Стоичков, този нетипичен българин
08 февруари 2010 08:15
Автор: Драго Симеонов
Той е велик, той е легенда, но в никакъв случай не е национален символ
Официалният сайт на Мамелъди Съндаунс периодично пита феновете на кое място смятат, че ще завърши отборът в края на сезона. Преди няколко месеца 55% от анкетираните мислеха, че жълто-сините ще са шампиони, 13% - че ще се класират втори, и цели 31%, че ще са извън осмицата. Днес оптимистите за спечелване на първенството вече са 76%, 9% - онези, които очакват вицешампионска титла, а поддръжниците на идеята, че отборът ще е извън осмицата, са спаднали на 11%. Нищо чудно; бразилците от Претория са неузнаваеми, няма и помен от тима, едвам изкретал до девето място миналия сезон. Сега пердашат наред, точно както пердаши английския и главният виновник за промяната им - Христо Стоичков. Дали напредъкът се дължи на мотивационни речи, произнесени на този особен вертолейшън сленг нови игрови схеми; килограмите обещано злато или заплахата, че при провал футболистите ще заминат в някоя от мините на собственика Патрис Мотсепе, е въпрос на гледна точка. Стоичков обаче изглежда уверен, отслабнал, елегантен, сърдечен и все така леко недодялан. А ние за пореден път имаме проблем с асимилирането на новините около него. Погледнете само форумите под прочутите му интервюта. В тях отново лъсват нескопосани опити за народопсихология, стремежи за обобщения и съизмерване. За кой ли път в действията на Стоичков се търси генерален мотив - той или непременно ни прославя като нация пред света, или напротив - срами ни. Сякаш не става дума за обикновен човек от плът и кръв, а за подвижна емблема на страната ни. Това, разбира се, не се отнася само за него. Бербатов е в абсолютно същото положение. Много обичаме да вкарваме популярните си футболисти в тази роля. Себеусещането ни като общност от доста време зависи изцяло от успеха (или неуспеха) на конкретна личност, а това не е нищо друго, освен белег на ниско национално самочувствие.

Христо Стоичков е особен характер, дума да няма. Дали го харесвате или не, си е ваша работа. През изминалите години обаче ни беше набито в главата, че той е българският архетип сборният образ за пред чужденците. Те ни познават заради него, футболистите (и специално Камата) са най-добрите ни посланици пред света и отъждествяването с тях е задължително. При назначаването на Стоичков за треньор на държавния ни тим проф. Марко Семов дори сподели, че това бил типичният българин - своенравен и талантлив, умеел да се налага и така се утвърждавали националните ни ценности. Цялото ни уважение към професора, но народопсихологията е преди всичко въпрос на внушение. С нейна помощ ние се крием зад клишета и заучени фрази, а всъщност нямаме реална представа кои сме и каква е истинската ни стойност. Затова се опитваме да открием отговора в онези, които уж ни представят най-добре. Ето как Стоичков (и не само, разбира се, но основно той) беше натоварен със свръхочакването да бъде носителят на българския дух. Талантлив, непокорен, чепат, забавен и с огромно самочувствие. Убедени сме, че тези качества присъстват в нацията ни точно толкова, колкото и във всяка друга нация по света. В същата степен и отсъстват. И досега обаче, благодарение на подобна фалшива пропаганда ние сме склонни да тълкуваме действията на отделни личности като проява на общия ни характер. Затова близостта с тях се издига в култ, фамилярниченето и подлизурството са начин на общуване с тях; ако ли пък усетим колебливост - склонни сме да ги смажем със земята, обидени от слабостта им. И какво се оказва - изведнъж притворството, завистта, злобата, слагачеството и лакейството се оказват по-устойчиви народни качества. Стоичков може да е всякакъв, но никога не е бил дребнав, прикрит, лукав или раболепен. Ще се съгласите, че тези характеристики напълно отсъстват от образа му. Излиза, че онзи, за когото твърдим, че е "типичният българин", всъщност е абсолютно нетипичният. Тогава със своите успехи (или неуспехи) той представя само и единствено себе си, не нас като нация.

Напълно ненужно е да се гордеем с негови постъпки на терена или извън него. Да се срамуваме - също. И това важи за всички, които ритат у нас и в чужбина. Колкото повече ги припознаваме като национални символи, толкова повече те не са.

С всички тези ръзсъждения държим да обърнем внимание, че Христо Стоичков изживява нов период на слава в живота си с работата в Южна Африка. Рано или късно ще започнем да усещаме в това общобългарска гордост. Заслугата обаче си е само лично негова. Както и за всичко останало в живота му, включително владеенето на английски. Днес е рожденият ден на Камата. Става на 44. Поздравления!