ОБИЧ, ОМРАЗА И......ОЩЕ НЕЩО
Отиди на страница:
Либерта, телевизия не гледам от години, а само физиономията на Рафаела ми докарва колики. Но потвърждавам. Виждал съм и съм говорил с деца от Беларус поканени тук по за месец от обикновени семейства. Превеждал съм на руски и от руски писма и картички, повечето покъртителни. В италианците е останала доста човещина. Във всичко останало много си приличаме  |
| Здравейте! Хубава приказка сте си отворили. Има и множество хубави мисли - бе ми приятно да ви чета!... ...Под черта излиза, обаче, че (псевдо) политическото разделение е и злия гении на повечето форуми! На второ място идва завистта - а тя е особено силна ако има и лично запознанство и контрахентите са напълно различни!... По тези въпроси, след малко над 8 години драскане из този форум и спрян брояч поради "скромност", бих могъл да напиша цял трактат за "Любовта и Омразата". И не само... Бих добавил и другите оръжия на Злобата и Завистта, на Лъжата и Лицемерието, тези на Страхливостта и Низостта! Но също и за противоположните качества: - Честността, Смелостта, Доблестта, Отговорността и-и-и-и ... - На мен ми писнаха тези двойни "ТТ"-та - бих могъл да продължавам до безкрайност. Неотдавна трябваше да се избира между верността към една Тема и не-предлагането на другата буза и падение още по-надолу. Да се приеме изсипването на чиста и неподправена омраза, гарнирана с невероятна низост!... Е, избрах да изоставя темата си с влизания в нея от порядъка на 130 хиляди и с над 4000 постинга... И аз разбрах от тази случка, че Егото е лош съветник! И че в крайна сметка, проектът "Сега форум" с правила и както е от известно време - с неутрален Бот - е далеч по жизнено-издръжлив, отколкото е продължението на миналото му, основано на вярата в "човека", добронамереноста и без всякакви правила. Излиза на яве и нещо друго: - Ако няма един минимален натиск за хигиенизиране и поддържане на елементарна "чистота", то и най-доброто, възвишено и човеколюбиво намерение се оказва твърде бързо оваляно в гюбрето на Свинете! Затова си мисля, че уважаемия Сократ има и право и няма такова. Не можем да изискваме "обич и любов", от повече или по-малко заслепени от прожекторите на политиката, пропагандата и лошите привички, събеседници - но можем и трябва да очакваме едно нормално общуване, както това е прието в нормалните човешки общества! Защото в противен случай, на живо, би имало тежки физически разправи! А виртуално - ще изпитаме на гърба си Отлъчване от Стадото! Стига разбира се Правосъдието да е с трите си Главни символи: -Превръзка на очите, Везна в едната ръка и Меч в другата! Така че, хубаво е че ви има и още по хубаво е наличието на виртуалните правила не позволяващи да забравяме как... Обичта е над Омразата! Хубава неделя!  |
| Любовта и обичта са твърде сложни и неподвластни на мнозинството чувства, затова да изискваме от другите любов е равносилно на това да ги караме да се влюбят в нас на всяка цена. Любовта е трудна. Затова още преди 5000 години Буда е постулирал осемметричния път към освобождение от страданията, който съдържа осем добродетели. Две от тях са да практикуваш правилно мислене и да практикуваш доброжелателност и да се въздържаш от нараняване на друго същество Да практикуваш означава, че никой не се е родил научен и никой не го умее, нито това е в кръвта вродено някому, но трябва да полагаш усилия да го правиш, докато се натрупа в теб достатъчно, за да стане несъзнателен рефлекс. Правилното мислене е от съществена важност, защото болшинството кавги в българските форуми идват от неправилното мислене, че на всяка цена трябва да си покажеш рогите, иначе за какво влизаш изобщо във форума. Ако си съгласен с нещо, го покажи, ако не си съгласен, по-добре го подмини. Но нищо друго да не правим, само доброжелателност да практикуваме, е предостатъчно форумът да стане съвсем различен. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Третото око си е трето и това е. Нема нужда от обич, и симпатия даже не може се изстиска насила. Емпатия, доброжелателност, човещина ... и с две очи е постижимо. Кайли |
А третият крак си е третият крак Няма нищо мистично в него....макар че някой си мислят че е даже много мистичен  |
| малък подарък за всички _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| >>><<< А третият крак си е третият крак Няма нищо мистично в него....макар че някой си мислят че е даже много мистичен А очовечаването е станало като сме изгубили четвъртия крак и сме останали по на два, чат-пат на -три, нали!  |
| kaily, подаръкът ти е наистина добър. И все пак усмхнатото лице е по-хубаво от намръщеното. Да се усмихваме повече! |
| Исках да търсим и извадим доброто у човека. Но всеки ден се убеждавам, че доброто в нашата родина все повече умира. преди малко попаднах на едно интервю. Направо съм потресена и не мога да си обясня как все повече се увълчаваме. Позволих си да препечатам цялото интервю от БЛИЦ. ИНЖ. ПЕТЪР КОСЕВ: ТОВА Е КРАЯТ, УМИРАМ... 20 януари 2010, 16:35ИНТЕРВЮ Кърджали, България изпрати на приятел Инж. Петър Косев от Кърджали, специалист по студена обработка на металите, вече бивш бизнесмен и до скоро приближен на Ахмед Доган, е изтикан в дълбока пропаст от хора, които сега са на високо във властта. Измамен, унижаван, почти унищожен, инж. Косев потърси трибуна в БЛИЦ, за да чуе най-после някой и за неговата трагедия. Той е самотен баща на три деца, гледа болните си майка и вуйчо на легло, воюва със съдебните инстанции и яде само по два пъти в...седмицата. За последните няколко месеца е отслабнал с 22 килограма. Едната му дъщеря е в лудницата, жена му е избягала с друг мъж и на всичкото отгоре инженерът е без работа. И е без ток, защото не може да плаща... - Инж. Косев, вие сте известен като един от близките до Ахмед Доган хора, като добър бизнесмен и търговец, как така успяха да ви натикат в калта? - В днешно време човек не знае какво може да му се случи. Примерите за едно такова превъртане на съдбата са много. Да, аз съм държал Демир, първородния на Доган, на коленете си когато беше малък. За мен Ахмед Доган беше като баща, дори известно време съм го наричал така. В Кърджали бях председател на градския съвет на ДПС, бях уважаван и ценен от най-високо място. - Какво промени отношението към тебе? - Ограбиха ме. Преди години бях посъветван от централата на ДПС да инвестирам в Кърджали една доста впечатлителна сума ( 2, 500 000 лв) и да започна бизнес. Ипотекирах си жилището, инвестирах тези пари в отдел „Търговия” към общината и започнах шивашки бизнес, който в началото вървеше много добре. Започнах да изнасям продукция в няколко държави и бях доволен. Ползвах се с уважение и като лидер на ДПС. В един момент обаче се оказа, че аз съм ограбен до шушка. Всичкото онова, което създадох сам, се оказа в ръцете на други хора. - Какво точно се случи? - Един чудесно организиран пладнешки обир от хората на който се бях доверил. И уж имах необходимите гаранции от общината, а те се оказаха въздух под налягане. Бях жестоко измамен, унизен с една, единствена надежда – съда. Вярвах в родното правосъдие и бях сигурен, че крадците ще си платят за измамата и ще ми върнат парите. - Не стана ли така? - Четири години водих дела срещу тези хора, на четири инстанции и все аз ги печелех. Но те не ми върнаха парите. - Защо не кажеш кой са тези хора? - Как да кажа имената им? Та те сега са на върха на държавата и са ме предупредили, че ако гъкна ще ме смачкат като тахтаба. Всичките, които ме докараха до този жесток банкрут, са от вълк нагоре. Аз загубих апартамента си, защото го бях ипотекирал за да изтегля кредита. После банката го взе и семейството ми остана на улицата. След това продадох апартамента и на майка си, за да мога да плащам на адвокатите. Казах ти, спечелих всички дела и какво от това? Все още крадците не са ми върнали един лев, макар че отдавна са много богати хора. А мен знаеш ли какво ме сполетя? Един лумпен изнасили по-малката ми дъщеря. Кирил се казва. Осъдиха го, но и Бог го наказа. Той влезе в затвора, майка му и баща му загинаха, сестра му полудя. Но и дъщеря ми не можа да преживее стреса от изнасилването, полудя и в момента е в лудницата. И най-страшното е, че с нищо не мога да й помогна. Нали ти казах – аз самият съм на ръба на пропастта и вече политам...Жена ми Мария не можа да се примири с безконечните ми дела, с мизерията през последните десетина години, напусна ме и избяга с друг в София. Сега чувам, че и тя е станала безпътна, само и само да може да преживява някак си. При мен останаха трите ми дъщери, а тя не ми дава нито един лев. Питаш ли ме как се справям. - Да, питам те, кажи как? - На седмицата ям по два пъти. Хляб и вода с малко захар. С една кутия копърка карам най-малкото три дни. За един месец съм отслабнал с 22 килограма. Голямата ми дъщеря, Ваня, е с висше филологическо образование, но заради мен не й дават работа. Най-малката ми щерка Анастасия ходи на училище и се опитвам поне през ден да и осигурявам по 70 стотинки. Не винаги успявам, разбира се. Гледам болната си 75-годишна майка и вуйчо си, а и двамата са на легло. Ток нямаме, защото не мога да го плащам. Съседите, повечето от тях са мюсюлмани, дават дрехи за мен и за децата ми. Понякога ми носят и торба с храна, но аз им отказвам, защото все още ме мъчи някаква гордост. Те обаче ме издебват когато ме няма и оставят торбата пред вратата на дома ми. Няколко пъти и кмета на Кърджали е купувал храна за децата ми. Страшно благодарен съм на отец Боян Саръев. На този човек сторвам поклон до края на живота си. Ако не беше той до сега да съм изгнил. Той записа майка ми и вуйчо ми на обществена кухня. Дават им по едно канче храна на двамата, но за да взема тази храна всеки ден ходя по 20 километра пеш. И ако на малката ми дъщеря, 13-годишната Анастасия, заделим две намазани с нещо филийки хляб, тя ще изяде едната, а другата ще остави за закуска сутринта. За един месец отслабна със 7 килограма. - Добре де, инвестирал си два милиона и половина в общината, бил си фактор в ДПС, защо не потърси помощ там. Все пак могат да ти осигурят някаква работа, поне децата ти да не стоят гладни? - Потърсих. Обърнах се към бившия кмет на Кърджали Расим Муса, който е наясно с патилата ми. Назначи ме като пазач на паркинг, който е собственост на сина му, за 129 лева на месец и бях доволен. Но заради кризата завчера ме съкратиха с което буквално ми подписаха смъртната присъда... Мислех да напиша писмо на премиера или на президента, но те ще кажат: не си само ти, като тебе има още един милион несретници. И само като си помисля, че съм помагал на повече от 300 души преди да ме ограбят ония от общината... - Защо не се обърнеш към някой от тези на които си помагал? - Помолих двама трима от тях да ми помогнат да стъпя на краката си, направиха се, че не ме познават, не си спомняли нищо...Отказах да се унижавам повече... - При Ахмед Доган защо не отиде? - При него сега никой не може да отиде, аз най-малко. Опитах чрез Христо Бисеров. Не стана, макар , че и него познавам от 20 години. Никога не съм допускал, че ударът върху мен ще е толкова жесток, унищожителен...Тези, които ме ограбиха сега са в парламента и затова никой не иска да се заеме с изпълнението на съдебните решения, които са в моя полза. Какво ми остава да направя? - Защо не напуснеш Кърджали. Нямаш ли други възможности? - Мога да отида да работя в Пловдив с моята специалност, но как да се преселя с двама души на легло и с дъщерите си? Как ли не съм го мислил, не става...Живял съм, работил съм с основателите на новата българска държава, но какво от това? От общуването си с Ахмед Доган научих много неща, но къде да ги използвам? Веднъж той ми каза: „Готов съм и с дявола да пия кафе, защото знам, че ще се разбера се него...” И, сега разбирам, че е прав... - Извинявай, че ще ти задам въпрос, който може да те обиди, но съм длъжна да те попитам: ти наред ли с главата? - Имам висок коефициент на интелигентност, доказал съм го на специален изпит. С висше инженерно образование съм, бях политически офицер в армията. Говоря два чужди езика, търгувал съм с 9 държави, мога да бъда мениджър, защото имам необходимите качества...Искам само някой да ми помогне да си намеря работа. Иначе – пиши ме мъртъв... Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА Бележка на автора: Ден след интервюто, някой беше разбрал, че инж. Петър Косев е разказал историята си пред репортера на БЛИЦ, и той, заедно с малката си дъщеря Анастасия, е бил изхвърлен на улицата. Последните, задавени от риданията му думи, които чух от него са: „Това е краят, умирам...” ----------------------------------------- ----------------- Нямам думи.................... |
| Може би от време на време да препрочитаме това, все пак може да ни е от полза. Цитати на Майка Тереза Най-голямата спънка — страхът. Най-лесното нещо — да се заблудиш. Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти. Най-трудното нещо - да постигнеш мечтите си. Най-непостижимото - да угодиш на всеки. Най-глупавото нещо - оправданието. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Най-голямото поражение - да се предадеш без бой. Коренът на всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-полезното нещо - опитът. Най-безполезното нещо - мързелът. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-необходимото - домашното огнище. Най-верните приятели - родителите. Най-големите дарители - учителите. Най-добрите учители - децата. Най-големият ти враг - ти самият. Най-опасният човек - лицемерът. Най-лошият съветник - гневът. Най-коварните чувства - омразата и завистта. Най-голямото щастие - да си полезен на другите. Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си. Най-неприятният недостатък - лошото настроение. От какво не можеш да избягаш - от проблемите. Най-първата необходимост - общуването. Най-краткият път - правилният. Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл. Най-красивият подарък - прошката. Най-добрата защита - усмивката. Най-приятното усещане - вътрешният мир. Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг. Най-голямото разочарование - предателството. Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените. Най- важното нещо, което носиш със себе си - умът. Единствената реалност - любовта. Най-мощната сила на света - вярата. Най-стимулиращият дар - надеждата.“ „Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти.“ „Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.“ „Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва да е по-добре и да е по-щастлив.“ „Ако съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.“ „По кръв аз съм албанка. По гражданство — индийка. По вяра — католическа монахиня. Колкото до моето призвание, аз принадлежа на света. Колкото до моето сърце — аз принадлежа изцяло на Сърцето на Исус.“ „Всяко дете е безценно. Всеки е Божие създание.“ „Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде разрушено от нея.“ „Самотата и чувството, че си нежелан, това е най-голямата бедност.“ „Едно радостно сърце се ражда обикновено от сърце, което гори от любов.“ == Седемте тайни на Майка Тереза == 1. Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие! 2. Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме! 3. Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки! 4. Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът! 5. Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност! 6. Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно! 7. Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост! Въпреки това Хората са неразумни, нелогични и егоистични, въпреки това, обичай ги. Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това, прави добро. Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове, въпреки това, имай успехи. Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено, въпреки това прави добро. Честността и откритостта те правят уязвим, въпреки това, бъди честен и открит. Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ, въпреки това продължавай. Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш, помогни им въпреки това. Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти, въпреки това, дай на света най-доброто от себе си. |
| “Докато светът плака и пя за Хаити, Софка се събра с Дачо“ Над 1 млрд долара е събрал концертът, посветен на пострадалите в Хаити, организиран от холивудски звезди, актьори и певци от цял свят. Вълнуващ, прекрасен жест на съпричастност към пострадалите от земетресението в Хаити. Организираха го Джордж Клуни и негови колеги, актьори и музиканти. Събитието бе в петък вечер и бе излъчено от БНТ в събота. „Надежда за Хаити сега” обедини Джулия Робъртс, Мадона, Кристина Агилера, Бионсе, Джъстин Тимбърлейк, Леонардо ди Каприо, Брат Пит, Самюел Джаксън, Стиви Уондър, Боно, Стивън Спилбърг, Стинг, Шакира, Никол Кидман, Мерил Стрийп, Клин Истууд, Мат Деймън, Брад Пит, Шон Пен и др, които показаха, че съдбата на хората в беда не им е чужда. Показаха го по един обикновен, затрогващ и искрен начин. Журналисти, лекари и очевидци представяха с жива картина какво се случва в момента в Хаити, разговаряха с оцелели жени и деца, някои от които измъкнати цели осем дни след фаталното земетресение. Говореха и за десетките хиляди жертви, за липсата на лекарска помощ, антибиотици, вода и храна. „Да отворим сърцата си. Нека хаитяни усетят, че не са сами в този тежък час”, призова Клуни. Мел Гибсън и негови колеги от Холивуд бяха до телефоните и разговаряха с обикновени американци, които даряваха суми в помощ на пострадалото население от островната държава. Атмосферата бе неописуема. Без грам официалност, с чувство на тъга и в същото време увереност, че светът трябва да застане до храбрите хаитяни, които продължават нечовешката битка с бедствието. Концертът се излъчваше от MTV. На сцената се появи и великият Мохамед Али, скован в инвалидна количка, неможещ да говори. Но бе написал няколко изречения, прочетени от друг. Космическо послание за святия смисъл на думата благотворителност. Бяха изпяти песни, написани специално по повод трагедията в Хаити. В облеклата на участниците преобладаваха тъмните тонове. На сцените в различните градове бяха поставени обикновени крушки, които едва осветяваха изпълнителите. Една от най-трогателните балади бе „Алилуя” на Джъстин Тимбърлейк. „Сега те се молят за спасение. Нека направим така, че молбите им да се сбъднат”, призова Дензъл Уошингтон. Никаква показност, никаква реклама. Съпричастност, тъга и надежда струяха от всяка дума, от всеки акорд, изречени и изпяти в тази знаменателна проява, доказателство за силата на човешкия дух. Сякаш неволно се налагаше и сравнението с някои български благотворителни кампании, които сякаш се провеждат, за да рекламират единствено организаторите, участниците и идеолозите на съответната проява. Помпозни, натрапващи се и раздути бяха и „Великолепната шесторка” за подпомагането на сираците от село Могилино, и „Българската Коледа”, и ВИП Брадър, където участниците пиеха нон стоп, някои направо се освинваха, караха се или се веселяха, демонстрирайки нерядко лошо възпитание. В събота вечер, докато в цял свят се предаваше невероятният концерт, непосредствен и искрен жест на съпричастност, по Нова вървеше „Горещо”, в което Венета Райкова нищеше последните клюки с рапъра Устата. Същият ден Азис показа по Нова последния си клип, в който страстно се целува с мъж. В късните новини, докато Бионсе и останалите пееха за жертвите и ранените в Хаити, новинарските емисии съобщаваха гвоздея на деня: Софи Маринова се е събрала отново с любовника си Дачо. Не, не омаловажавам нашите известни личности. Каквато ни е държавата, такива са и те. И не е виновна Софка, че цели екипи тичат след нея да покажат „култовото събитие” – тя и Дачо един до друг, макар да се знаеше от доста време, че раздялата им е плод на дърварски PR. Виновни са тези, които превръщат това в събитие, знаейки, че не е. Възможно е също така „Горещо” да е ударило по рейтинг предизвикващите сълзи изпълнения на Агилера, Стиви Уондър и компания. Нали и рейтингомерите са в играта. Но и опростачването трябва да има предел. В момента то ни облъчва като един нов Чернобил. Няма спасение от чалгата и простотията, да знаете. От рак и СПИН може и да има, но от опростачването – не! И пораженията върху нацията ни ще са по-големи и по-трайни от тези в Хирошима и Порт о Пренс... Не ни трябват земетресение или снежни бури – сами ще се затрием. Тогава и целият Холивуд да се събере, няма да може да ни помогне. Защото моралът не е къща, порше или политик – плащаш и го притежаваш... Огнян Стефанов ================================== Още от заглавието картината става ясна. Да, хората по света се вдигнаха да помагат на Хаити. Някой ще каже: “Но ние сме малка и бедна държава“ и всеки ще е прав. Погледнато реално България е бедна духовно, а не материално. Но защо всичките тези “звезди“, които имаме тогава не се опитат да помогнат на своята си държава? За Хаити и другите бедстващи държави ще мислят по-богатите, може да помислят и за нас, но духовното никой не може да ни го даде, ако сами не го потърсим. |
| “ Лошо са го били “ Да, в мафиотска държава се бият журналистите, които изнасят истината. Ето и нещо друго от което можем да се гордеем. Как да не бъдеш горд, че си българин и след като критериите са като на горнопишещия? “Румъния измести Русия като основен източник на проститутки за Западна Европа, а България се е изкачила на трето място в класацията на Tempep - финансирана от ЕС мрежа от организации за здравето на хората от сексиндустрията, съобщава лондонският в. "Таймс". |
| Обичта над Омразата ! Добре си го казал , Айс ! Тъкмо бях поканила Либерта да се включи в темата ти за Отвъдното и ти я затвори.Разбирам те, макар на мен тази тема да ми липсва много  Нямам възможност да чета постингите на Сън Рей , които бяха не по малко интересни и мъдри от твоите . Имаше нещо много специално в тях Но, да сме живи и здрави, правилата в този форум осигуряват повече толерантност и нормален диалог. |
| Мерси Демира за хубавите думи. Имах намерение да започна тук с едно продължение, но сега съм твърде зает. Не съм сигурен и дали си струва. Мястото не е съвсем подходящо и е доста, все пак, "ветровито". Да отварям пък сайт - то си е ангажимент и не съм сигурен дали въобще си струва. То, вече една поговорка се сбъдна дословно - онази за хвърляне на бисери на прасетата... Докато времето на разположение, преди едно вероятно Нещо, все повече и повече намалява... Скоро ще реша и ще уведомя в някое от тези теми какво ще се случи - дори се спирам на тази тук. Поне заглавието е подходящо. Хубава и успешна година! |
| Как една статия може да ти върне спомените и да те накара да си отговориш на много въпроси. Не, че не съм търсила отговорите поне вътре в себе си, но не съм вярвала, че може да са тези или, че нещата са се случили така. Може би не съм искала да вярвам в подлостта на хората? Преди години като ученичка (а тогава бе забранено, а по телевизията винаги даваха най-добрите филми ) за Великден отидох на църква с една моя съученичка и приятелка. По някое време някой ме помоли ако искам да пея в хора. Съгласих се веднага и тогава с мен дойде и моята приятелка. За мен това бе нещо нормално, заложено от семейството ми. Но голямата изненада дойде на следващия ден в училище. Класната ми ме привика и нареди да дойде веднага майка ми и, че ще ме изключат от училище, защото съм била на черква, пък и отгоре на това съм пяла в хора. Та след големите разправии и ината на майка ми, че не съм направила нищо нередно, се разминах с намаляване на поведението. Все пак за тези времена това бе тежко наказание, пък за едно момиче още повече. И сега от далечината на събитията се питам, моята приятелка ли бе тази, която е докладвала? Защото тогава за нея нямаше никакви последствия, вината бе прехвърлена само на мен. Нима такъв е бил начина да бъде с мен, да вършим едно и също нещо, а след това да докладва? Или просто е обяснила, че аз съм я накарала на сила да дойде с мен? Или са ги притискали заради собствените им грешки да стават “доносници“? Преди години, когато казаха, че който се интересува, може да види досието си отначало имах огромно желание да го направя. Но след това се отказах по-простата причина, че не искам да навлизам в тази помийна яма и по-добре да не зная кой и как е докладвал или писал за мен. И все пак статия като тази по-долу ти връща спомените и нещо те хваща за гърлото. Но истински отговор защо се е стигнало до там приятел, приятел да предава, много трудно ще получиш. =================================== *** Редактирано от - sybil на 27/1/2010 г/ 22:25:54 |
| Либерта, здравей, прочетох първата част на последния ти постинг и понеже ми се струва, че обвинението, което въпреки уговорките и условностите отправяш към някогашната си приятелка е много тежко, защо не помислиш върху следните напълно възможни сценарии? - Защо не допуснеш, че някой друг те е видял? Доколкото разбирам, говориш за пълна църква с народ, което ще рече минимум 500 души. Нямало е как ти да видиш всичките, но някой теб те е видял - съсед, познат на семейството... варианти много. Което обяснява факта защо на твоята приятелка й се е разминало без последствия - просто човекът не я е познавал, за да съобщи и за нея. - Възможно е това момиче да е споделило в къщи къде сте ходили. Разбирам от постинга ти, че за нея това е било нещо екзотично и е било съвсем нормално да разкаже за това напълно ново за нея преживяване. А родителите й впоследствие да са казали в училище, особено ако са били антирелигиозно настроени. - Възможен е и вариант ти да принадлежиш към някоя от протестантските църкви. На тях (по някаква причина) се е гледало като на секти и е имало контрол върху паството. Така че наказанието ти да е било предопределено, един вид. Сега... ако ти харесва мъченичеството на ситуацията "приятелката ми ме предаде" е друг въпрос, но ако не е така - горните хипотези са варианти за оневиняване. Може да има и още, но аз се сещам за тези. Желая ти позитивизъм. С поздрави, |
| П.П. Извинявай, че се намесих в темата, всъщност бях тръгнала към "Варна". Ама нова тема... и дай да видя какво пише в нея... Та така. Пак поздрави |