Отиди на страница:
| Цялата ни държава вони като КОЧИНА . Свястните се броят на пръсти, лакомията и политическата тъпота дават плодове, които ще тежат на врата на нацията като воденични камъни. |
| Скулптор, артист, музикант - не означава министър на културата. Министърът трябва да е мениджър. Вътре в нещата, професионално свързан с културата. Останалото са назначение за благодарност. За нещо си. ------------------------------------ Блогът на Генек |
Възможно ли е да купиш на безценица печелившо дружество и накрая да си върнеш 1/5 от цената, която си платил за него? А възможно ли е да купиш БТК за 200 млн с държавен заем, а после да я продадеш за 2, 2 млрд и да прибереш парите в джоба си? Защо се замълча по това? Сигурно чакат да мине давностният срок. |
Смея да твърдя, че съм запознат със сделката около купуването на Бояна Филмс (сега "Ню Бояна" . Чел съм и договорите, и писмата от агенцията, удостоверяващи, че Варод е изпълнил поетите задължения да инвестира в развитието на комплека 7 млн. евро и даже ги е надхвърлил. Това беше още в края на 2008 г. Като обезпечение Ню Имидж България (собственост на Ню Имидж УСА Инк. на Лернер, Лернер & Трувер) беше дала 6 млн. евро в кеш, които бяха депозирани в ПИБ; Варод искаше да ги премести в по-сигурна банка, но ПИБ не рачиха, защото без тия 6 млн. експожърът им щеше да почервенее още повече. Така или иначе, нуждата от това обезпечение вече отпадна, Варод с право поиска да му ги освободят и след известно протакане, доколкото знам, стана. Отделно, че осъди държавата, защото не получи определени реквизити, които трябваше да са в складовете на комплекса - и не става дума за някакви си костюми, а за стари коли, файтони, декори, неща, с които според него е можел да отвори цял музей към киноцентъра. В мистериозното им изчезване, даряване и продаване в месеците преди и след приватизацията, несъмнено има пръст тогавашния управител на Бояна, силно лобиращ за немските приватизатори (явно подкупен от тях). Но след като Варод спечели търга, явно е решил да се компенсира по друг начин. |
КапитализЪм котенца, така става от нищо умеещите правят НЕЩО, случаят БТК, а от нещо неумеещите правят НИЩО случаят Евгений Михайлов и Бояна...  а това дето лъха от статията си е чист цоциализЪм, зов за цоциална справедливост по Мироновски, Ралински ......... а те всите "канули в Лету" както пише в една дебела книга.....  ......................................... .......... А сега кротко, затворете страницата, Варод да не ви осъди за още нещо от много подскачане.... той ги умее ..... |
| От нищо - нещо? БТК е нищо? И как печелеше 200 млн. евро на година преди да я приватизират(точно за толкова)? Редактирано от - popangelov на 17/2/2010 г/ 09:47:01 |
| Динко, Драги, другарят Давид от твоите хора. Хубав човек и той изпързалял държавата. И адвокат във форума си намерил. И ти ли друже в конфликт на интереси. Ами гледай си ги, но не ни ги пробутвай под носа! |
| Държавата има лесен начин да си прибере милиона а и още 20-ина други милиона от еврейската фирма Ню имидж. При това напълно законно, без никаква опасност да бъде съдена в Страсбург. Нужен е само един финансов министър, който не е в джоба на евреите (за съжаление Дянков е женен за еврейка). . |
| "Продукцията" на Ню Имидж са филми, които съгласно Международното споразумение от Маракеш са услуга, а не стока. Съгласно българския закон за ДДС износът на услуги не се признава за оборот по ДДС, а това е основното (а и единствено приходно перо на Ню Имидж). Следователно на Ню Имидж от поне десетина години насам неправомерно се връща ДДС, като досега са се натрупали милиони (предполагам към 20-ина милиона). Спомням си, че по времето на Николай Василев и Милен Велчев, при рутинна данъчна проверка на Ню Имидж, един грамотен данъчен инспектор беше открил, че по закон на Ню Имидж не и се полага връщане на ДДС и че фирмата трябва да върне на държавата няколко милиона незаконно върнат и от държавата данък. Тогава се вдигна шум и Николай Василев уреди на Ню Имидж да не връща нищо, а и занапред (в нарушение на закона за ДДС да и се връща ДДС за производство на изнесени услуги). Това "изключение от закона" за Ню Имидж е незаконно и компанията по закон дължи и продължава да трупа задължения към НАП за милиони. |
| Г-н министър Дянков, . Ню Имидж е крупен източвач на ДДС (вероятно най-големият ДДС измамник в България). . (вж. обяснението ми по-горе) |
| Препечатка от Седем Онлайн: Натиснете тук . Ню имидж" ще напусне България, ако до седмица не се реши да й се възстановява ДДС", обявява Дейвид Варод през май 2002. И даже организира протестна демонстрация пред парламента. Продуцентът отсича, че ще доснима 2 филма с Жан Клод ван Дам и със Стивън Сийгал, за които има договори, и после се пренася в Украйна. Само молбите на министър Ник. Василев към Варод за дискертност спасили България от международен резил на кинофестивала в Кан, обяснява жълтият икономист Владимир Каролев, който се явява консултант на обидения продуцент. Каролев, известен с близостта си до Милен Велчев и Ник. Василев, занимава с ДДС-проблема самите министри. Те смятат, че “Ню имидж” има право, оповестява консултантът. Оказва се, че до 2000 хазната безпроблемно връщала ДДС на кинопродуцента. Но същата година данъчната служба в “Лозенец” хваща страховити измами с ДДС и започва тотална проверка на всички компании в общината. Тогава се разбира, че “Български бизнеспроекти” неправомерно е ползвала данъчен кредит. Варод спори, че е износител на филми и затова не дължи ДДС – и за 2001, и за предните години. Само че така и не показва на ревизорите митнически декларации, с които да удостовери експорта. Вероятно защото износител на кинолентите не е Варод, а чуждестранна компания от Антилските острови. Продуцентът всъщност работи по поръчка на “Мартиен холдинг” от далечна Аруба (лобното място на наркобоса Поли Пантев). Именно “Мартиен” се явява собственик и износител на филмите. Което ще рече, че българската фирма на Варод, като изпълнител и възложител на различни дейности и услуги на българска територия, трябва да начислява и да внася ДДС. Освен това при насрещните проверки бирниците установяват, че доста от контрагентите на мистър Варод в България са фирми фантоми. Някои просто никога не са обитавали указаните адреси. Други са извършвали фиктивни услуги - липсват оправдателни книжа. Немалко ЕТ и ООД-та са издавали документи менте - попълвали са данъчни фактури, след като са били дерегистрани по ДДС. В случаи като изброените хазната не признава данъчен кредит и си търси дължимия налог от фирмата, работила с неизрядни и фантомни партньори. Това е известно на всеки простосмъртен бизнесмен у нас. Има ли причини “Ню имидж” да се радва на особен, привилегирован режим? |
| и цялата статия: Купувачът на “Бояна филм” с рояк фирми за имоти Как Дейвид Варод финтира бюджета с 2 млн. лева Жълти министри разперили данъчен чадър над "Ню имидж"? Юлиана БОНЧЕВА “Ню имидж" е новият собственик на българския Холивуд. А допреди четири-пет години никой не гледаше сериозно на Дейвид Варод, който снимаше евтини екшъни в Бояна и ги пласираше главно в Азия. В началото продуцентът просто ползвал базата на нашия киноцентър и, както сам твърди, дори не помислял за приватизация. Но веднъж се размечтал на глас пред Стефан Софиянски за собствено киностудио и, не щеш ли, кметът му подхвърлил “Защо не купиш “Бояна филм”. Варод веднага се запалил по идеята. Кинопродуцент или търговец на декари? Първата фирма на Дейвид Варод у нас е “Български бизнеспроекти”. Тя е регистрирана в София още през 1997 за кинематографична и много други дейности. През 2000 се появява “Витоша имидж” - за “покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба” и др. работи. Тя е “копродукция” на бизнесмени от ЮАР, Израел, Португалия, Германия, Великобритания и САЩ. В нея Дейвид Варод участва с британския си паспорт и държи мажоритарен дял – 66%. В различните си фирми в България бизнесменът се изявява ту като поданик на Обединеното кралство, ту като израелски гражданин. Следва “Арт имидж 2001”(числото е рождената година на ООД-то), което освен продажба на стоки (филми и прочие) също има в предмета си търговия с недвижими имоти, посредничество, строителство и обзавеждане с цел по-нататъшна препродажба. Пак през 2001 продуцентът прави още една фирма с подобна цел, в която за разлика от “Витоша имидж” и “Арт имидж” е единствен собственик. Става дума за “Недвижими имоти – Дейвид Варод” ЕООД. Вероятно тъкмо “колекцията” от фирми за недвижими имоти на продуцента тревожи критиците на състоялата се наскоро приватизация на “Бояна филм”. Те се опасяват, че истинската цел на купувача са не сградите и техниката на Киноцентъра, а апетитните му терени. Само бъдещето може да покаже имат ли почва притесненията. Днешният купувач на Киноцентъра в Бояна - “Ню имидж България”, се появява през лятото на 2002. Дружеството е дъщерно на американската корпорация “Ню имидж”. Създаването му е предшествано и съпътствано с данъчни спорове, скандали и шумни закани. ДДС спорове от Бояна до Аруба "Ню имидж" ще напусне България, ако до седмица не се реши да й се възстановява ДДС", обявява Дейвид Варод през май 2002. И даже организира протестна демонстрация пред парламента. Продуцентът отсича, че ще доснима 2 филма с Жан Клод ван Дам и със Стивън Сийгал, за които има договори, и после се пренася в Украйна. Само молбите на министър Ник. Василев към Варод за дискертност спасили България от международен резил на кинофестивала в Кан, обяснява жълтият икономист Владимир Каролев, който се явява консултант на обидения продуцент. Каролев, известен с близостта си до Милен Велчев и Ник. Василев, занимава с ДДС-проблема самите министри. Те смятат, че “Ню имидж” има право, оповестява консултантът. Оказва се, че до 2000 хазната безпроблемно връщала ДДС на кинопродуцента. Но същата година данъчната служба в “Лозенец” хваща страховити измами с ДДС и започва тотална проверка на всички компании в общината. Тогава се разбира, че “Български бизнеспроекти” неправомерно е ползвала данъчен кредит. Варод спори, че е износител на филми и затова не дължи ДДС – и за 2001, и за предните години. Само че така и не показва на ревизорите митнически декларации, с които да удостовери експорта. Вероятно защото износител на кинолентите не е Варод, а чуждестранна компания от Антилските острови. Продуцентът всъщност работи по поръчка на “Мартиен холдинг” от далечна Аруба (лобното място на наркобоса Поли Пантев). Именно “Мартиен” се явява собственик и износител на филмите. Което ще рече, че българската фирма на Варод, като изпълнител и възложител на различни дейности и услуги на българска територия, трябва да начислява и да внася ДДС. Освен това при насрещните проверки бирниците установяват, че доста от контрагентите на мистър Варод в България са фирми фантоми. Някои просто никога не са обитавали указаните адреси. Други са извършвали фиктивни услуги - липсват оправдателни книжа. Немалко ЕТ и ООД-та са издавали документи менте - попълвали са данъчни фактури, след като са били дерегистрани по ДДС. В случаи като изброените хазната не признава данъчен кредит и си търси дължимия налог от фирмата, работила с неизрядни и фантомни партньори. Това е известно на всеки простосмъртен бизнесмен у нас. Има ли причини “Ню имидж” да се радва на особен, привилегирован режим? Совалки по етажите на властта Разтревожен от вниманието на данъчната администрация, още на 27 май 2002 Дейвид Варод се среща с финансовия министър Милен Велчев, заместника му Гати ал Джебури и с вицето и икономически министър Николай Василев. Какви точно данъчни казуси е обсъждала височайшата компания тогава, не е известно. На 24 юли обаче Варод праща до същите държавни мъже сърдито писмо, с което ги осведомява, че: § На “Ню имидж” е съставен акт за неплатени данъци за 2001. § “Ню имидж” прави всичко възможно да приключи случая с ДДС в България в съгласие с договорката, постигната на срещата от 27 май. § Става ясно, че според българското законодателство договорката, постигната на гореспоменатата среща, не може да бъде спазена. От въпросното писмо на г-н Варод излиза, че Велчев, Ал Джебури и Василев са дали обещания в дисонанс със закона. Посланието е изпратено точно 2 дни след като бирниците след дълги усилия и дирене най-сетне успяват да връчат ревизионния акт. “Дедесарски” неволи и бюджетни финтове Кандидатът за "Бояна филм" дължи над 2 млн. лева неплатени налози, гръмва новината през лятото на 2002. Данъчната ревизия на “Български бизнеспроекти” е приключила с акт, съгласно който за 2001 фирмата на Варод дължи на бюджета ДДС за 1, 95 млн. лева, а с лихвите за просрочия – общо 2, 2 милиона лева. Актът е изготвен на 6 юни 2002. Връчен е обаче с огромно закъснение - чак на 22 юли. Точно в този интервал Варод е предприел забележителни обходни маневри. Докато бирниците напразно го издирват, на 8 юли 2002 продуцентът учредява ново ЕООД - "Ню имидж България". Съдът го регистрира на 15 юли. Едноличен собственик на капитала е "Ню имидж Инк.", САЩ. Управител е Дейвид Варод. Още на следващия ден, 16 юли 2002, двете фирми на продуцента подписват договор за продажба и приемо-предавателен протокол. На практика "Български бизнеспроекти" ЕООД предава щафетата и цялото си имущество на "Ню имидж България" ЕООД. Според протокола първата фирма продава на втората "оборудване за заснемане на игрални филми и цялата техническа документация към това оборудване". Сделката е на стойност 2, 335 млн. лв. без ДДС. Плащането е предмет на допълнително споразумение, пише в документите. Върху всички книжа личи един-единствен подпис – на Дейвид Варод, който е и “продавач”, и “купувач”. И понеже прави сделка със себе си, купувачът Варод така и не превежда парите на продавача Варод. Ако “Ню имидж” бе платила на “Български бизнеспроекти”, бюджетът щеше веднага да прибере дължимия ДДС. Но тъй като превод няма, а длъжникът ББП остава без имущество, с празни каса и банкови сметки, българската хазна на свой ред остава с пръст в уста. А новородената "Ню имидж България" наистина е с девствен имидж и без стотинка данъчни задължения. И никой не може да я обвини в “дедесарси” номера. Междувременно Варод се прощава с озлочестената “Български бизнеспроекти”, като предава ролята “управител” на друго чуждестранно лице. Разбира се, ако държавата си бе на мястото, можеше да поиска описаната сделка да се обяви за нищожна – понеже е очевадно, че е извъртяна с цел да преметне хазната. А Темида трябваше да поработи върху хипотезата “измама”. Само че докато клетите редови данъчни служители си вършат съвестно работата, техните висши началници се черпят по коктейли с нарушителите и дори ги приемат в кабинетите си. Миналата седмица шефовете на “Бояна филм” пратиха оставките си на министъра на културата Стефан Данаилов – в знак на несъгласие с продажбата на Киноцентъра. На пресконференция те заявиха, че към днешна дата дедесарските маневри на Варод са ощетили бюджета с над 3 млн. лева, като се броят и лихвите. Продуцентът пък обяви, че е водил и спечелил съдебни дела и казусът ДДС е приключен. Той съобщи, че с нетърпение очаква ревизия в Киноцентъра да провери как е управлявано дружеството. Евгени Михайлов и колегите му от борда в оставка сами поискаха проверка, защото се опасяват, че новият собственик ще се опита да им припише разни финансови грехове. Сделката Купувачът на “Бояна филм" ще придобие сгради, техника и над 300 дка земя срещу 6, 25 млн. евро. В бюджета обаче ще влязат само 4, 7 млн. евро, защото 30% от сумата се плаща с компенсаторки. Цената е смущаващо ниска – особено ако се вярва на брокерите, че квадратният метър в Бояна вече удря 1000 евро. Вярно, предвидени са неустойки, ако Варод реши да продава терени в нарушение на договора. Но както е известно, българската държава хич я няма в събирането на парични санкции. Пък и неустойката е само 300 евро на кв. метър. В киногилдията са убедени, че рано или късно собственикът на “Бояна филм” ще продаде земята за вилно строителство и ще прибере най-малко 30 млн. евро. При това има други 582 дка, които в момента са ничия земя. Те трябваше да бъдат отписани от активите на Киноцентъра и да се апортират в държавното студио “Аудио-видео Орфей”. Но не са. Казусът се усложнява и заради многото неизяснени реституционни претенции. Но въпреки всички компликации Агенцията за приватизация прибърза да претупа сделката.Това се случи точно преди избора на сегашния кабинет. А наскоро отпадна и последната сериозна засечка - немската “Бавария филм” оттегли жалбата си срещу избора на “Ню имидж”. Това попари и сетната надежда на противниците на сделката, че новият министър на културата може да потърси друго решение - ако не в името на народа и на киното, то поне по семейни причини. Понеже синът на Стефан Данаилов работи за SIA Advertising, която пък е партньор на германската компания. Но след като “Бавария филм” се разбра за съвместна дейност с “Ню имидж”, “майор Деянов” свали гарда и май ще преглътне сделката на предшествениците си - с всичките й кусури. назад |
| и цялата статия: Купувачът на “Бояна филм” с рояк фирми за имоти Как Дейвид Варод финтира бюджета с 2 млн. лева Жълти министри разперили данъчен чадър над "Ню имидж"? Юлиана БОНЧЕВА “Ню имидж" е новият собственик на българския Холивуд. А допреди четири-пет години никой не гледаше сериозно на Дейвид Варод, който снимаше евтини екшъни в Бояна и ги пласираше главно в Азия. В началото продуцентът просто ползвал базата на нашия киноцентър и, както сам твърди, дори не помислял за приватизация. Но веднъж се размечтал на глас пред Стефан Софиянски за собствено киностудио и, не щеш ли, кметът му подхвърлил “Защо не купиш “Бояна филм”. Варод веднага се запалил по идеята. Кинопродуцент или търговец на декари? Първата фирма на Дейвид Варод у нас е “Български бизнеспроекти”. Тя е регистрирана в София още през 1997 за кинематографична и много други дейности. През 2000 се появява “Витоша имидж” - за “покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба” и др. работи. Тя е “копродукция” на бизнесмени от ЮАР, Израел, Португалия, Германия, Великобритания и САЩ. В нея Дейвид Варод участва с британския си паспорт и държи мажоритарен дял – 66%. В различните си фирми в България бизнесменът се изявява ту като поданик на Обединеното кралство, ту като израелски гражданин. Следва “Арт имидж 2001”(числото е рождената година на ООД-то), което освен продажба на стоки (филми и прочие) също има в предмета си търговия с недвижими имоти, посредничество, строителство и обзавеждане с цел по-нататъшна препродажба. Пак през 2001 продуцентът прави още една фирма с подобна цел, в която за разлика от “Витоша имидж” и “Арт имидж” е единствен собственик. Става дума за “Недвижими имоти – Дейвид Варод” ЕООД. Вероятно тъкмо “колекцията” от фирми за недвижими имоти на продуцента тревожи критиците на състоялата се наскоро приватизация на “Бояна филм”. Те се опасяват, че истинската цел на купувача са не сградите и техниката на Киноцентъра, а апетитните му терени. Само бъдещето може да покаже имат ли почва притесненията. Днешният купувач на Киноцентъра в Бояна - “Ню имидж България”, се появява през лятото на 2002. Дружеството е дъщерно на американската корпорация “Ню имидж”. Създаването му е предшествано и съпътствано с данъчни спорове, скандали и шумни закани. ДДС спорове от Бояна до Аруба .................. Совалки по етажите на властта Разтревожен от вниманието на данъчната администрация, още на 27 май 2002 Дейвид Варод се среща с финансовия министър Милен Велчев, заместника му Гати ал Джебури и с вицето и икономически министър Николай Василев. Какви точно данъчни казуси е обсъждала височайшата компания тогава, не е известно. На 24 юли обаче Варод праща до същите държавни мъже сърдито писмо, с което ги осведомява, че: § На “Ню имидж” е съставен акт за неплатени данъци за 2001. § “Ню имидж” прави всичко възможно да приключи случая с ДДС в България в съгласие с договорката, постигната на срещата от 27 май. § Става ясно, че според българското законодателство договорката, постигната на гореспоменатата среща, не може да бъде спазена. От въпросното писмо на г-н Варод излиза, че Велчев, Ал Джебури и Василев са дали обещания в дисонанс със закона. Посланието е изпратено точно 2 дни след като бирниците след дълги усилия и дирене най-сетне успяват да връчат ревизионния акт. “Дедесарски” неволи и бюджетни финтове Кандидатът за "Бояна филм" дължи над 2 млн. лева неплатени налози, гръмва новината през лятото на 2002. Данъчната ревизия на “Български бизнеспроекти” е приключила с акт, съгласно който за 2001 фирмата на Варод дължи на бюджета ДДС за 1, 95 млн. лева, а с лихвите за просрочия – общо 2, 2 милиона лева. Актът е изготвен на 6 юни 2002. Връчен е обаче с огромно закъснение - чак на 22 юли. Точно в този интервал Варод е предприел забележителни обходни маневри. Докато бирниците напразно го издирват, на 8 юли 2002 продуцентът учредява ново ЕООД - "Ню имидж България". Съдът го регистрира на 15 юли. Едноличен собственик на капитала е "Ню имидж Инк.", САЩ. Управител е Дейвид Варод. Още на следващия ден, 16 юли 2002, двете фирми на продуцента подписват договор за продажба и приемо-предавателен протокол. На практика "Български бизнеспроекти" ЕООД предава щафетата и цялото си имущество на "Ню имидж България" ЕООД. Според протокола първата фирма продава на втората "оборудване за заснемане на игрални филми и цялата техническа документация към това оборудване". Сделката е на стойност 2, 335 млн. лв. без ДДС. Плащането е предмет на допълнително споразумение, пише в документите. Върху всички книжа личи един-единствен подпис – на Дейвид Варод, който е и “продавач”, и “купувач”. И понеже прави сделка със себе си, купувачът Варод така и не превежда парите на продавача Варод. Ако “Ню имидж” бе платила на “Български бизнеспроекти”, бюджетът щеше веднага да прибере дължимия ДДС. Но тъй като превод няма, а длъжникът ББП остава без имущество, с празни каса и банкови сметки, българската хазна на свой ред остава с пръст в уста. А новородената "Ню имидж България" наистина е с девствен имидж и без стотинка данъчни задължения. И никой не може да я обвини в “дедесарси” номера. Междувременно Варод се прощава с озлочестената “Български бизнеспроекти”, като предава ролята “управител” на друго чуждестранно лице. Разбира се, ако държавата си бе на мястото, можеше да поиска описаната сделка да се обяви за нищожна – понеже е очевадно, че е извъртяна с цел да преметне хазната. А Темида трябваше да поработи върху хипотезата “измама”. Само че докато клетите редови данъчни служители си вършат съвестно работата, техните висши началници се черпят по коктейли с нарушителите и дори ги приемат в кабинетите си. Миналата седмица шефовете на “Бояна филм” пратиха оставките си на министъра на културата Стефан Данаилов – в знак на несъгласие с продажбата на Киноцентъра. На пресконференция те заявиха, че към днешна дата дедесарските маневри на Варод са ощетили бюджета с над 3 млн. лева, като се броят и лихвите. Продуцентът пък обяви, че е водил и спечелил съдебни дела и казусът ДДС е приключен. Той съобщи, че с нетърпение очаква ревизия в Киноцентъра да провери как е управлявано дружеството. Евгени Михайлов и колегите му от борда в оставка сами поискаха проверка, защото се опасяват, че новият собственик ще се опита да им припише разни финансови грехове. Сделката Купувачът на “Бояна филм" ще придобие сгради, техника и над 300 дка земя срещу 6, 25 млн. евро. В бюджета обаче ще влязат само 4, 7 млн. евро, защото 30% от сумата се плаща с компенсаторки. Цената е смущаващо ниска – особено ако се вярва на брокерите, че квадратният метър в Бояна вече удря 1000 евро. Вярно, предвидени са неустойки, ако Варод реши да продава терени в нарушение на договора. Но както е известно, българската държава хич я няма в събирането на парични санкции. Пък и неустойката е само 300 евро на кв. метър. В киногилдията са убедени, че рано или късно собственикът на “Бояна филм” ще продаде земята за вилно строителство и ще прибере най-малко 30 млн. евро. При това има други 582 дка, които в момента са ничия земя. Те трябваше да бъдат отписани от активите на Киноцентъра и да се апортират в държавното студио “Аудио-видео Орфей”. Но не са. Казусът се усложнява и заради многото неизяснени реституционни претенции. Но въпреки всички компликации Агенцията за приватизация прибърза да претупа сделката.Това се случи точно преди избора на сегашния кабинет. А наскоро отпадна и последната сериозна засечка - немската “Бавария филм” оттегли жалбата си срещу избора на “Ню имидж”. Това попари и сетната надежда на противниците на сделката, че новият министър на културата може да потърси друго решение - ако не в името на народа и на киното, то поне по семейни причини. Понеже синът на Стефан Данаилов работи за SIA Advertising, която пък е партньор на германската компания. Но след като “Бавария филм” се разбра за съвместна дейност с “Ню имидж”, “майор Деянов” свали гарда и май ще преглътне сделката на предшествениците си - с всичките й кусури. назад |
| "Варод спори, че е износител на филми и затова не дължи ДДС – и за 2001, и за предните години..." . . Тъкмо защото е износител на филми (които са услуга) Варод трябва да върне обратно на НАП цялото неправомерно върнато му ДДС от 10-ина години насам. |
| Цитирам писаното от "Седем Онлайн" само за референция. Авторите не са наясно със закона за ДДС. Със или без митнически декларации износът на филми не се признава за оборот по ДДС. Предполагам, че след 2001 година+ Варод има митнически декларации за износ на филми, които е пакетирал като стока - т.е. на филмова лента (или на магнитна лента или на оптичен диск или на флаш памет или т.н.). За оборот по ДДС по закон би трябвало да се признае само цената на стоката или носителя - една лента струва сигурно 20-ина лева -, но не и самия филм, който е услуга и който струва стотици хиляди. |
| сигнал за корупция до НАП (надлежно подписан, а не анонимен). подаден днес на Натиснете тук . Относно неправомерно върнат ДДС на учреденото на 8 юли 2002 ЕООД - "Ню имидж България" регистрирано на 15 юли 2002г с едноличен собственик на капитала "Ню имидж Инк.", САЩ и управител Дейвид Варод. . На износителя на филми Ню Имидж неправомерно му се възстановява ДДС. Филмите (като интелектуален продукт, а не носителят им -лента диск и т.н) съгласно Маракешкото споразумение са услуга, а не стока, а съгласно действуващият в България закон за ДДС износът на услуги (Ню имидж България ЕООД изнася огромната част от филмите си) не се признава за оборот по ДДС. Следователно ДДС възстановен на Ню Имидж България(върху покупката на стоки и услуги, използвани за производство на филми, които впоследствие са изнасяни), е възстановен неправомерно. |
| пак плач интелектуалски, че държавната хранилка вече я нема, в същото време Варот-лош добър не го знам, но дава хляб на ПОНЕ 500 души, лично познавам няколко човека, работници по декорите- 2 бона месечно на 6 дена раб. седмица! и с какво Варот е лош-че е наел кадърни юристи да му пазят интереса ? |
chown  Горскио, да ти удържи хонорарите, тоя дето ти плаща да плюеш - слаба работа. "Продукцията" на Ню Имидж са филми, които съгласно Международното споразумение от Маракеш са услуга, а не стока. Т@шаци на рояци, обаче. Ню Имидж има поне дузина дъщерни фирми-подизпълнители в България, самият Варод е собственик на поне още 3-4 (за търговия с имоти). Ню Имидж УСА по света обаче има около 70 дъщерни фирми - от Ню Имидж България до Ню Имидж Мексико. Една филмова продукция често се заснема в 4-5 различни държави - а намери къде трябва какви данъци да се платят. Винаги можеш да заснемеш 2 сек. сцена в страна с най-ниска данъчна ставка и да пишеш цялата продукция на местното подразделение. Данъчният ти инспектор да си изяде шапката. |