Президентът Г. П. дръпна традиционната си реч в новогодишната нощ. Речта му беше на запис. Май пак по традиция. С него изпращаме старото, с него посрещаме новото. Поне такава е нагласата ни. Но по-нелепото е, че най-висшестоящата фигура в страната, която би трябвало (поне пирамидално – от високото към низините) да ни презареди с нов ентусиазъм, с ново търпение, с ново благоразумие (поне словесно), с всяка изминала новогодишна реч ни отегчава все повече и повече. Направо ти вкисва настроението за дванайсет месеца напред.
Твърде неоткроим, суров, безлик е Г.П., когато ни се показва на запис. То и етикетът сигурно изисква да си по-отбран, когато си горе, във висините на политическото стадо, но при него отбраното се превръща за жалост в трагикомизъм. Г.П. има излъчването на политически призрак – почти безплътен е. Колкото и да ни се навира в очите, него опаковка не може да го спаси. Никакъв пи ар, та дори никаква (по слухове) нова партия. Нищо. Той е неспасяем... А още по-смешното и идиотското е, че подобна персона стои начело на държавата ни вече толкова години, докато от престоя му на „Дондуков” 2 файда никаква.
Препоръчвам на управата на БНТ следващата година просто да си запази записът от речта на Г.П. и да излъчи абсолютно същата лента от предишната година. Няма смисъл да се хабят средства и време за кухи фрази и псевдоизлияния на толкова безидеен, призракоподобен, неслучил се политик, който дразни публиката, а не я въодушевява. Влошава настроението й, кастрира мечтите й за настоящето, камо ли за бъдещето.
Колкото на по-сериозен ни се прави Г.П., толкова по-несериозен изглежда. Късно е да му го казваме.