Отиди на страница:
| Доста недосмаслено. Казват ми - къщата струва 110х. Ами за толкова я продат, Хърсев и се купува. Значи това и е цената. Къде я надуват банкерите? Увеличаването на цените има милион други фактори, но точно банките не са най- прекия. |
Ами за толкова я продат, Хърсев и се купува. Значи това и е цената. Къде я надуват банкерите? Елементарно бе bloody mary - купува се за толкова, защото банката може да отпусне толкова пари като кредит. Ако къщите се купуваха само със спестени пари, тогава щеше да си прав(а). Уви, къщите се купуват главно с ипотечни заеми и следователно от това, колко такива заеми ще отпусне банковата система зависят и цените. Не си ли чул(а), че настоящата световна криза и прилежащия й имотен балон се отприщиха именно заради неконтролируемите банкови заеми, ниските лихви, ниските (често липсващи) начални вноски и пр.?  ____________________________ Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж на паричната маса може да продължи до безкрайност, в един ограничен свят, е или луд или макроикономист |
| Отклонението и по-точно отказът от дълго съществуващи елементарни регулации в САЩ- поне 20% даунпеймънт, отношение поне 1:3 между доходи на купувача и цената на имота и пр., доведоха до лесен достъп до кредити, а следователно- и до повишено търсене на имоти, което наду цените изкуствено им. Прав е колежката от прокатния - ако цялата цена се плащаше в кеш, щеше да има реални ( и много по-ниски) цени на имотите. |
Много ми се иска да коментирам, ма няма. Щото после във фризера. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
А впрочем на Саркози  Един виждащ сред глутница слепи. Дано да стават повече като него. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| kaily, Саркози разбира от това, колкото свиня от кладенчева вода, Саркози декламира каквото му кажат съветниците. Французите си имат свои интереси. Между другото марк-ту-маркет е практика и във френските фирми; зашо не дадат пример и първи я премахнат? rego е прав, отказът от благоразумните регулации, започнал от администрацията на Клинтън и умишлено и злонамерено засилен от мошеници с власт, като Грийнспан - това е повредата. Сигурно ще има и нови изисквания за по-голям капитал и потискане на поощрението за риск. Но останалото е утопия. |
| Хикс, Не мисля това, което ми приписваш и не съм го казал никъде. Ако трябва да сме кратки – прав си, че чисто аритметически няма никаква грешка. Разбира се. Би било много просто, ако беше така. Но, никой не твърди това. Проблемът не е в аритметиката, а в логиката на бизнеса. По-точно – във вероятността на математическото очакване едновременно да не се случат много от предстоящите взимания по кредити. Защото, представи си, че аз не ти върна взимането. И представи си, че не само ти, но твоят кредитор е взел кредит, неговият също и така нататък – натрупали са се много кредити върху твоето взимане от мен. Е, и аз не ти връщам взимането и ти не можеш да си прибереш нищо – има много причини и начини да се случи това. Тогава се скъсва цялата дълга верига от вече направените плащания по другите много взети и натрупани един върху друг кредити. Няма кой и откъде да върне тези пари и понеже са много – не могат да ги покрият дори и застраховките. Тук вече влизат в действие суперкомпютрите – защото те предсказват на кредиторите и тяхните кредитни застрахователи какъв е рискът това да се случи на много места едновременно. Но, суперкомпютрите не са като баба Ванга и не познават винаги. И когато масовата издънка се случи – примерно, строителният бизнес се дъни и много взети кредити там започват да не се връщат, онези други много и много кредити, които са се натрупали върху тези, които не се връщат, се издънват също. И става страшно. Което се случи и за това става въпрос. И за да не се случва и по-нататък – някой трябва да контролира банките и банкерите, защото, когато няма издънки по веригата, те хубаво си печелят от многото кредити, но когато тяхните кредитни вериги започнат да се късат масово – става голяма беля, за която се оказва, че те не могат да си платят. Изчиствайки си балансите от непокритите поради неплатежоспособност и станали "токсични" за счетоводството кредити, вече казахме как се прави това изчистване, банкерите започват да крият проблемите си, но, понеже са жадни и лакоми, не могат и не искат да спрат механизма, който им е носил, носи и ще им носи пари. И разбира се – идва кризата. Редактирано от - ламбен на 08/2/2010 г/ 22:34:41 |
| Проблемът не е по принцип във вторичното търгуване на кредитите, от това стойността им не се променя, лошо става, когато направиш от тях някакви инструменти и деривати, които заживяват собствен живот и цената им зависи от настроенията по борсите, а не от реалната им стойност, за която търгуващите нямат представа. |
| Пенке, остави глупостите хърсеви, моля те. Съседна тема ме присети за друго и ми стана страшно. Там по друг повод споменах, че стотици хиляди идиоти са подписали записи на заповед, за да вземат на изплащане по некой боклук. Пенке, преди да продължим... ако искаш, разбира се... и с цялото ми уважение, ще те попитам знаеш ли какво означава полица? а стотици хиляди полици в десетина ръце? |
| Meto ot Interneto само за протокола -- дерегулацията на финансовите пазари в американските щати не започва по времето на президента им Клинтън, а още по времето на Рейгън (може грубо да се приеме, че тя е в основата на рейгъномиката (imho)) и завършва при управлението на стария Буш. |
| Хикс, Прав си. Цената е проблемът. Включително и в смисъл, че – цената може да стане решение на проблема. Едно от решенията. Аз така те разбирам. Но, ... нали затова се въвежда регулацията? Редактирано от - ламбен на 09/2/2010 г/ 10:20:57 |
Става въпрос, че когато съм взел от тебе сто лева и ти, срущу дълга ми, взимаш 100 лева от друг, това не променя нещата, за него няма нужда от някакви регулации отвън. Но когато, вместо да ми дадеш парите назаем, ти искаш да учестваш в бизнеса, и след това си правиш разни вторични инструменти, които търгуваш самостоятелно, те вече нямат нищо общо с реалния ми бизнес, а с настроенията на някакви "инвеститори" по фондовите борси, които нямат представа, какво стои зад съответните книжа. Ако твоят бизнес носи 100% печалба годишно, еуфорията може да направи така, че на борсите всички деривати на дериватите, издадени на негова основа, да носят 100% повишаване на стойността на първоначалните пари дневно. И в един момент пирамидата рухва. Строгата регулация води до по-голяма сигурност, че такива неща няма да се случват често, само най-добрите ще могат да ги правят, но пък по-смотаните и почтени инвеститори ще бъдат затруднени да намират капитал. След някоя година ще решим, че искаме повече растеж и ще измислим нова рейгъномика. За съжаление няма перфектна регулация, нито перфектна дерегулация... Но всеки следващ вариант ще е подобрен, да се надяваме.  |
| ddantgwyn, макар че се подразбира от бележката ми за коментара на rego, и аз да кажа за протокола: нямам предвид всички дерегулации от Дж. Вашингтон до Б. Обама. Имам предвид дерегулациите в ипотечния кредит за имоти, които са в зародиша на последната криза. Точно тази дерегулация е отроче на Клинтъновата шайка. |
Става въпрос, че когато съм взел от тебе сто лева и ти, срущу дълга ми, взимаш 100 лева от друг, това не променя нещата, Струва ми се, поне два пъти чувам това твърдение в коментарите ти. Ако това упражнение се повтори 10 пъти по веригата, какъв ще бъде сумарният размер на обществените вземания. Умножен по десет. Ако всички тези вземания в един момент се превърнат в обезпечение пред финансова институция, което трябва да осигури свеж ресурс на държателите му за да извършат някакви други операции. Има ли хипотеза паричната маса да се раздуе десет пъти (колкото за примера). Да, стига системата да разрешава "фракшънъл ризърв банкинк". Последният по веригата използва промоция с добър лихвен процент и дава парите на депозит в търговската банка. Същите онези 100 лв. Срещу тях, банката взема 1000 от централната. Брутално, но в общи линии това е опростеният модел. При стоковите пари това е невъзможно. Съвремените пари извървяват тази тънка пътека и преминават в ново състояние. Знаци ан кредита. Въпрос и на мяра е. Кредитът може да е стимулиращ, но и разрушаващ. Не разбрах, защо това от примера ти не променяло нещата? |