ЗА СТРАННОТО, ИЗВИСЕНОТО И ОТВЪДНОТО - 2
Отиди на страница:
| Страдание в инвалидна количка сложих душата си и запълзяхме към върха после изчезна устата ми не искала да разговаря със страха ушите ми и те се скриха нямаше звук да ги спре болка-трънливо гнездо задраска гърдите ми и бавно потече кръвта ръцете отказаха да бутат количката и тя полетя в пропаста остана само сърцето ми и още стои там на ръба ........ Айс, написах това , преди да видя , че си отворил темата . Запътих се да го слагам в Поезията на Слънчо и виждам .......Странното, Извисеното и Отвъдното (а аз духом за малко бях се преселила в отвъдното )  Обещавам ти следващото ми стихче да е пълно с оптимизъм, нямам какво друго да кажа !    Редактирано от - Demira на 31/1/2010 г/ 01:01:26 |
Demira, значи ти си била с този прекрасен ник  Поздравления за продължаването на темата , Айс !!! Поздрави на Sun Ray ! |
| По Силата на настоящето на Екхарт Толе Повечето хора преследват физически удоволствия или раз лични форми на психическо удовлетворение, защото вярват, че тези неща ще ги направят щастливи или ще ги освободят от чувството на страх или недостатъчност. Щастието може да се възприема като засилено усещане за жизненост благодарение на физическо удоволствие, или повече сигурност и усещане за пълнота посредством някаква форма на психическо удовлетворение. Това е търсене на спасение от състояние на незадоволителност или недостатъчност. Неизменно всяко постигнато удовлетворение е мимолетно, затова състоянието на удовлетворение или себеосъществяване обикновено отново се проектира в някаква въображаема точка извън тук и сега. „Когато постигна това или се освободя от онова - тогава всичко ще бъде наред." Това е мисловната нагласа на несъзнание, която създава илюзията за спасение в бъдещето. Истинското спасение е себеосъществяване, мир, живот в цялата му пълнота. То е да бъдете това, което сте, да чувствате в себе си добро, което няма противо положност, да изпитвате радостта от Битието, която не зависи от нищо извън себе си. Това се усеща не като нещо краткотрайно, а като постоянно присъствие. На езика на богословите се нарича да „познаеш Бога" - не като нещо извън вас, а като ваша собствена най-дълбока същност. Истинското спасение е да познаете себе си като неделима част от лишения от време и форма Единен Живот, от който произлиза всичко съществуващо. Истинското спасение е състояние на свобода - освободеност от страх и страдание, от усещането за недостатъчност и съответно от всички желания, нужди, зависимости и привързаности. Това е освободеност от натрапчивото мислене, от негативизма и най-вече от миналото и бъдещето като психическа потребност. Умът ви казва, че оттук не можете да стигнете там. Трябва нещо да се случи, или да станете едни или други и това е условието да постигнете свобода и себеосъществяване. Всъщност той ви казва, че се нуждаете от време - че трябва нещо да намерите, подредите, направите, постигнете, придобиете, станете или проумеете, преди да можете да бъдете свободни или завършени. Смятате времето за средство за спасение, а истината е, че то е най-голямата пречка пред спасението. Мислите си, че не можете да стигнете там от мястото, където сте, защото още не сте достатъчно цялостни или добри, но истината е, че тук и сега е единственото място, откъдето можете да стигнете там. „Стигате", когато осъзнаете, че вече сте там. Намирате Бога тогава, когато осъзнаете, че няма нужда да го търсите. За това няма един-единствен път към спасението - може да се използва всякакво състояние, няма нужда то да бъде някакво специално състояние. Но точката за достъп е една-единствена: Настоящето. Не може да има спасение извън настоящия момент. Самотни сте и нямате партньор? Влезте в Настоящето от това състояние. Имате връзка? Влезте в Настоящето от нея. Няма нищо, което можете да направите или да постигнете, за да ви отведе по-близо до спасението, отколкото сте в този момент. Може би това е трудно разбираемо за ума, привикнал към мисълта, че всичко ценно се намира в бъдещето. Нищо, което някога сте извършили или което са ви сторили в миналото, не може да ви попречи да кажете „да" на това, което е, и да насочите вниманието си дълбоко в Настоящето. Не можете да направите това в бъдещето. То е сега или никога. Редактирано от - Demira на 31/1/2010 г/ 05:49:52 |
| Здравейте пак! Тъжно е, че една голяма част от времето ми се оказа изпоскано от бъркотията около ГМО-тата. Междувременно, след появата ми в ледените обятия на Глобалното затопляне у Уропата, напускайки двумесечно темпериране във вечното лято или полулято, трябваше да се боричкам с балтони и якета, с дебели обувки, смяна на гуми и какво ли още не, докато върнатата с куфара "екипировка' от фланелки, къси панталонки и един чифт чехли (другия го оставих в перманентна готовност в Даун Ъндър), кротко се свива из рафтовете в очакване на по-добри времена... Вие всички сте гледали "Аватар" - мненията се разделят донякъде, като някои по-префърцунени "естети" се мъчат да намерят косъм в млякото, докато мнозинството се чуди защо, аджеба, все още му се отива, пак и пак, на втора, трета, та и на повече прожекции на този филм?! Нямам неудобството да си призная, че сам го гледах... четири пъти. Първият беше на втория ден след премиерата, там далеч в субтропика. Но мястото бе доста отдалечено от идеалната среда и последва второ посещение след няколко дена - но вече на най-точното и добро място за селебриране на спектакъла. Нямаше субтитри, които да раздвояват вниманието, но някои пасажи в диалозите останаха неразбрани... Последва отиване в Арена Запад. Уви - качеството като картина и 3D бе добро, но цветовете бяха мизерни в сравнение с Австралия. За да загладя лошото впечатление, отидох в Мола на И-Мах - всичко ОК, но полусферичният екран не е за този вид 3D, ефектът бе лош, а и бг-надписите бяха мижави и на грешна дълбочина. Сега предстои да отида за втори с щерката и за пети, мой личен, път. Сега вече в Арена Младост... Тук не целя локуми от типа кой-къде-кога гледал, предъвквал или коментирал. Без всякакво съмнение този филм бележи един самотен, висок и нов връх в киноизкуството. Интересът към него има явни и скрити страни. По въпроса прочетох един много хубав коментар - "Какво не се каза за Аватар?" от Силва Дончева в събота - "Фрог Нюз" ( Натиснете тук ) Авторката разглежда скритите послания и по-специално тези, взети от модерното и не до там добре разбраното виждане за нас, за света, за всичко, което ни заобикаля... По някакво "странно" съвпадение, се наложи да превеждам нещо от домашната кухня. След като изгладих първите чернови и прочетох внимателно какво е написано, трябва да призная, че "бащината гордост" разпъна жилетката ми.  Ще си позволя да ви препостна един пасаж от есето на тема "Аватар и Депресия": ... Забележителното във филма е, че той съдържа множество идейни и скрити пластове и послания. Докато по-елементарните зрители се задоволяват с очевидното, то за други с по-богат бек-граунд филмът подхранва мечтите за един по-истински, по-хуманен и по-хубав свят... Малко след гледането на филма е забелязано, че “Аватар” отприщва вълна от депресии, като при някои се говори дори за шизоидни мисли. Откъде идва това? В психологията един Аватар е представителят на една персона в подчертано виртуална среда. В този случай аватарът на главния характер се превръща в собствен аватар на кинопосетителя, откъдето той се вкарва с повишена сила във филмовото действие. Заедно с революционата 3D-стереографична техника, с която е направена филмовата продукция, зрителят вижда не само един филм - той изживява всичко наяве. Чрез интензивното изживяване на емоциите и показването на райския свят на Пандора като един извънземно красив, изгубен вече за нас рай, чието послание е “Всичко е едно цяло”, зрителят забравя за себе си и става едно с характерите и техния фантанстичен свят. След края на филма връщането в собствената действителност провокира чувство на раздяла и самота, което на свой ред предизвиква депресия в психически лабилни и недоволни от себе си и от света около тях хора. А при по-тежките случаи - дори шизоидни мисли и настроения. Такива хора биха искали най-вече да се върнат на Пандора и да изживеят отново “единение” с нея. Зад това желание стои един реален стремеж, копнеж за един по-добър свят и за принадлежност към една по-голяма общност, което във времената на глобални природни кризи, на индивидуализиране и раздробяване на обществото намира все по-голям отзвук сред хората. Филмът се явява тук не като причина, а като катализатор на бягство от реалността (ескапизъм). След началната депресия се стига до катарзис и просветление за човека. Зрителят би искал, след осъзнаването, че светът, в който се намира, е в окаяно състояние, да промени към по-позитивното своя живот и обкръжение... За написване на тези редове бях окуражен от Демирения материал "По Силата на настоящето" на Екхарт Толе. Аз виждам в него един резонанс, един вид допълнение към двата анализа на "Аватар" по-горе. |
| Въпросите за играта, сцената и актьорите кой знае защо вълнуват главно зрителите А в "Аватар" ми хареса репликата "Ако адът съществува, ще можете да си починете там след Пандора!" |
| Настроение косата си намазах със мед и злато усетих я как натежа венец си направих от звезди диаманти и коронясах се сама от небесна коприна рокля уших си облака бял превърнах във шал луната взех за медальон и така нагиздена качих се на истински бял кон и полетяхме над поляните тъмнозелени осеяни със златни цветя после извисихме се над планините и чудните езера пришпорих си коня слънцето да догоня и направо влетяхме в жарта кратко изцвили коня и тихо настъпи ноща но вий сега погледнете нагоре и ще видите венец от звезди и как една подкова на луната виси.... Редактирано от - Demira на 06/2/2010 г/ 05:10:35 |
| Какво казва църквата за отвъдното Натиснете тук |
| И простичко за извисеното Натиснете тук |
| Боже, Боже... "Окултни послания", "многопластовост", "самотен връх в киноизкуството"... Всички тези суперлативи за последния напън на Камерън, създаден с единствената цел да напълни касата. Колко лесно обикновеният инфантилизъм минава за тънко пробутана идея. И, напълно естествено, на позволилите си да сбърчат нос се лепва веднага етикет "префърцунени естети". Киното, господа, беше изкуство преди Холивуд да го пипне в ръчички. Жал ми е за цивилизацията, на която камерънци генерират идеите. |
| Е, хайде сега и от Холивуд са излизали добри неща . Жалкото е , че Европа не можа да задържи постигнатото. |
| В темата на Извисеното и Отвъдното ще си позволя да напиша нещо прозаично, или за мен поне, странно. Става дума за индийската кухня . Моите почитания към страната богата на култура, в която наистина може да се усети и извисеното и отвъдното, но за мен кухнята им си остава доста странна, да не кажа невъзможна за ядене . Вчера, в компанията на поне 20 американки се насилвах да преглътна тези "деликатеси". Американките не само че ометоха всичко , ами щели да дойдат пак с мъжете си (толкова им харесало). Добре, че до мен седеше една туркиня с която си говорихме за медитеранската кухня и си разменяхме многозначителни погледи и въздишки . Предварително се извинявам на почитателите на индийскта кухня |
| ааа, индийската кухня! Там има едно нещо, тандури му викат. То е с култово значение за Форума, но малцина си спомнят. Не е кулинарно. |
Балета е извисено изскуство и затова искам да споделя последните си впечатления в темата на Извисеното... Преди няколко дни в един от театрите на Сан Франциско гледах Sinderella Principle с хореограф Robert Moses' Kin -постановка с модерен балет(не класически). Впечатлих се от невероятната скорост на изпълненитo, мекотата и грациозността, която излъчват плъзгащите се балетисти. Музиката е на живо(зад полупрозрачна завеса)- цигулка и бийтбокс(звуци които се правят с уста ), съпроводенa с речитатив, нещо което аз за пръв път виждам в балетна постановка, като текста е съпоставен спрямо движението на танцьорите, чиито премерени стъпки и дижения на рамнете понякога се превръщат в нещо като мост и други чудновати комбинации. Беше красиво !Наистина извисено ! Натиснете тук |
| В "Сатиричният" на времето сезон(и) по сцената все се викаше: - "Гъци, гъци! Мамка му и прасе!" - та и аз сега, месеците се изтърколиха и трябва да идишам напрежението: - Мамка му и ГМО, опасе ми два месеца и нещо... Сега пак нямам време, ама си викам, "пусни бе байо някоя и друга снимка"... И не се сещам, че има къде и че няма да се ръгам другаде... Какво да се прави - Акъл-море! Нека да открия новия сезон тук с една вече поостаряла снимка. Но тя си остава все така желана и будеща усещанията от по времето когато съм я снимал:  В темата Варна пуснах някои и други снимки от различните цикли там, но тази тук би могла да служи като ориентир и надслов за едно темпорално, временно отклоняване от заглавието на самата темата тук. Дерзайте! Редактирано от - Eisblock на 21/4/2010 г/ 13:30:16 |
От двора... На път...  Пак там...  Страж на входа...  Тези моите дръвчета ги отгледах от една шушулка. Накиснах я, тя се отвори и после 10-те семенца поставих в/у мокър памук. Поникнаха. Едно дръвче си отиде. Една част подарих, другите презимуват вътре. Тази зима им опадаха листата до шушка. Сега пак се разлистиха. А през лятото на балкона, въпреки, че са под рехав сенник, направо изгоряха - листата им падаха прекомерно много. Имам познати в Резово където летуваме и си мисля да ги занеса там. За през зимата - не знам. Подобни видях в Царево на крайбрежна улица... Ако ли не, ще ги занеса в Гърция към Тасос - приятел има къща там. За къщни "цветя" не стават. Едното се издължи до към 2м. Може би трябваше да ги подрязвам, за да тръгнат на страни. Инат "там" са могъщи дървета. Виждал съм такива големи - направо едно е цяла горичка. Донесох и други семена, но за сега няма да ги садя... Симпли, ако знаеш някъде по морето (добра влажност) със зимна градина - ще ги харижа... |
