Отиди на страница:
| Майсторски разказ. Този автор винаги е бил на нивото на високата си класа. А най-важното от днешния му разказ, поантата, е следното: Цитат: “Мъжът на масата можеше да се разглежда като човек извън живота. Или обратното - именно в живота. Собствения. Там, където всеки от нас нещо създава и с това - допринася.” Край на цитата. Съзидатели. Такива са били винаги ценните хора на България. Другото е боклук – яде, сере, шуми, пише глупости по форумите (майтап) и си отива. Моите почитания към автора и главния герой на неговия разказ. Редактирано от - ламбен на 31/1/2010 г/ 11:35:37 |
Шломо,  Виж какво, лейтенанте. Ще се опитам да ти обясня нещата така, както даскал би ги обяснил на ученик не само слаб по успех, но и сополив по външност (билото, билото!). 1) Поп Минчо Кънчев, Захари Стоянов, Христо Ботев и плеяда още гиганти на българския дух и слово са писали във времена, когато в българския език все още са липсвали твърдо установени правила за правопис и граматика. Та думата ми е, че който може да пише като тях - простени да са му и правописът, и граматиката. За останалите - прошка няма. 2) Эллочка Щукина ползвала 300 думи. Граф Лев Николаевич Толстой - 30 000. И на двамата им се разбира какво искат да кажат. Ама все пак между тях има известна разлика, нали? И тя не е само в брадата на графа. 3) Ти наистина ли допускаш, че гарга може да запее като славейче? И неграмотен да напише читаво мнение? Щото аз не допускам. Правописът и граматиката са като аритметиката. Не може да очакваш, че някой, дето пише 2+2=5, изведнъж ще се окаже голям математик. 4) Нивото на един форум се определя от стойността на мненията и от грамотността на писаниците. Стойността на мненията е относителна. Моето мнение може на теб да ти се стори глупаво, а на друг - умно. Правописът и граматиката обаче са абсолютни. Там веднага си личи на кого колко му струва шапката. Този форум се списва доста грамотно. Имаме си и Правописец Храбър - уникално форумно явление. Та затова е читав и форумът. 5) По-нататък, заподпитвал си Калин Донков дали ако някой не знае да пише правилно, няма право да има мнение за произведенията му. Ами да ти дам следния пример. Всеки има право да се яви на състезание по вдигане на тежести или по шах. Ама ако не може да вдига големи гири или не знае да мести фигурите както трябва, просто ще бъде напъден. Ако вдигаш само 20 кила, не можеш да мериш пишка с бабаджанките, дето вдигат по 200, щото ще станеш за смях. Значи работата не е толкова в правото, колкото във възможностите. A propos, аз съм толкова даскал, колкото ти си лейтенант-генералисимус. |