ОБИЧ, ОМРАЗА И......ОЩЕ НЕЩО
Отиди на страница:
“Можеш да обичаш друг, само ако обичаш самият себе си.“ Повод да напиша това ми даде вчерашната случка със сина на Дянков. Как е възможно толкова много злоба да се рее в пространството? Та нима това е най-лошият министър в историята ни, та всички трябваше да пишат по форумите с такава злоба и задоволство? Каква вина носи това дете за грешките на родителите си? Какво толкоз лошо е сътворил Дянков, та трябваше да се излива всичката тази омраза? Тези въпроси започнах да си ги задавам, след като започнах да чета многобройните коментари. Та нима вече не е останало нищо благородно в душата на българина? Защо мъката на другите ни прави щастливи и доволни? Преди 20 години бях в това положение - да чувстваш как детето ти може да умре в ръцете ти. След време когато нещата се разминаха винаги съм казвала, че и на най-големия си враг не пожелавам да изпита това. Много е болезнено, но никой не е застрахован от лошото. Благодаря на Господ, че не ми даде да изпия тази горчива чаша. Има една мисъл която си повтарям винаги “Прави добро, но не очаквай същото“. Правила съм винаги добро и мисълта, че няма кой да се обърне и да каже, че е видял лошо от мен, ми дава повече сили отколото да имам гузна съвест. Не казвам, че не съм изпитвала лошото отношение на хората, но винаги съм оставяла нещата на тяхната съвест. И все пак не е ли време да се променяме? Защо трябва да бъдем водени от омраза и ненавист един към друг? Та нима излъчването на позитивна енергия не води до получаване на същата? Не сме ли виновни самите ние, за това което ни се случва? |
| Сега мога да продължа за друга българска черта, въпреки, че няма интерес по темата. Случаят Румяна Желева, отново повдига размисъл. Не искам в никакъв случай да умаловажавам лошото й представяне. Трябваше да бъде добре подготвена за да отговаря на въпросите, трябваше да представи цялата истина за този така обсъждан “конфликт на интереси“, че да убеди питащите в истината. Все пак се търси имидж пред Европа, а не само празни приказки. Но след приключване на конфликтната ситуация се разбира, че и Антония Първановаа е в същата ситуация. И тя е в “конфликт на интереси“, и тя е подала неверни данни за себе си. И сега каква стана обвинителят е в същата ситуация както обвиняемият? Защо когато и ти си в същото положение, трябва да извисяваш силно глас срещу другите. Или трябва да покажем на света, че българин е срещу българин? Е, важно е на Вуте да му е зле. Преди известно време когато трябваше да се избира председател на ЕС Италия представи своята кандидатура. Но по-интересното бе, че всички се обединиха около тази личност. За тях е важно, че е италианец и, че ще представлява Италия. Партиите вътре в страната са в конфронтанция (това е нормално), но извън Италия всеки представлява страната си. Сега и друг случай с който правим хората да се питат що за народ сме? Две българки отиват в една агенция да търсят работа. Говорят, уговарят и си тръгват с договорката, че жената ще им се обади когато излезе някаква работа. Двете жени си тръгват, но след малко едната се връща и започва да прави договорка, че ако излезе нещо, първо на нея да й се обади. Та когато ми го разказа италианката, само попита “Ама как е възможно това?“ Все пак задължението й е да представи кандидатите за работа, но кой ще изберат, това не зависи от нея. Само ние ли сме нацията която живее разделено в България и извън нея? Поне за сега съм убедена, че е така и само ние сме от тази порода. |
| Може би сте забелязали, че от около месец не се мяркам насам. Причината е проста. Влязох в един форум за позитивни неща. Друга атмосфера, други събеседници. И сега като надничам тук, като гледам тая безумна злоба... Ами, гнусно е, бе братя!  |
| Сократ-май, а би ли споделил кой е този друг форум. Защото поне за мен, форумът на "Сега" е много умерен сравнение пък с други. |
| Че е умерен форумът на "Сега" - спор няма. И интелигентен. Не бих оспорил, че са интелигентни хора и Чичо, и Брайтмана, и Даскал Цеко, и Олдито, да не говорим пък за светилото Маузер, за великолепната Сибила и прочие ерудити. Но омразата е като верижна реакция: аз на теб шамар, ти на мен шамар и тъй нататък. Отгоре на всичко разни епизодични лица се вмъкват колкото да напопържат Мохамеда и султана и духват. Тъй доникъде няма да стигнем, а ако - недай си Боже - светът тръгне на зле, първи ще извадим скритите калашници да требим "гадовете". По Казанлъшко поне ги има в изобилие, Олдито ще потвърди. Колкото до конкретния форум, той просто няма нищо общо с политиката. Нарича се Български Толкин форум и естествено е само за хора с определена нагласа. |
| Сократе, Само с пасти не се живее. Толкин форума е друг свят. Един път годишно да се потопиш в него - става. Най-добре - по време на ежегодната им среща в Пловдив. Но постоянното пребиваване в него на външни лица е непрепоръчително. нарушава принципа на умереността. |
| Сократ-май, добре се завърнал във форума. И въпреки, че си намерил друг е добре и да се отбиваш и тук. На повечето от нас е доста приятно да бъдеш сред нас. Може би с тази тема исках да провокирам точно това да извадим на преден план доброто, което всеки носи в себе си, но по някаква причина не иска да го извади на показ. Моето мнение, че форумът на “Сега“ е един от добрите форуми, но винаги има по някое изключение. Все пак си имал щастието да попаднеш на нещо по-добро, направо ти завиждам, но дано успея и аз да намеря такъв. Но нищо не ни пречи и ние тук да започнем по-позитивна дискусия, дано успеем. |
| Бати-Шефе, ти си хайманосвай по други Форуми на воля, никой не ти дири карез.. Ама туканка си е най-по, Liberta ти го е казала много точно.  |
| Прави сте, бе хора! Хубаво ми е тук. Ама нещо много загрубя играта. А трябва да се обединим - и марксисти, и християндемократи, и прочие паплач. Пък като измъкнем каруцата от калта, тогава ще имаме време за разпри. |
Залагам гражданството си, че сократа нарочно е отсъствал 1месец за да може да се върне на бял кон и да каже ...... каквото каза, каквото и да е, защото и да е  |
Сократе  хубави приказки и на Либерта; добра среща на Айсблок;Обаче, Сократе, тоя форум е виждал и далеч по-лоши времена и неща, сега е добре, от мене да го знаеш; и други биха ти го казали, струва ми се. Лек ден на всички.... |
| Разбирам го перфектно Сократа. И аз забегвам по други форуми, в които няма противопоставяне, а има сътрудничество. Май нещата вървят така . любов към ближния заедност сътрудничество дружелюбие позитивност умереност поносимост претендиране високомерие нетърпимост противопоставяне борба злонамереност . И като влезеш в един форум на заедност или сътрудничество независимо по каква причина, после е много трудно да се върнеш в българската клоака, наречена кой знае защо действителност. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| kaily, преди две лета трябваше спешно да направя ремонт на дома. Нямаш представа какво напрежение ми струваше това, защото нямаше къде да се изнесем, а да живееш в дом, който се ремонтира - ужас ! Трябваха ми и съвети за ремонта, така попаднах на един форум с такава практическа насоченост. Нямаш представа колко добре се чувствах там. Задавах въпрос - дограма, паркет и винаги имаше кой компетентно да ми отговори, и не само. Представи си всичко разбутано, прескачат се кашони и единствено компютърът някаква връзка със света. Помогнаха ми много, най-вече да не се отчаям, защото всичко трябваше да стане светкавично бързо. Винаги ще са им благодарна. И сега понякога минавам. Та така е с добронамерените хора. Сигурно и на тях им е струвало много усилия да направят такъв форум, в който хората да общуват без обиди, злост, злоба, но са го постигнали. Аз не вярвах, че има такова място в български форум. Казват ми, че такъв форум е също форумът на бгмама, но още не съм тръгнала да ставам баба , но дай Боже !Ама където има политика, където се списва под статии, неизбежно прехвърчат искри. Въпросът е да не се прекрачва границата. |
| Аз призовавам г-н Сократ-май да се върне във форума, дори и само за да намали вероятността г-н Дъ Спай да се вдъхнови от бойкота му и напише поема за Сократ в темата "ПОЕЗИЯ". Но така и не разбрак кво е това "......И ОЩЕ НЕЩО". Кое е това допълнително нещо  |
Мето от интернето, другаря Дъ Спай ще го има предвид!  = = = Сократе-май, ако ази съм Ви засегнал с нещо, то моля за немедлено извинение. Вижда се и се чува, че идвам във форума не като по-рано, а само за малко, за да хвърля някой майтап или ташак-стихотворение и да се оттегля. Моите "стихОВЦЕ" са част от серума с цел инфилтриране на малко по-бодро настроение, тъй като внимателните ми наблюдения подсказват, че доста често форумът се превръща в арена на прекалено сериозни дискусии, а полусериозни неща се интерпретират така, сякаш от това зависи края на света. И без никакви оди и тропари за възхвала мога с ръце на сърцето да кажа, че Вие сте един от малкото колоритни учасници тук, към който изпитвам най-светли чувства.   The Spy  Редактирано от - The Spy на 15/1/2010 г/ 21:34:54 |
| Старшината, а не е ли по-добре да живеем в море от любов, отколкото в океан от омраза? Защо омразата трябва да е водещото ни начало? Та тук искам да говорим точно за тази обич - човешката. И мисля, че добре се разбира какво ме подтикна да напиша това. Та нима едно нещастие, трябва да ни провокира да изливаме злобата си? Попитах и пак питам, само Дянков ли е най-лошият министър, та трябваше по всички форуми да се радваме, че детето му е пострадало? Защо само ние сме тези, които си забиваме нож в гърба? А колко малко само трябва, за да се почувстваме по-добри? Ето от доста време живея в Италия, но тук отношенията между хората са на съвсем различно ниво. Никой не гледа другия, че е по-добре и да му завижда. Например в по-малките градчета и села всеки ще ти каже “добър ден“, ще ти пожелае “добър ден“. В по големите градове това ще ти се случи ако някой те стрещне по стълби, асансьор, нищо, че не те познава. Същото отношение навсякъде, независимо къде си влязъл магазин, аптека и всичко каквото се сетиш. Миналата година когато си бях в БГ (навик), се опитах така както е тук. В магазина ме гледат като натрапник и под вежди, съседите ми (повечето нови, но нали как се сменя властта, така се сменят и те) дори не те и поглеждат, камо ли да ти отговорят на поздрава. Та за тази обич, човешката, исках да говорим. |