Добави мнение Мнения:17
Той прави снежен човек. Но е забравил как точно се прави. Всички сме забравили... Нашият пушач обаче не беше от първите... Посвещавахме му се от сърце и понякога той се отплащаше - оставаше с нас през цялата зима... и да се види снежен човек с мартеница въобще не беше рядкост... Днес снегът идва и скоропостижно си отива - може би затова не успяваме да свикнем с него и все сме изненадани и объркани. Отдавна не ни носи покой и съзерцание. ....Седяхме край прозореца на разгромената впоследствие сладкарница "Фея" и гледахме побелялата гора отвъд булеварда. Беше герой от защитата на София, беше се сражавал заедно със Списаревски и искрено се наслаждаваше на живота - какъвто и да беше той... Е, който може - може... Само тъгата е много...  Редактирано от - редник на 18/2/2010 г/ 22:10:18 |
А днес си спомням поета Андрей Германов, който в такъв един ден ми рече: "Знаеш ли, че всеки първи сняг всъщност е за някого последен?". Беше поразен от това, гледаше безпомощно и жално. Този Андрей. Няма го сега, за да го успокоя: не само първият сняг, а всеки...  |
| Калине, страхотно написано пак ! Есетата са ти хубави, защото имаш дарбата , ... да уловиш всеки , уж някак си не толкова значим момент и да го превърнеш в един цял смилен живот ... в няколко реда. Ти виждаш с душата си това за което ние сме понякога слепи. Спомням си есето ти за есента и листата ... Благодаря ти от сърце ! |
| Приятно спасение от грубия реален свят, от политиката, политиканите и политиканстването. Оазис за мисълта и емоциите. ----------------------------------------- --------- Блогът на Генек |
| ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ ЗА СНЯГ, за бяло, за чисто душата ми плаче. Видях много земи, много свят, видях герои, видях палачи… Душата ми плаче за сняг. Доста живях, колко остава? Чака ме моя бряг: ругатни или слава - нямам представа… Душата ми плаче за сняг - чиста следа в снега да оставя. |
| ........... Когато много силно те боли – отдалечавай се! Отдалечавай се през времето – от дребното, от близкото, от болката, от писъка – нали след десет хиляди години в голямото безсмислие на Космоса, сред здрача на Великата Прохлада ще бъде все едно дали сте се целунали, прашинки две, докоснати в безкрая, нали ще бъде все едно дали те е боляло? ........................ Андрей Германов |
| Тази година не можем да се оплачем от снега. Заради него лиричното настроение ме държа повече от месец. Натиснете тук |
Знаеш ли, че всеки първи сняг всъщност е за някого последен? Возраст у меня такой, что каждый раз, приобретая обувь, я задумываюсь: "Не в этих ли штиблетах меня будут хоронить?" (С. Довлатов, "Соло на ундервуде"  .Довлатов е написал това, когато е бил малко над 40 години. Калине, Много ще ми драго при следващото ми ходене в България да ти се обадя по телефона, да се срещнем и да изпием по едно питие. Нали знаеш какво казва Холдън Колфийлд в "Спасителя в ръжта": What really knocks me out is a book that, when you're all done reading it, you wish the author that wrote it was a terrific friend of yours and you could call him up on the phone whenever you felt like it. Та и на мен, когато те чета, ми се иска да си ми страхотен приятел и да мога да ти се обаждам винаги, когато ми хрумне. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/2/2010 г/ 13:59:14 |
 Даскале мили , И ти гаче , в силно литературен биваш . Има-няма , Чарли все ме подбутва , на глас да му чета твои постинги . По едно време и пряко съмнение ме прихвана , дъл зад ника ти , не се е курдисал сам ни Бат Калин . И двамата да ме звините - за нежното умиление , що ме облива , че и селям ви сторвам ...   |
| Даскал Цеко, Дали с Калин ще се срещнете - не знам, но защо поне веднъж годишно форумците не се срещат?... ____________________________ Не мир дойдох да донеса, а меч… |
дъл зад ника ти , не се е курдисал сам ни Бат Калин . И двамата да ме звините - за нежното умиление , що ме облива , че и селям ви сторвам. Бийгъле, гран мерси за селяма (добре че си написал "зад ника ти" разделно). Ако добавиш към него (селяма, а не "зад ника ми" и щипка ихтибар, работата съвсем ще заспи. Не, с бат Калин не сме идентични като Наполеон и Бонапарт, но сме идентични по душевност. Демек, братя по душа и разум. Тук преди време Дружето ме беше нарочилo за Грациан. Още тогава се опитах да му внуша, че аз съм си аз - като Левски (аз съм Левски, ей ме на/и и никое име той не спомена), ама Дружето не ми повярва. После Грациан сам се обади. Как да се внуши на Дружето (или ДрУЧЕТО), че и всички други негови тези, антитези, хипотези и протези са нефелни? Никак. Редактирано от - Даскал Цеко на 19/2/2010 г/ 19:54:38 |
защо поне веднъж годишно форумците не се срещат? Редник, няма начин как да стане тая среща. Преди години същият въпрос ми беше поставен във форума на "Новинар". Още тогава с въодушевление бях готов да спонсорирам такава среща. После се изясни, че подобно "мероприятие" няма как да се осъществи. Помисли сам защо. |
| Но старецът не се отказва: като спре, и ще се стопи, няма да го чака. Той прави снежен човек. Но е забравил как точно се прави. Всички сме забравили... |
| Ами тук някой се срещат. Геновева организира трапезите. Прекрасен стих на Радост Даскалова по музика на Митко Щерев. Много подходящ според мен. Натиснете тук |
Добави мнение Мнения:17