Отиди на страница:
| Наистина, в зората на демокрацията българските артисти приличаха на навлизащ в живота абитуриент, който, без още да е опитал да направи каквото и да било, е убеден, че е велик и гениален, че го чакат велики дела и благи неща. Днес, 20 години по-късно, те са вече едни чички и лелки на средна възраст, отпуснати и несигурни в себе си, убедени в своята изключителност и нежелаещи да полагат усилия, дори за да се развиват - или поне формират - професионално. Живеят си в света на мечтите и се опитват да намерят някой дебел чичко, при когото да се прехранват като тоалетна хартия... |
| Интересно ги е подхванал Бойко нащенските творци от и до преди зората на плутокрацията. Интересно е наистина - и они се боричкаа като едни други преди тех, пък за разлика от ония другите никой не им зачете боричкането. Е, верно не са ги вкарвали у затвора, не са ги били за удоволствие ката ден, нито пък са им секвестирале житцето, ама па и техното боричкане си беше чиста проба подсмърчане под юргана и юнашки изцепки на шише ракия на специални цени, като за хора дека ужким прават от народа нация. *** Та така си додох на думата - може ония соц-артистите да не са биле нещо, ама па и като гледам чие изкуство се продава днес на тая публика (а ла Азис) се убеждавам, че на тоя етап от тая популация не става нация... |
"Вие се хрантутехте на държавна ясла при липса на свободен пазар и истинска конкуренция. Хак ви е сега. При демокрацията е така. Продавайте си творчеството, ако някой поиска да си купи, и живейте от това. Ако не - значи не ставате. Вървете на полето или в тухларната." Манрико??? И Рандовица, разбира се - рамо до рамо, в единния строй на сивотата. А колегата е прав. Просто да се чуди човек - Ст. Ц. Даскалов или Калчев, кое е по-вредно. За полза няма смисъл да се говори. ---------------------------------- Блогът на Генек |
Тя заяви, че би станала дори чистачка в Министерство на културата - за заплатата. Действително държавната работа е за предпочитане. Големите надежди на частната инциатива не донесоха нищо. Погледнете сегашните поп певци - пълна скръб. Оказа се, че соц певците - там беше и Камелия са далече над сегашните. Ако нещо спечели от пазара - това е само чалгата. Нито култура, нито на8ука - пълен разпад. И нещо друго. Нвремето почти нямаше ресторант без оркестър. Тези оркестри се коландряха от бюро "Естрада" (циганите му викаха бюро "Страда" и"Балкантурист". Отиваш на ресторант да се забавляваш - да танцуваш. Сега е само да напълниш корема. Може би само пиано-баровете запълват тази празина, ама те са повече нощни заведения. Много музиканти намираха там препитание. Тук се възприе западната мода - ресторантът да бъде само за наяждане. Навремето в ГДР-то имаше чудесна форма - Танц кафетата. Това бяха места и за запознанства. Отиваш да танцуваш и е желателно да каниш непознати дами, които също са дошли там. Сега в Германия много млади хора се чудят къде да отидат и да се запознаят. Един такъв ходеше на курсове по танци с тази цел. Но там е строго определена група, докато в танц кафетата всяка вечер различни хора. В Берлин имаше едно танц-кафе над ресторант "Москва" на "Карл-Маркс алее" близо до Александър плац и едно под ресторант "София" на Лайпцигер щрасе. |
| Ето ви две интервюта със Сергей Довлатов (от 1990 и 1991 г.), 12-13 години след като той емигрира от СССР и се установява в крайна сметка в САЩ (Ню Йорк). В тях са дадени смислени, честни и правдиви отговори на всички основни въпроси, засегнати в есето на Бойко. Натиснете тук Натиснете тук |
| Марксе, малко извън темата... Коя година си бил в Берлин? Питам, щото в р-т "София" работеха в края на 80-те двама мои прятели-Анатолий Лаптев като ОТЗ и Вальо Юпев като управител. |
Ако един творец иска да продава добре своето изкуство, нужен му е много добър мениджър за тая работа. Мениджър, който да изкарва парите на твореца, а самия творец да се занимава основно с изкуството си. И, естествено, добрите мениджъри взимат добри комисионни. Наготово няма вече кой да дава.  |
| Проблемът на нашите т.нар. ТВОРЦИ е че само плачат, хленчат и страдат, но нищо НЕ ТВОРЯТ! Не правят нови неща, а дори и когато правят в много от случаите те не са нито интересни, нито пък смилаеми (главната причина е че ги правят взряни главно в собствения си пъп)! Оттук и логичната развръзка! |
| Хе хе, кравайчо, мнооого смешно. Аз не се оплаквам от липса на държавна заплата нали. Значи един маги стрален мениджър върши работа. |
| просто трябва да минат поне 40 години и старите маймунки да се "заменят" с нови..... питайте Мойсей за детайли..... той има практика...... пък и Яхве му е казал лично кое как..... |
| АБЕ, ЕДНО ВРЕМЕ ИМАШЕ ЕДНО НЕЩО , ДЕТО ПО-МЛАДИТЕ И ХАБЕР НЯМАТ ЗА НЕГО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВАШЕ РОЛЯТА НА МЕЦЕНАТ - ТОВА БЯХА ДЪРЖАВНИТЕ КОМИСИИ. ТЕ НЕ ДОПУСКАХА СЛАБИ ИЗЯВИ И ХАЛТУРА, А СЪЩЕВРЕМЕННО ОСЪЩЕСТВЯВАХА ВРЪЗКА МЕЖДУ ВЪЗЛОЖИТЕЛ И ТВОРЕЦ. СЛЕД КАТО ДОБРОВОЛНО СЕ ЛИШИХМЕ ОТ ТЯХ, ВЪВ ВСИЧКИ ИЗКУСТВА БАВНО И НЕОТКЛОННО СЕ ПРОМЪКНА КИЧА. ТА КАКВО ПО-ХУБАВО ЗА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ , КОЙТО НЕ Е СЪВСЕМ НАЯСНО КАКВО ИСКА ОТ ЕПОХАЛНОТО ИЗДЕЛИЕ НА РОДНИЯ ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ГЕНИЙ: ВОДЕН ПИСТОЛЕТ СЪС СКАЧАЩ ЛЪВ НА ЦЕВТА! ХАК ДА НИ Е! ЕТО ТАКА НАШИТЕ ДЕЦА УТРЕ ЩЕ ГЛЕДАТ БЕЗКРИТИЧНО НА ВСЯКАКВИ "РАДКИ-ПИРАТКИ", ТУРСКИ СЕРИАЛИ И ТРОГАТЕЛНО ПОСТРОЕНИ "ДВОРЦИ" РОЖБА НА ТВОРЧЕСКИ НЕДОНОСЧЕТА С ПОЛИТИЧЕСКИ ВРЪЗКИ, УМЕЕЩИ ДА ДАВАТ ПАРИ "ЗА ДА ТРЪГНЕ РАБОТАТА"... „ Там, където глупостта е норма, разумът е безумие.” Гьоте. |
Аз предпочитам млади кълки. Софтуиндски. А бе я ми кажи, как ги познавате вий коя е такваз, коя не е? Аз много пъти съм се бъркал, а? - Бай Ганьо допълва въпроса си с едно дяволско подмигване. Караваджо, А бе я и аз като ти бай Ганьо да те попитам - ти по какво познаваш, че Софтуиндските кълки са млади? Или, викаш, всичко е относително? |
| тошето аз съм бил 8 пъти в Източен Берлин от 1979г. до 1991г. Имахме обща тематика с един институт на Академията на Адлерсхоф. Но аз посещавах повече танцкафето на "Москва" беше по-близко до там където живеех. Най-вече през 1980г., когато бях за 2 месеца. Там се запознах с една немска приятелка. В ресторант "София" съм бил само 1 път - мисля, че същата година и в танцкафето на "София" ако не се лъжа 1 път. Имаше май едно танцкафе и на "Унтер дер Линден", но там не съм ходил. Инак на "Александърплац" имаше танцкафе за тинейжъри - не беше за мен. Много гастарбайтери - турци, италианци, испанци идваха и от Западен Берлин. За тях Източен Берлин беше много евтин, специално забавленията от този род, които ги нямаше в Западен Берлин. Веднъж като се връщах със самолет от Берлин носех един албум със снимки от Източен Берлин. До мен стоеше едно германче от Западен Берлин, което беше взело нашият самолет от Шойнефелд. То отиваше в Турция с прикачване в София - беше ходило многократно в Турция. Като видя албумът то се заинтересува - каза, че не е ходило в Източен Берлин, което ме потресе, защото трябваше само да вземе S-бана и през Фридрихщрасе да влезе в Източен Берлин (за източните германци, разбира се беше невъзможно да отидат в Западен Берлин). Той ходеше в Турция, ама 1 неделя не беше отделил да отиде в Източен Берлин, а се заинтересова от снимките. |
Но какво да продаваш и срещу какво друго да се продаваш, уважаеми творецо? - би запитала апотеозна апологетка на пазара като Айн Ранд. Творците винаги са искали да творят заради изкуството, а не заради пари. Споменете си бунта на Моцарт срещу архиепископа на Залцбург. По негово време, а и през 19 век е било нужно да се намери меценат - Хайдн при графовете Естерхази, Лист при Херцога на Ваймар, Вагнер при Баварския крал Лудвиг 2-ри. Чисто пазарният подход у нас доведе до тържеството на чалгата. В статията се споменава подходът преди 1989г., осигуряват ти някаква нормална заплата за да можеш да твориш, а вече с проявите си получаваш доста повече. Аз в една моя командировка (тогава бях нередовен асистен в един университет) пътувах в самолета с една видна наша актриса. Нея я бяха поканили да издекламира едно стихотворение на някакво тържество. Затова и плащаха самолетен билет отиване и връщане (те тогава не бяха скъпи) хотел и 100 лв. на ръка. (това беше минималната заплата тогава). Ако си изявен, като Камелия Тодорова ти си зачислен към "Музика", ако не, отиваш да работиш към Балкантурист в неговите лъскави ресторанти с по-изявените оркестри, или в бюро "Естрада" по другите ресторанти и кръчмите. Можеше да се уредиш да работиш и в чужбина - бюро "Естрада" и "Музика" уреждаха работа навън. |
| По отношение на признанието, има 4 категории хора на изкуството: 1) Правилно признати - това са малцината талантливи люде, които са успели да получат общовалидно признание (приживе или след смъртта си). 2) Правилно непризнати - всички некадърници, дето се смятат за гении. На тях все някой им е крив и никой не може по достойнство да ги оцени. 3) Неправилно признати - всички тарикати, натегачи, халтураджии и хрантутници на властта (важи най-вече за тоталитарнитe и пост-тоталитарнитe общества), по начало некадърници, но ловки в нагаждането и в далавераджийството. Признанието им трае, докато имат подкрепата на властниците, след това бързо потъват в забрава. 4) Неправилно непризнати - това са кадърните люде, които по една или друга причина (лош късмет, неблагоприятни обстоятелства, неумение да си продават труда, лични проблеми) остават в сянка. Различават се от правилно непризнатите по това, че са талантливи. Някои от тях след време (най-често посмъртно) преминават в категорията на правилно признатите. |
| Брей, един интересен материал от Ламбовски. Пропуснал съм първата част, което ще поправя, но ми е интересно какви изводи ще направи накрая. Истината е, че творецът прилича на шамана - ако изкуството те избере, няма мърдане, няма и оплакване. Ако трябва ще чистиш, а в свободното си време ще се занимаваш с "истинската" си професия. Това в България ще става тепърва, защото у нас битовото преуспяване е първият признак, по който съдим за човека, и това е още от турско, трудно ще го изтрием от подсъзнанието си. Ако няма кожа от леопард, просната пред камината - никакъв добър творец не е. |