СРАМОТА!!!
Отиди на страница:
| Срамота , дами и господа, списващи вестника ! Срамота! Една дума няма във вестника за това , че на днешния ден преди 137г. е обесен Апостола! Няма място за Апостола в СЕГА. За Волен Сидеров и Алексей Петров има. За Апостола няма!!! Сигурно защото вестникът е частен и пише каквото каже чорбаджията? Еееех... Редактирано от - керпеден_1 на 19/2/2010 г/ 12:14:10 |
| 137 г. от смъртта на Васил Левски, Апостолът на свободата Натиснете тук |
Днес се навършват 137 години от обесването на Апостола Някои, които държат портрета му над главата си, да си припомнят думите му: * Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. — до Филип Тотю, 18.IV.1871 г. * Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г. * Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г. * Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души! — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г. * Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г. * Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г. |
~~~ ~~~Първото ми училище, носеше името на Дякона и 19 февруари беше свободен от учебни занятия. Спомням си с каква тържественост се отбелязваха годишнините от обесването на Левски! Няма да забравя и с какъв патос съм рецитирала Ботевите стихове... Обесването на Васил Левски О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.  Дякон Васил Левски О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш? О, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня; затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там близо до град София вида аз стърчи черно бесило. И твоят един син, Българио, виси на него... Със страшна сила. Зимата пее свойта зла песен. Вихрове гонят тръни в полето и студ, и мраз – плач безнадежден! Навяват на теб, теб на сърцето! Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в мъглата; старци са богу молат горещо, жените плачат, пищат децата! Умря той вече! Юнашка сила твойте тиране скриха в земята! О, майко моя, родино мила, плачи за него, кълни съдбата! Редактирано от - крила и щит на 19/2/2010 г/ 12:43:24 |
Спомням си с каква тържественост се отбелязваха годишнините от обесването на Левски! А сега сериозно - може ли тържествено да се отбелязва обесването на Левски? Някакси намирам тази дума "тържествено" за неподходяща. Аз лично правя някаква аналогия между "тържествено" с "празнично", пък не ми се вързва това събитие да го празнуваме. |
| Годишнина от обесването на Левски е събитие(макар и печално), което се отбелязва тържествено или се чества. Второто няма нужда от определение.... ~~~ ~~~ |
| Айде да не изместваме темата, че К-1 ще се разлюти. Пропуск си е на газетата, безспорно ! Ще си купя и книжното тяло, давидя дали там няма нещо за тази годишнина, може пък само тук да се съгрешили. |
| Не знам.. Аз го възприемам малко по-другояче - в смисъл, че мисълта за Апостола си е нещо абсолютно лично, нещо съкровенно.. Какво означава един портрет на В.Левски над главата на Гоце според вас? Или на Сидеров.. Ами на А'мет Доган? |
 за автора.Преди два дни се навърши и още една печална годишнина от смъртта на друг гений. Той нямаше принос като Левски за нашата история, но даде живота си за благото на цялото човечество. На 17ти февруари 1600, Църквата изгори на клада Джордано Бруно затова, че той й каза Истината. И до ден днешен не се е разкаяла за постъпката си. |
| Няма го и в хартиеното издание. Не го търсете. Ако искате ми вярвайте обидно ми стана. Единственият вестник , който ми пасва по ред причини да се изложи по такъв начин.Вижте първата страница и повече да не говорим... Няма да се разсърдя, Хиндо. Дяконът не ще байраци и лозунги . Дяконът е положил младия си живот в скута на България и за него може да се каже само: Бог да прости дякон Игнатий(Васил Иванов Кунчев-Левский) и да благослови неспокойната му и светла душа! Който ме знае , знае , че не съм религиозен , но Левски е нашата , българска икона , към която трябва често да се обръщаме за да проверим чисти ли са ни помислите. Но не го правим. И аз не го правя . И Те не го правят... Ей, затуй сме на този хал защото сме без ценности и малкото , което имаме оставяме без внимание или поругаваме с глупави оправдания за възвишени помисли. Редактирано от - керпеден_1 на 19/2/2010 г/ 17:26:13 |
И познайте кой е най-отпред на панихидата за йеродякон Игнатий! Не е ББ.  Редактирано от - керпеден_1 на 19/2/2010 г/ 17:29:45 |
| Карловци, живущи в София, обединени в Дружество "Васил Левски" , почетоха снощи паметта на Апостола. Слово произнесе Маргарита Златарева , Съдия от КС. Не съм гледала новините , не знам дали това беше отразено изобщо като някакво събитие, но тези хора заслужават нашето уважение. С различни житейски съдби, различни партийни пристрастия, но обединени от любовта си към великия свой съгражданин. Паметника на Апостола в Карлово  Редактирано от - Miranda на 19/2/2010 г/ 21:10:22 |
| Керпеден, не всички забравят! Натиснете тук Според силиците си! |
| Истинската почит към Апостола и неговото дело всяка година отдават многобройните млади и стари българи, които отиват и сами полагат скромните си цветя на лобното му място и се покланят пред паметта му. Това, което прочете Вежди Рашидов, сричайки, беше най-смотаното слово за този страшен и величествен ден за България. Ученическото есе беше по-стойностно и искрено. |