Добави мнение Мнения:21
Като прибавим към това тежкия по обем материал и безумните учебници (които все пак трябва да служат за нещо) училищата нямат и физическото време да бъдат свободни. То оттук следва да се почне. Учебният материал е шизофреничен. Центърът горе е тотално неадекватен. Тия долу са изгубили критерии за нормална работа и желание също. |
| Изключително слаба статия! Авторът обяснява провала в периода 5-8 клас с "централизираната система", ама е пропуснал да обясни как така до 4 клас същата тази баба продуцира съвсем прилични резултати.... Само идиот не би съобразил, че вероятната причина е другаде - просто до 4 клас децата се отъждествяват много повече с авторитета на учителите и родителите и докато това е така - показателите са напълно приемливи. Когато, обаче, детето встъпи в пубертета и започне да гради себе си преди всичко в диалог със социалната среда, преодолявайки авторитетите на учители и родители, настъпва катастрофата! Авторът така и не е разбрал, че няма образователна система, която може да преодолее или скрие безобразията в обществото ни. Каквото и да говори един даскал на учениците си, каквито и знания/ценности да се опитва да вкара в главите им - когато след часовете децата се озоват на улицата, те виждат ТОЧНО обратното на наученото - Законът се нарушава безнаказано на всяка крачка, на власт са мутри и проститутките им, образованието не струва абсолютно нищо, след като дипломата се купува за няколко хиляди лева, нравствеността и законосъблюдаването са най-големите пречки в развитието на една личност днес, защото за да постигнеш обществен успех трябва да си готов да проституираш във всяка една минута. Таааа, при това положение, на Автора му е виновна "централизираната система"?.... Хе, хе  |
| Умен си, приятелю!!! Но пък съгласи се, че без изкупителни жертви цялата тази мутренско-политико-икономическа сган няма да оцелее - хората първо за децата си ще искат сметка, а училището е добро алиби. Другото ни е наред, само дето то не работи. А за обезверяването - ами какво да ги Овери при доживотен бой по главата на вече поколения наред. ...................... Но сега - след стачката, май нещо раздвижват - и то точно от "центъра".... |
Иво Радев -  Намерих случайно нещо по темата: Проблемите на българското образование станаха всеобщо достояние. В смисъл, че всеки ги предъвква както си иска и за каквото си поиска. Един си прави предизборна реклама, друг се сетил да обвинява просветата за собствената си некадърност, трети пее дитирамби на миналото и плаши с нестаналото. И най-вече в образованието се търсят корените на злото, ловко опасали духа ни. Защо става така с младите , защо децата растат с чудовищно противоречащ на традициите и християнството морал, защо не четат книги за вечното и красивото, защо идоли са им разни неадекватни и простовати хорица, защо милиони ес-ем-еси заляха ефира в полза на какви ли не псевдошоумени, фалшиви певци, манипулирани игри, а единици даряват средства за бедстващите? Вината, казват, е в телевизията, киното, музиката, танците, слободията. И атаките следват пътя си – как може да се гледат, слушат, танцуват. . . абе, такива едни неморални неща! И се забравя – пазарна икономика е. Дори в културата, възпитанието, морала, ако щете. В обществото – пазара! – са изнесени маса различни стоки. Често противоречащи си. Като право и задължение на личността е да си избере подходящото. Дали ще е книга, дали е ще забавление, дали ще е поведение – личен избор, характеризиращ човека. И отразяващ света му. Най-вече на обществото, държавата, семейството. Е, как да искаме от малкия човек да чете, когато у дома му има две книги – чековата на тате и готварската на мама? А как да го примами класическата музика, когато у дома, в любимите заведения на родителите, при гостуванията на и у приятелите им – все тая чалга дъни ушите и чувствата? А откъде ще разбере, че не е почтено да се лъже, краде, с безразличие да се газят законите – когато цялата държавна машина е прогнила морално? Май е най-лесно да се обяви за виновник видимото: училището така ли ги учи, как така в магазина продават алкохол и цигари на малолетни, нормално ли е държавните органи да проспиват, че и толерират наркотизацията на децата, бива ли все чалга да звучи тук и там, а семейството къде гледа? И тъй нататък реторични и безопасни за нас въпроси. Въпроси, насочени в празното, безопасно незасягащи ни. И решавани с /на хартия/ строги мерки на нов уж правилник. Без замисляне дори за корените, причините, генезиса на ставащото. А всъщност ставащото с децата е отражение на нашия свят, резултат от нашата култура и нашия морал. И проблемът не е какво гледат, слушат, танцуват, харесват, а – защо? Обаче, на този ясен въпрос отговор не ни се търси. Защото това “защо” е в нас. В безхаберието ни, в страхливото капсулиране, в желанието да оцелеем без конфликт с времето и налаганите ни порядки, без да поемем отговорност поне за себе си и децата си. Късно ли е? За нас – може би, но за децата. . . И стига криене под одеалото, стига прехвърляне на вини. Народът го е казал – крушата не пада по-далеч от дървото. Но какви ли плодове ще ражда едно прогнило дърво. . . ----------------------------------------- ------- Блогът на Генек |
ivoradev ,Прав си, но и безумната бумащина която педагозите трябва да пишат е някакъв кошмар.Всички пищят за творческа работа на децата, ама в едно училище учителка се опитала да работи с децата по този начин и -жалба от родител, че децата не се занимават с нужното по учебната програма.Следва наказание на преподавателя и съответно -нежелание за творческа работа.Че кой е луд при таз заплата да му режат от нея, щом може да работи по план и да не си докарва бела на главата.Да не се прехвърля проблема от болната на здравата глава. |
| Основната теза на статията е тотално невярна. За мен е очевидно че авторката няма деца в училищна възраст и съответно няма грам идея за какво става дума. Аз съм баща на 14 годишен син който учи в добра софийска гимназия с доста висок входен бал така че имам много добра идея какво става в образователната система. Според мен проблема са не множеството правила а тоталната липса на правила и стандартизирани начини за преподаване които да се следват на практика. Няколко примера - от години се боря с учителите на сина ми да връщат писмените му работи за подпис от мен. Така и той и аз ще видим къде е сбъркал и ще коригираме пропуските му. Ей богу, не повече от 30% от учителите го спазват. Другите се оправдават със всякакви наредби и причини. Няколко пък изпаднаха в откровен кретенизъм - врущат отговорите на тестове ама без да дадат самите тестове - е той да не е компютър да помни 30 задачи със абсолютните детайли ?!?. Само за сравнение, на всички частни образователни инситуции които е посещавал (вкола, курсове по език, ... ) това правило е абсолютно задължително и никога не се е налагало да им го напомням. И още десетки такива проблеми - несъответствия в учебниците, и т.н. Отделно преподаването по предмиетите е неконсистентно , объркано или тотално идиотско. Мога да цитирам много примери. |
| Оставете статистиките и просто опитайте да направите един тест за учители в съответните образователни нива. Забравете и клас-квалификациите, раздавани на всеки, който се докопа до такъв курс. Просто направете едно ВЪНШНО ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИ. И тогава да разговаряме за свободно тълкуване и разясняване на учебното съдържание. Мъка, мъка-а-а! Оставете на мира и елитните училища - нали все пак не всеки от нас е ЕЛИТ-ен? Средното ниво ни се губи във всички сфери - и в образованието, и в икономиката, и във възпитанието дори. |
| Боянова, а какви ще бъдат критериите при подобно "външно" /направено от просветното министерство/ оценяване на учителите? Или професори от БАН ще ги препитват? Един педагог може да е прекрасен - начетен, можещ, сърцевед и душевед едновременно. Но както и да преподава файда йок, ако няма на кого. На огромна част от учениците просто не им се учи. И не те са виновни, а ние. По-горе Иво Радев отново го е написал. Какъв точно модел за подражание предоставя обществото ни на подрастващите? Писах го преди време - сравнително млад испанец - учител тук - ми формулира сходния проблем с испанските ученици - "Те просто не вярват в образованието като социален асансьор". Това е. |
| Тъжна статия и което е по-лошо липсва всякаква идея как да се подобри положението... Ако на някой не му е ясно къде са причините за мултиплициращата се неграмотност, то просто да вземе един учебник по история, или български, или литература, а след това да чуе "вълнуващият" разказ и обяснение на един средностатистически учител - и всичко ще му се изясни. |
| Всички са прави, и авторката и коментиращите, но... Аз съм учител по математика и от край време готвя учениците за матура и кандидат-студентски изпити. Наредбите ги прилагам "творчески" и се имам за свободен и отговорен учител. Професията е чудесна и не се чувствувам отговорен за мутризацията. Между другото техните деца също учат математика и нямам проблеми с тях, за разлика с други деца на "по -образовани". В часовете ми има ред и дисциплина. Контролните не са тайна и са в учениците и те могат да ги показват на когото си искат. Преди контролно давам по 50 примерни задачи в сайта. Всяка седмицата имам по 4 часа за консултации и корекции на стари оценки. Срочната оценка е средно-аритметична на петте задължителни контролни ( с класната работа), независимо от реално получените оценки. Министъра да си прави наредби, каквито иска. Системата е измислена преди мен и е коректна и ефективна. Останалото е измислица на нови чиновници от евромащаб, видяли нещо от командировките, но не разбрали. Образованието е стара институция и резките маневри са опасни и много спорни. Днеска и аз черпих учениците и колегите за именния си ден. |
| Да си жив и здрав, Дакале. ЧИД и почерпи виртуално форума. А сега ми кажи, колко от колегите ти са като теб? |
| Всички са прави, както каза някой по-горе, но ще добавя, че са прави по принцип, а не по темата. Разбира се това е позволено за един форум. Статията не е слаба, особено в частта си за свободата на преподаване. Това е изключително важен проблем, който не се коментира. Който е бил вътре в системата знае за какво говоря. |
| За пореден път ще повторя: Резултатите от PISA са тотално сбъркани, поради неправилно използвана извадка и стратификация. Чиновниците от МОН, провели изследването, са използвали предложената методология на СБ, без да се съобразят с националните особености на образователната система. По този начин училищата са 'номерирани' по общ брой ученици, а не по брой 15-годишни в тях, т.е. едно основно училище (1-8 клас), има значително по-голяма тежест от една гимназия (8-12 клас), въпреки че броя на 15-годишните (осмокласници) ученици е по-малък. |
| До Даскала Да, удоволствие е да се общува с учители като вас. Но за съжаление моите набюдения са че тази методология която описвате се спазва от много малко учители на практика. По-голямата част се отнасят некомпетентно и безотговорно към работата си, да не го воря за някои откровенно малоумни постъпки. Пак повтарям, имам богат опит с осмокласник, приет в прилично софисйко училище. Също наблюдавам едно много дразнещо пренебрежение към мнението на родителите. Всяка година, поне по 2-3 пъти се срещам с ключови учители на сина ми +радителските срещи. Понякога имам просто въпроси но друг път имам конкретна молба как може да се подобри образователния процес по конкретния предмет. Например в 7 клас, по български език не се предполагаше да се правят преразкази. А точно преразказ е втората част на изпита. И логично исках да направят поне няколко преразказа, проверени и коментирани от учителката. Е пак ще споделя личната ми статисктика - над 90% от учителите си правят каквото си знаят и с топ не може да ги мръднеш. И ако настояваш да се пробват да мислят със бетонните си глави може да стане лошо - почват заплахи и квалификации за детето, подмятания и сподавено мрънкане. Затова съм твърд привърженик на строгото регламентиране на начина и съдържанието което се преподава - разбира се с най-добрите практики. И никаква самодейност от разбрали-недоразбрали. Този подход съм го виждал във всички свестни частни образователни институции - школи за метематика, езици. И резултатите са много добри. |
| Какъв страхотел учител по математика имах! Никога не сме отваряли учебник (някак си вместваше материала без да разберем) и не сме правили контролни. Класните работи бяха задължителни, но не бяха стресови. Защото този човек никога не изпитваше на дъска. Даваше ни много задачи и бавно се разхождаше между чиновете и наблюдаваше. Дори се заслушваше като обсъждамхе един с друг решението. В края на краищата знаеше много точно познанията и способностите на всеки от нас. При контролните винаги някой може точно в този ден да не е във форма или просто да има стрес от изпити. От време на време пишеше оценки в дневника, но не свързани с едно конкретно изпитване, а с формиране на собствената му (много точна) преценка. Казва се Стойчо Стоев, да е жив и здрав, толкова съм му благодарна! |
| Статията е много слаба. Като цяло е бъкана с грешни тези приети за безспорни има даже и смехотворни твърдения, като ... с мнението на болшинството от българските родители ... 80% от тях са били съгласни с твърдението, че са по-скоро удовлетворени от дисциплината в училищата на децата им. Нещо повече - децата на несъгласните с това родители имат по-висок среден резултат от доволните от дисциплината, тоест високата критичност на родителите не означава задължително по-лош образователен резултат. Очевидно е, че родителите на по-добрите ученици в повечето случаи искат повече за децата си и би било ненормално да са доволни от дисциплината. Доволни са тези, на които на им пука как се учат децата им. А думата задължително, т.е. на 100% просто я пропускам - ясно е че нищо не е на 100% в тази област. |
| И едно друго нещо. Сегашните 15 годишни са с изменена етническа структура в сравнение да кажем с преди 20 години. Това няма начин да не дава отражение и на всякакви статистики, които обаче не отчитат този факт. |
| Почти без изключение, всичките ми учители в гимназията беха много добри - и като професионалисти, и като личности с характер. Яд ме е, че едно време, признавам - зелен лайнар с голема уста и малко разсъдък, не съм го оценявал достатъчно. Пак мерси, със закъснение. |
Хиксе, ела във Варна да видиш и чуеш, как юнаците от една елитна гимназия /без нито едно етническо отклонение в структурата, калпазаните му с калпазани  / си обсъждат броя на двойките по математика на гелосано накичурен перчем / щот в онуй школо калпаци не носят/. Не им пука от нищо и от никой. Накрая всички ще имат добри оценки и ще бъдат отлични студенти в някой добър европейски университет. |
Добави мнение Мнения:21