Отиди на страница:
| Шломо З, не бих казал. По скоро бих могъл да определя програмата като либертариански (либерален) прагматичен релативизъм. |
| Абе програмата на Либертас си е съвсем сериозна и спрямо нея няма нито защо, нито как да проявявям чувство за хумор. - Иначе на Герб и Бойко много им се радвам, ама лошото е, че смешките им са на гърба на всички, включително и моя. Ща не ща.  |
| Не ги знам кои са онези "клубчета" и кой е "оня" софтуер. Моя си беше Linux. А и не виждам връзката. - Всъщност има - ако България не бе мафиотска държава и ако не се занимаваха с мен тогава, то нямаше да ме принудят да се занимавам с тях сега. |
Меа максима кулпа, Брайти. Отвличаме вниманието върху теб за сметка на епохалния автор Калин Манолов! Искаме колонка за Калин! Ис-ка-ме! Мисля да пиша петиция, ще се подпишете ли, господа?  |
| Смешките на БоБо не са на гърба на всички , а на гърба на някои отделни обекти с червен дантелен ъндъруер. А на определени индивиди от таз група са даже малко под гърба.  Затуй е целия писък тука.  |
| Ти па как го разбра от 10 000 км. ? Ела тука и тогава давай "компетентни" мнения. - Абе аз що не взема да стана фен на някой канадски политик и да почна да давам мъдри акъли по картинка ? |
| Разбрах защото всичките ми роднини и приятели в България се чувстват О.К. и никога не са били по-добре от сега. Тез дето изпитват нежелано проникване южно от кръсто - техен си проблем. Ако се интересуваш от канадската вътрешна политика мое да ти дам литература , ама е на английски. Аз съм привърженик на консервативната партия ( естествено ) с лидер Стивън Харпър. Нашият девиз Е " Join The Dark Side !" и тука сме на власт. Така че ако си за либералите пак ще има да скимтиш. Ама вече на два фронта.  |
| Разликата между капитализма днес и ... капитализма утре. Днешният капитализъм се отличава преди всичко, най-вече и единствено със своята ненаситна жажда за все повече и повече. Това, при неотдавнашната тежка финансова и икономическа криза, когато той за пореден път излезе от фалшиво предпоставената си "саморегулация", всички го видяхме много добре. И както отбелязват хората, тази ненаситна жажда вече започва да руши дори и природата. Старият капитализъм не бил такъв, казват неговите фенове и затова трябвало било да се върнем към него. Аз не знам какъв е старият капитализъм, не съм го виждал. Но се съмнявам, защото знам, че още от великата френска буржоазна революция насам в него е заложен принцип, който по самата си същност изправя хората в едно общество един срещу друг – защото всеки член обществото при какъвто и да било капитализъм може да ти бъде конкурент и следователно – враг. Аз не приемам социалния дарвинизъм, при който победата на по-силния е заложена в основата на едно общество. Както не приемам и агресията, с която американците са избили индианците, когато са стъпили на тяхния континент. Още повече, че това продължава и днес. Вижте, например, американските филми, които моделират срещите с извънземните цивилизации – във всички от тях, колкото и да са грандиозни и супермногостотномилионни, без каквото и да било изключение, срещите завършват с бой. Що за примитивен манталитет е това? Но, за съжаление, това е днес американската действителност. И защото американските филми са гръбнакът на американското обществено мнение – такива са представите на тези хора за живота и за най-важния елемент от него – срещата с бъдещето. Това е, за съжаление и почвата, върху която ще трябва да се води решаващата битка срещу последната капиталистическа криза, която въобще не е преодоляна и може да пак да рецидивира и като мощно финансово и икономическо цунами да залее света. Защото капитализмът има едно основно неприятно качество – той е ненаситно алчен и не се интересува от нищо друго, освен от собствените си ползи и печалби. Бидейки такъв по самата си същност, той не може да се саморегулира и ако бъде изобщо оставен да продължи да съществува - се нуждае от силна и тежка ръка, която да го държи постоянно за врата. Редактирано от - ламбен на 04/2/2010 г/ 16:13:36 |
| Икономическото развитие на Запад и просперитета на това развитие е една функция не само на икономическите вариабли а и на развиващите се и осъвършенстващи се институции. Под понятието "институции" се разбира и правилата за действия в рамките на системата. Институциите образуват рамките за тези действия на актъорите както като партнъори така и като конкуренти. Обществото налага правила както във формата на формални експлицитно дефинирани такива както и като "неизказани" имплицитни, като табу който никой не трябва да престъпва ако иска да участва в това развитие. |
Станахме по-католици и от папата. Капитализъм ще има може би, но видът в който съществува в момента по нищо не го отличава от социализма по отношение на монопола. Монопол на едрите концерни. Задушаване на дребния бизнес и деспотизъм на пазара. Така беше и при Тато - само, че монополист бе държавата. И поне имахме безплатно образование и здравеопазване.  |
На 29 януари 2010 г. в София бе учреден първият Институт за радикален капитализъм "Атлас". Членовете на подобни клубове в Бг са рискова група от медицинска гледна точка, нямат имунитет срещу огнестрелно оръжие от всякакъв калибър  , както показва практиката.Редактирано от - курдо коленкофф на 06/2/2010 г/ 06:55:58 |