
| „О, миг поспри, ти тъй си хубав!” Вечната дилема как да задържим безкрайно мига на щастието. И понеже по времето на Гьоте е нямало хладилници, се е наложило за тази цел Фауст да продаде душата си на дявола. Или как, с течението на времето и развитието на техниката, се намалява цената на жертвата за спирането на времето. Майтап. Със следната частица истина – животът, въпреки всички опити, все още не може да спрян или задържан от нищо и от никого. За съжаление. Но, ... понякога също и за щастие. |
| Да, добре, както винаги. Но... http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2710311 има ли нещо общо? Редактирано от - XipeTotec на 21/1/2010 г/ 23:58:43 |
| Хубаво е в колонката ти , както винаги ! Тук е човешката ни съизмерност , тук са надеждите и мечтите , тук е любовта и приятелството ни. Ти ни ги показваш понякога и ни подсещаш колко са важни. Ти си като страж в "Сега" ... бдиш над човешкото в нас , предупреждаваш ни, подсещаш ни и ни предпазваш. Аз пък пазя един отпечатък на детска ръчичка , върху тесто ... Благодаря ти , Калине ! |
| >>><<< Хууубаво! Все пак, в интерес на метеорологичната истина, ако има такава, във Флорида има по един много съществен снегопад, поне всеки пет години и по едно здраво замръзване на всеки 10. Тази година температурите за дълго се задържаха под целзиевата нула и заплашиха с измръзване портокалова реколта за 10 миларда долара. (Бе те казаха 9, ама аз си ги закръглям като знам какъв домино ефект имат тези замръзвания). Аз пък на Бачо Калин да му кажа нещо...нещо пак за спомен, но нещо май с обратен знак. Преди 30 години падна в НРБ една градушка в трънско с големина на парчетата по 800 - 1200 грама. Та един братовчед пазеше едно такова парче пак в хладилника и го показваше на ококорени приятели. Керемидите му бяха изпочупени на много места, но парчетата падали по-нарядко, не като обикновената градушка. Все пак, като събрал парчетата по двора в един варел, ледът стоял там близо месец, а времето било лятно. Та си мисля, ако някое парче беше улучило човек, споменът щеше да е и помен, а ако го знаеше и Бачо Калин, щеше да стане и библейска история. Малеейииии! Редактирано от - sluncho6 на 22/1/2010 г/ 03:25:46 |
| а една друга американка от бг произход пазеше семенна течност от некакъв с надежда да се осемени кат я зареже и да използва това за да получи изгода/къща и $.. обаче при днк теста се оказало , че той нее бащата.. а статистиката сочи че от изследваните американци над 25% не са бащи на тези за които се водят че са.. та печалната колонка събира своите 25% и като в живота са .и тук "бащата" не е този... ![]() |
| Слънчо, тогава в Стърщел имаше една рубрика "Писа ръка бегунова". Запомнил съм фразата " А у Граово би градушка велика и изпотроши керемидите на хората" Дамян Бегунов я списваше. |
| Кой казва, че не можеш да задържиш мигът щастие? А за какво са спомените? Нали затова сме дарени със спомени - чрез тях да пътуваме в миналото, в тях да съхраним щастието си! Нали затова е тази борба из медии и форуми през последните години - демократични субекти поели инициативата да ни лишат от спомените ни, се стараят да ни наложат някакво нескопосано, изровено от тъмните кьошета на историята клише! За съжаление, в много случаи успяват и...какво остава от човека, като го лишиш от спомените му? Е, остават мечтите - те ни пренасят в бъдещето, но... споменатите субекти, отнемат вече и тях! Да, да - отнемат романтиката на мечтите и И дават паричен еквивалент - вече и оцеляването е превърнато в мечта!... Редактирано от - Т_Живков на 22/1/2010 г/ 07:10:52 |
| Нищо не може да се задържи защото всичко подлежи на промяна. Абсолютно съгласен с Ламбен (Гьоте). А очарователният изказ на Автора за еднократната употреба на метафорите е безпорен факт. Така че замразената красота, дори преодоляла десетилетия, си остава замразена, както и кутията цигари. Хербарий, ценен само като спомен. Иначе водата продължава своя неизменен цикъл. |
| Поетично! И философско! Заслужава си - Особено в този снежен ден. --------------------------------- Блогът на Генек |
| Това ми напомня на една персийска мъдрост ли, поговорка ли беше (цитирам по памет): "Който може да се надява на един миг, той може да се надява на цялата вечност". Добро! ![]() |
| Даа-а... - Тихо се сипе първият сняг... - И аз, като вас, се раз/с/нежих със словото на маестрото колумнист, та отворих фризера да погаля милия Шаро, дето отколе си лежи кротко там. - Но да знаете - поне с едното си око, бди Шаро! То се и вижда, като го обърна наопаки. Мисля си, че това иска да ни кажа благата притча на автора. Бди Шаро, варди добрите хора от злите хора. Нещо такова, предполагам...се има пред вид с тия изящни алегории и метафори... И най-вече, илюзиите не изчезват, ! Най много да променят агрегатното си състяние и да изтекат през канала. Това е дето исках да споделя с вас. Боже, ако не бяха тия колонки и колумнисти, как ли щяхме да се оправяме в тоя объркан свят! |
| Не знам колко ценна е една 30-годишна снежна топка. Но една 100 годишна снежинка, дори само фотографирана, струва 4800 долара - Натиснете тук Така че колекционирайте! |
| А бе Майстора си е Майстор. Добре че е Калин с фините си есета, та поне за малко да отместим поглед от злобата на деня и да си пооплакнем душите. Покрай препратката на Йори за снежинките се сетих за една популярна грешка - на коледните и новогодишните картички често се изобразяват снежинки с по 4 или 8 лъча. Такива снежинки в природата няма. Основната форма на ледените кристалити е хексагонална призма, от там и снежинките могат да имат САМО И ЕДИНСТВЕНО по 6 лъча. За повече информация Натиснете тук Каква красота, нали! |
| майстор на какво бе даскале?! за поезията там е добър. но тук се изпълнява един план трябва да си много първо сигнален за да кажеш.че печала , който лъха о тук е нещо добро.. |
илюзиите са могъщото гориво на човешката съдба Согласен, но не съвсем. Нашите илюзии? А ето тук едно мнение на проф. Юлиан Вучков за българските политици: Натиснете тук Редактирано от - потребител,07 на 23/1/2010 г/ 06:25:09 |