| ЗАКОНИ НА ГЕНЕТИЧНАТА ИНТЕРВЕНЦИЯ (ЕТИКА В НАУКАТА И ИНЖЕНЕРНАТА ДЕЙНОСТ) Закони на генетичната интервенция, като следствие от природните закони на еволюцията за наследственост, изменчивост и оцеляване , и човешките закони на роботиката за инженерното вмешателство. Определение: Генетичнна интервенция - съвкупността от цялото човешко познание за наследствеността, генетиката, инженерните методи за изменение на наследствената информация, тяхното развитие, и прилагането им в практиката. 1. Генетичнната интервенция, като инструмент за въздействие върху най-великото творение на природата - живота, следва духа на природата, въплътен в Централната догма на молекулярната биология - информацията се себеизменя вътре, предава се отвътре навън, и чрез външните си изяви служи за защита, оцеляване и себевъзпроизводство на вътрешната си същност. 2. Генетичнната интервенция, като човешко достояние, следва законите на етиката в защита на живота. Тя не бива да причинява вреда, както на хората, така и на природата, с действие или бездействие. 3. Генетичнната интервенция следва принципите на невмешателството и неизбежната самоотбрана. 3.1. Генетични изменения, на какви да е организми, се правят само при нужда, при неизбежна необходимост за спасяване на човешки живот, и други сериозни проблеми, които не могат да бъдат решени по друг начин. 3.2. Генетичната интервенция се прилага локално, или в съответните мащаби, изхождайки от принципите за невмешателство и неизбежна самоотбрана. 4. Генетичната интервенция се грижи за собственото си развитие и приложение, дотолкова, доколкото това не противоречи на горните закони. 4.1. Генетични изменения на организми, които не целят решаването на неизбежни проблеми, са допустими за целите на четвъртия закон, и не трябва да нарушават третия закон. 4.2. Защитавайки живота, генетичната интервенция не трябва да нарушава втория закон. В този смисъл, нейното развитие и приложение не трябва да нанасят ущърб на разнообразието на живота. 5. Като следствие от третия закон, относно прилагането принципа на неизбежната самоотбрана в защита на живот, развитието и приложението на генетичната интервенция не могат да бъдат ограничавани. Като това се прави единствено съобразно принципа на неизбежната самоотбрана от третия закон, и без да нарушава принципа за ненакърнимостта разнообразието на живота от четвъртия закон. |