Добави мнение Мнения:13
| "Парите и театърът у нас са в много порочни отношения." Пардон...да се разбира - ПАРИЧНИ!!!... Ми нали най го либите капитализмот...он само за пАре мисли!!! |
| От всичко написано най ми хареса заглавието защото е точно. Влади без да иска е уцелил десятката. Когато стане дума за театър или изкуство въобще, първата приказка е, че няма пари. Това не е точно така. Пари има, те се плащат редовно, но не са в онова количество в което бяха в периода на "социализъма". Нашият театър е поставен в нови конкретни реалности, действа в пазарна обстановка, има други цели ако може така да се каже, но повечето директори искат и продължават да управляват и да харчат както преди демократичните промени. Искат и се борят със зъби и нокти да се запази онова статукво защото така са свикнали. И естествено се появяват проблеми. Първият от тях е, че финансирането в новите условия се оказва крайно недостатъчно да издържа една трупа която като структура и организация се ръководи архаично според Лениновият "Декрет театрального дела". Принципите заложени от Вл. Илич са: "Театърт е държавен, стационарен, репертоарен, дотиран, цензуриран". Последното може и да е отпадннало, но всичко останало е в сила Реформата "Знеполски" започна с това, че част от театрите останаха без щатен творчески състав, но и с това завърши. Цялата патаклама се сведе до освобождаването на 100-тина души и категоризация на театрите като "държавни", "открити сцини" и "сцени 6+", като и финансирането беше разделено. Има трупи на пълна държавна издръжка има и такива на смесена при които дадената община поема определен процент Интересното обаче е, че всичките са на "хранилка", т.е - всички са на издръжка на данъкоплатците. Тук става въпрос за 29 извънстолични и десетина софийски театри. Като прибавим и куклените се получава абсурдна цифра за държава като България. Нега уважаемите директори направят справка колко театри се издържат от държава или общини в една Австрия която е близка до нас като площ и население, но е доста по-богата страна. Или в Гърция...... Сега имаме театри с по 30-40 представления годишно, но всички те получават пари за издръжка на сградите и още за дейност, и още от общините и пр. Има театри с размерите на малко НДК в градове с население от 40 000 души. Сградите са с много особен статут. От една старана са държавни, но на повечето места са построени върху общинска земя. Държавата отказва да ги актува, а и самите общини не се натискат много защото издръжката на един такъв пантеон на комунистическата грандоманщина е огромна. Искам да се върно отново на реформата "Знеполски" и защо тя не се състоя. Първо защото артистите излезли на свободен пазар се оказаха неравнопоставени с колегите си на щат. И второ - само за 5-6 години директорите на тези театри намериха цаката на системата. Вместо да заработят в новите условия те се възползваха от резни там програми "Мелпомена" и пр. врътки, назначиха си нови артисти и започнаха както преди, но с твърде ограничени средства. Сами разбирате какво е качеството на тези "творци" които стоят на по 300 лв заплата някакъде си. Въпреки всичко, подобни трупи ги има и днес, а резултатите във финансов и най-вече в художествен план са под самодейно ниво. Струва ми се, че и сегашната реформа стартира грешно и се прави повече да обслужи интереса на статуквото, а смисълът е друг. Системата не трябва да се рестартира, а е нужна пълна преинсталация. Редактирано от - paparol на 06/2/2010 г/ 08:18:17 |
| Парите и чалгата у нас хич не са порочни отношения. Когато критичната маса е селяния и простотия, пазарната икономика предлага срещу търсенето. Другото плява.  |
| Онзи ден бях на представление в националния кралски театър в Лондон. Залата беше прпълнена.Имаше правостоящи дори. По билетните центрове из града които продават билите за всички спектакли на почти всички театри с различни видове отстъпки или пък без, винаги има опашки. Nаистина цената на билета доста често се движи от 20 до 40£ а по някога и повече, но пък и стандарта в Лондон е доста по висок от Софийския. Не само финасовия , но и театралния стандарт. Но дори и при тази цена на билетите и пълните зали, не вярвам че театрите се самоиздържат. Със сигурност се съфинансират от държавата и общините. |
| Само да кажа ей тъй от първа ръка...работя от около 15 години в немски, швейцарски, австрийски театри...при средна цена на билет от около 30 евро, костуемата цена на билета е средно около 100 евро.Разликата се поема от държавата и общините, в много редки случаи има спонсори.Качеството на постановките е естествено доста по-високо от това в България, актьорско-певческо-балетните(или по-скоро танцовите) състави често не превъзхождат българските, но за това си има други причини...Та обобщено-ако няма ПЪЛНО финансиране, няма и театър.Приказките за пазар и тинтири-минтири са си само тинтири-минтири.Задачата не театъра не е да печели пари, а да поддържа и да издига културното равнище в съответната страна...И още един малък пример: Наскоро правителството на Долна Саксония (Niedersachsen) отпусна сумата от 80 милиона евро за ремонт на театрите в Олденбург (най-малкият изцяло държавен театър или Staatstheater в Германия) и Люнебург (най-малкият театър в Западна Германия изобщо, от над 100).Мога да уверя, че състоянието на тези театри (преди ремонтите) е в пъти по-добро от състоянието на НТ Иван Вазов и десетки пъти по-добро от това на Националната опера в София, която поне по моето скромно мнение е истински срам за България. Редактирано от - Зауя Мафани на 06/2/2010 г/ 12:59:15 |
| В моето родно село театър никога не е имало. Не е имало театър и в близост. Театър имаше в окръжния град, чийто репертоар не беше голям. Налагаше се да ходим до София, за да видим добри постановки, което пък беше голям лукс за онова време. Концентрирането на културния живот в столицата, както и всичко останало, доведе до голямо изпростяване на народа още по тоталитарно време. Сега София се изпълни с провинциалисти, но файдата е никаква. На хората им дай чалга и ракия. Културният живот в моето село открай време се водеше само в кръчмите. Преди Девети сме имали шестнадесет кръчми, богат културен живот. Преди Десети имахме два големи ресторанта, винаги пълни с хора и три кафенета, които продаваха главно бири и ракии. След Десети се разви частното ресторантьорство и набързо се пръкнаха още седем-осем частни ресторанта и бара. В момента в моето село няма нито един отворен ресторант или кафене. Всички са фалирали поради липса на клиенти. В моето село вече не живеят хора, а сенки, около 1500-2000 хора-сенки, за които състоянието на Народния театър им е последна грижа, на които животът им отне и възможността да отидат и да се утешат в кръчмата. За да бъдем справедливи трябва да добавим, че и на господин Люцканов му е през дядовия за тези хора и в неговия театър тяхните проблеми никога няма да намерят място. А това води до верижна реакция- никой драматург няма да се хаби да пише за тях, защото знае, че господин Люцканов няма да допусне в театъра си подобни драми. С две думи, няма защо да се хабим да обсъждаме проблемите на българския театър, че и на цялата българска култура, докато театралните и културни деятели не забележат геноцида, който се извършва над българския народ. |
| И не е правилно да се говори нито са "театърът у нас", нито за "българският театър". Говорете за проблемите на софийските театри. В София са театрите, там е цялата театрална дейност. |
| Ами то това е основният поблем на България - дивашката регионална политика и съсредоточаването на всички ресурси в София. Като са я избирали за столица, никой не е предполагал, че шопският манталитет на неуважение към институиите, ще се прехвърли и в държавното управление. Но така е станало, факт. Типичен пример - хулиганското поедение на Бат Бойко и неговия кабинет. Къде в САЩ ще видиш такава простотия сред управляващите. * Иначе в моето село и имало самодеен театър и хората са участвали с радост в него. Някога. Сега и там е кръчми и чалга. Хайде спирам, да не се ядосвам. |
А не може ли добри театри и опери да организират периодично турнета из страната, както е в много, далеч по-богати страни от нашата. Малко театри, но на ниво и добро заплащане - според броя на представленията и публиката. И разбира се, с пълна свобода сами да определят състава си - нещо като делото за спасяване на давещите се  |
| Елате в Казанлък и ще ахнете. Театърът бе създаден преди 10 години и днес има 500 хил. лв. издръжка от бюджета на общината. Само за да направите сметка, ще припомня, че издръжката на 18 селища от общината са предвидени около 50 хил. В театъра "работят" 42 души, а среднат заплата е около 500 лева. На година излизат 1-2 постановки, през останалото време театърът стачкува за по-високи заплати или за нещо друго в интерес на председателя на Об съвет. Вместо в културен институт, театърът се превръща в инструмент на политически игри. Заради този театър бе унищожено читалище"Искра", което има 150 годишна история и беше едно най-уважаваните читалища в страната. В него са работили Чудомир, Л. Кабакчиев, Стефан Гецов, Видин Даскалов и др. Имаше Куклен театър, Драматичен театър, Музикален театър, Художествено слово, Хорова школа, а днес имаме само театър, който служи по-скоро за приют на актьори, които никой не би приел на своя сцена и режисьори, които си правят експерименти. Специално отношение има към гостуващите театри - искат им невъзможен наем и те са принудени да играят на сцената на бивше кино. Сакън да не би казанлъчани да видят истисдки театър. А те са виждали театър и актьори, а мнози от тях и до днес пътуват до столицата, за да видят нови постановки. Така че в дискусията за българския театър трябва да бъде отделено специално място за това "театрално явление" театърът в Казанлък. |
| Театъра не бил само стока, ама без пари може ли да има театър...Омагьосън кръг, но така е и в образованието, здравеопазването...Кога нямаш пари каквито и "реформи" да правиш стигаш до ефтинията...?! |
Добави мнение Мнения:13