Отиди на страница:
| Досадни мърморковци. Всички сте. Всъщност не. Преподаватели университетски сте, повечето. Заинтересовани. И засегнати. |
...  ... за филолозите - като за починалите: добро или нищо ... говорим за медици ...пп. радостно е, че за л-т г. университетски преподавател е обидна квалификация ... Редактирано от - Старшината на 09/1/2010 г/ 23:29:57 |
| Бихте ли доверили лечението си на тригодишен бакалавър? Или желаете да живеете в жилище, проектирано от тригодишен бакалавър? Или децата Ви да бъдат образовани от тригодишни бакалавъри? Да, възможно е. Но при условие, че тези три години се учи толкова интензивно, колкото да позволи усвояването на знания от петгодишен курс. Тоест, да се учат по 45 седмици на година. |
| ф-к, от опита ми с университетските преподаватели , хм... . Да кажем мнението ми се припокрива в голяма степен с твоето за тях. Което се опитваш да вкараш в моята уста без да съм го написал. |
| Къде по-лесно е да се дърляш, вместо да прочетеш какви са програмите за бакалавърска степен в нета - в повечето случаи 3 годишни (има и 4 годишни, като предпоследната година е стаж). Иде реч за престижни в ЕС университети. Има си и програмите по които се обучават. И стартова заплата. |
| А стига оправдания с европейските практики. Тук определено отново се поставят добре известните ни партийни поръчения: "Да изпълним петилетката за три години! |
| Няма смисъл наистина да се противопоставяме на световната тенденция. България ще трябва да мине към 3 годишни дипломи. Въпросът е, че те не са "висше" образование по нашите разбирания. Затова предлагам в България терминът "бакалавър" да се замени с "полувисше". Имаше си го в България и преди, нищо ново под слънцето. Който иска полувисше - няма пароблем. И наистина няма нужда всеки да завършва цели 5 години. Икономиката има нужда и от полу-висшисти. Има нужда и от средни техници (от техникуми). Просто дайте да наричаме нещата със собствените им имена и да не се лъжем. |
Николас, що, ти не си ли учил идеологическите дисциплини? Че те бяха задължителни за всички, не само за филолозите. Пък точно аз като завършвах /филология, извинете  / , направиха курса на обучение петгодишен. То номера не е в броя на годините, макар че и това си има доста голямо значение, а как учиш ти самия, как ти преподават и т.н. Пък то едно време си имаше вечни студенти, дето петилетки се обучаваха А че много глупости ни караха да учим, си е самата истина. Предполагам и сега е така. |
| emacs, ти не свикна ли с това лявото да е дясно, дясното - ляво, патриотизмът да е краен национализъм, национализмът - потриотизъм, жената да е мъжествена, мъжът - женствен, висшистът да е неграмотен, неграмотният - природно интелигентен, дарителството да е мошенничество, банкова машинация да е робинхудовско дарителство, работещият да е беден, мързелуващият да тъне в охолство и т.н и т.н, та желаеш нещата да се наричат с истинските им имена. Няма такъв филм в нюспийка. На когото не му харесва - да хваща гората или пещерата. Там студът си е студ, влагата - влага, звярът - звяр и нещата са пределно ясни. |
То номера не е в броя на годините, макар че и това си има доста голямо значение, а как учиш ти самия, как ти преподават и т.н. Къде е проблемът с бакалаУрите тогаз? |
| Жана, няма нужда от много приказки. Полувисше в България е имало не от вчера. Техникуми - също. Не само в България е така, в Германия понятието Hochschule също не е от вчера. Натиснете тук In recent years, Hochschule has increasingly become the term for institutions of higher education without full university status, i.e. for institutions that: * Do not cover a large diversity of academic fields, but focus on certain areas * Do not have the right to award doctorates, but bachelor's degrees and master's degrees. Institutions that are called Hochschule meet one or more of these criteria, which differentiate them from a full Universitä t. Това в България се наричаше някога "полувисш институт по... " |
| Ха наречи "полувисшист" някой под 40-42 годишен, който има по-високо от средно образование, та да ти извади от десет кладенеца вода и да ти обясни как той не е с полувисше, ами си е чист висшист. Но какво значение има на днешно време хартийката или думичката , при условие, че има вече няколко поколения притежатели на ценните хартийки, които са далеч по-слаби специалисти от едновремешните средни специалисти. Моя близка - т. нар. "среднистка" няколко години обучава безрезервно на занаята младо момиче - счетоводител-висшист /с магистърска степен/, само за да бъде изритана накрая от същото това "благодарно" момиче. Така че, благодаря от такива специалисти-магистри. Ако за този случай трябва да наречем нещата с истинските им имена , "среднистът" трябва да бъде наречен "професионалист", а "магистърът" - "гола вОда". Така че, няма измислена скала, която обективно да измери компетентността на продуктите на недомислиците в образованието през последното повече от половин столетие. Имаш ли самочувствието, че знаеш точните имена на явленията? Аз - не. |
Калина Малина,  за това, че няма значение колко години се учи, а какво се учи и как. Защото много лесно може една специалност, само за да мине за бакалавърска, да се наблъска с никому ненужни дисциплини. Така вместо за 3 години /та дори и две - при ефективно преподаване и учене/, обучението може искуствено да се удължи на 5 год. Това, всъщност, масово се прави от мноооооого години, доколкото се ориентирам в ситуацията. |