш - и главата те боли. Ще кажеш - някой вчера те ограбил. Кажи все пак мерси, че жив си ти. Какво пък толкоз - мъчи те саркома. Какво пък толкоз - пак си се запил. Какво пък толкоз - вънка си изгонен. Кажи все пак мерси, че жив си ти. Я плюй на туй - на покер си загубил. Я плюй на туй - вампир ти се явил. Я плюй на туй - комшиите са луди. Кажи все пак мерси, че жив си ти. Добре де - в локва кал нощес заспал си. Добре де - крак ченето ти разби. Добре де - на носилка те отнасят. Кажи все пак мерси, че жив си ти. Натиснете тук |
| Разговор с Любовта Докосната от хиляди страдания, при мене кротко влезе Любовта. Дойде и без въпроси да задава - дали съм най-достойна на света. Ела, Любов! От името на хората на тебе искам да се извиня. Прогонваха те. Развенчаха трона ти и не посяха твойте семена. Изопачиха твоите послания - превръщаха те в ревности и страст. Нарекоха те болка... и желание. Заменяха те със пари и власт. Изгониха те със неопрощаване за грешки на любимия човек. Обида позволиха да остане, когато на човек е нужен лек. От тебе взеха - без да са ти давали, изгубваха те, търсеха те. Знам. И песни пяха, за да те прежалят - видяха, как угасва твоя плам... А смисъла! Нали го пише някъде във книга, подарена на света. Ти -най човешкото от чувства всякакви, на хората дарила Вечността! На никого не стигаше търпение да те отгледа като дар свещен. Да бъдеш фар за всички поколения в живота от недостиг изтощен. Да си мечта, и творчество, и истина, да си храна за гладния в нощта! Да разрушаваш храмове измислени - единствен храм да бъде Любовта! Антоанета Иванова от блогът й Разговор с Вечноста Редактирано от - Demira на 08/1/2010 г/ 01:34:29 |
| Дърво без корен Дърво без корен лесно се отсича. Пречупва се. А после се гори. И много трудно някой го обича, щом то на корените не държи. Дърво без корен ли си, нямаш нищо. Ни ласка, нито майчина сълза... А щом от корените се отричаш, за тебе няма даже свобода. И брулят те и ветрове. И хора. Ограбват те. А после разпиляват. И сриват те направо със земята, но тебе няма кой да утешава... Дърво без корен лесно се отсича, щом то на корените не държи. Но винаги там някой го обича и страда с неговите съдбини.. взето от Блога на Чарли Напоследък се пише много. Почти всеки въоражил се с компютър пише нещо-разказче , стихче, мнение, някаква история.. Много от нещата са като еднодневки но има и много стойностни неща. Стига човек да има време да се рови и чете ... Редактирано от - Demira на 08/1/2010 г/ 01:31:25 |
| >>><<< Един от нарочно изпуснатите елементи на поезията е чуството. Без емоциии поезията куца не по-малко отколкото без някой от другите необходими елемент. Съгласен съм, че възприемането на поезията е интуитивно...не е необходимо да знаеш някаква теория за съотношението между радиуса и дължината на окръжността за да се въртиш в кръг. Най-интересното е, че и писането на истинска поезия също става интуитивно, но тук има една интересна уловка - поетът може съгласно величината на своята дарба, да изпада в това особено състояние, в което много процеси съсдържащи необходимите елементи на поезията, минават на подсъзнателно ниво. Той резонира на определена ритмика и стиха почва да се лее. Това състояние, което поетите определят като "идване на музата", е начин на вътрешна настройка. Пак у Висоцки за музата"...засиживалась сутками у Блока, у Пушкина жила не вьйходя" ****** Гложди ме една мисъл, че ритмиката-(основе н елемент в поезията) у човека е вграждана и изграждана с течение на хиляди поколения, както и музикалното чуство. Тя е дотолкова необходима в поезията, колкото и съответните ритмични движения в любовта. Не говоря все още за римата, която доизгражда структурата в един, ако не песенен или напевен, то в един вътрешно строен музикален хм, хм. строй И ето, изведнаж някой си решава, че и без това може, защото видите ли, ние искаме модерна поезия. След Камасутра съм посетил доста подобни цветни и модерни сайтове и никъде не видях някой да е направил ПРИНОС в правенето на любов. Опитват хората, борят се, обръщат се как ли не и после пак така, както преди хиляди години....Има у нас наследствени механизми за тези неща и нарушаването им не е въпрос на претенциозна революционност. >>> Илюстрация за блестяща ритмика, без римуване са някои стихове на Христо Фотев...Поезия, която направо звънти (да не кажа поезия - та дрънка!)  Редактирано от - sluncho6 на 08/1/2010 г/ 02:13:46 |
| >>><<< Само да ви кажа, че това в съседната тема, макар че някои ще кажат - стихоплетство....нье, граждани...беше си вдъхновение...първото се изля за дестина минути преди да изляза за една визита, а второто също наведнаж за двайсетина минти след като се върнах вкъщи...Писах го с огромна усмивка и сам си се хилех. Не винаги нещата се получават така... |
| Sluncho6 е обяснил, как поезията е лиубов и лиубовта е поезия. Меррси боку! А творението в съседната тема показва, 4е е изтъкан от гени на поети4ен гений  ~~~ Това имах да кажа за поезията. Засега  |
| Buba е апцелютно права. Мерената реч воистина е интуитивна! И е дадена от..Бога, Природата, Кама Сутра, Нещото, СвръхСилата, Паранормалното..и т.н. Онуй там, Таланта, или Го имаш, или Го нямаш..  |
Дърво без корен * Дърво без корен лесно се отсича. Пречупва се. А после се гори. И много трудно някой го обича, щом то на корените не държи . . .. Контрастихотворение (Фрагмент) - Дърво без корен, туй е птица, която волно над света лети, дърветата са гнили трици и пънове без никакви мечти. - - - The Spy ®  Редактирано от - The Spy на 12/1/2010 г/ 21:45:49 |
| Eх, Слънчо, Слънчо, как да ти го кажа, когато си в мисловна тишина. И с ямб, хорей, дактил да те накажа ще мислиш със стандартна бързина. - - - На времето ме учеше на бомби страшни ти имал си дори взривател за това но от учебниците силно прашни прозря една духовна нищета. - - - Кога най-после ще кандисаш - прозрял света чрез своите очи. И публиката тук ще слисаш с поезия за "светли бъднини". * The Spy ® Редактирано от - The Spy на 12/1/2010 г/ 21:46:52 |
Боже, боже, какви сбъркани рими, много ми напомнят на студентските години  :институтът тесен за моята душа е, когато човек дойде тук и задълбае с цел да превземе крепостта наука започва да чувства как мозък му пука по всички шевове, извивки и гънки, а бащини сметки, изпипани, тънки по дяволите литват в небесната шир, ........................ той ...не може да намери мир в книги дебели за своята плът, защото чувства, че те го делят от другите хора, от тяхната радост, че напразно губи той тук своята младост, че един работник, който чука с чука пет-шест часа и после не му пука, a вечер излиза доволен, щастлив. .................... Мисля, че овчарят насъщ, който е израснал на пек и дъжд мъката излива в своя кавал, а ти гладен, недоспал, доказваш с пергели, кривки, транспортири, че кавал без дупка не може да свири. ....  Редактирано от - svetulka на 12/1/2010 г/ 22:19:41 |
Предлагам да направим форУМен конкурс за стихоплетство на тема "Нашият ФОРУМ".  - - - Мерената реч е мъка, да направим луд купон! Нещо във душите щъка - кукуригащ Вавилон. - - - Нека кажем, че сме луди и подбрани във елит. Всинца плачем от заблуди, във катърския гамбит. - - - Доктори да дойдат бърже здрави ризи донесат, че отвътре нещо стърже - бързо да ни отнесат.   - - - The Spy ® Редактирано от - The Spy на 16/1/2010 г/ 17:03:09 |