Отиди на страница:
| Жалко, че обективното ми (по замисъл) констатиране, че емигрантите първо поколение са сериозен потенциален източник на българи за заселване в България на стари години (за оживяване на селата, увеличаване на платежоспособното търсене и така нужната помощ - според знанията си - на местните институции - а не като министри, разбира се) - възроди безплодното мерене на сайдери м/у "безродници" и "родници". Идеята на Команча за циганите като "нови печенеги" е основателна, ние сме асимилирали много етноси, но май винаги по-успешно - тези, идващи от север и североизток. Част от циганите у нас също са дошли вторично от север - влашките цигани. (Печенегите освен това били избити масово по някое време от ромеите.) Куманите имали важна роля при Асеневци. Гагаузите (българските) имали голяма роля за запазването на българщината в североизтока през тежките времена на руско-турските войни. Много важен за сигурността ни е бил контролът на земите на североизток от Балканите. Когато го има, никаква заплаха от югоизток не може да ни сломи (Тервел и арабите, Асеневци и ромеите, латините). Когато го няма, лошо - варягите, печенегите и падането ни под ромеите, "татарите" и падането на Асеневци, та до османлиите. Аналогично сега Бесарабия може да балансира демографския растеж на хорохане. България била постоянно побългарявана в миналото от български преселници от България и други места. Ето в нашия край, а това е типично за почти всички равнинни места на изток от ятовата граница: коренното бълг. население от Първото бълг. царство е запазено само по Сърта (м/у Провадия и Мадара) плюс Преславско - 'ерлии' - плюс няколко села в Източния Балкан (Матор планина според географите) - въяци. Има и капанци, гребенци, хърцои на други места. Всичко друго е преселници от след 1828 г. - от тези две места, особено от въяците, които побългарили над 60 села у нас (и много повече в Бесарабия), от странджанци ('маджури' е общ турски терми за преселници - изкрив. от мухаджири) - бежанци след Преображенското въстание и 1913 г., някъде и от малоазийци след 1878 г., от бежанци от Македония от 1903, 1913 и 1919, и от малки групи българи от други наши краища - Еленско, Казанлъшко (има във Варненско с. Нова Шипка, бежанци от изгорената Шипка), Габровско, чак Кюстендилско. Има и преселници от Северна Добруджа от 1913 и 1940, които са по произход стари ерлии (в Бабадашко били повечето провадийци) или най-често балканци. В Тракия, за разлика от Мизия, няма никакво останало старо равнинно население - всичко е нови (18 в. насам) преселници балканци и рупци плюс бежанци от войните. Имало е голяма динамика на миграциите. Цели области са обезлюдявали от войни, болести, притеснения и безредици и пак са се заселвали. Не е било необичайно цяло село да се дигне пеша от Бунархисарско за Буджака и да остане по пътя в Добруджа или да стигне до Нова Русия и да се върне след някое време. Тогава това са били огромни разстояния, психологически по-големи от сегашни м/у Канада и България. |
Gozambo Предводителят на команчите /команчите от Факултето/ не е разбрал от статията, че от статията става въпрос за оглупяването на българите в България, а не на българите емигранти. Добре обаче че си ти, да ни демострираш че проблемът с оглупяването е далеч по-сериозен в странство.  |
| Хонзи просто илюстрира бележката ми, че каквото е населението на държавата, такива са и емигрантите. Нема откъде да дойдат други. |
| Колеги, На друго място вече показах това. В Ню Йорк имаме неделно училище и детски хор Гергана, жена ми е доброволна учителка по български, заедно с няколко нашенки, Стефка Евстатиева, приятелката ни Зора, архитект от Харвард, и др. Преведох тия дни (няколко куплета от) "Де е България" на Вазов и "Българска земя" от Сл. Красински за детското хорче - да го пеят на зареда на бълг. и англ., както едно време бях превел и показал тук химна на Кирил и Методий и "Над смълчаните полета". Ще се радвам на компетентни предложения за подобрение. Полека-лека решихме да издадем книжка с 30-тина песни на бълг. и англ., с ноти и картинки - за българчетата по света. |
| Where is Bulgaria Ivan Vazov 1876 Where’s the land that morning sunlight First time shone upon my face? Where’s the country of my birthright Cherished more than any place? There, I say, is my horizon – Where – so white – the Danube flows, From the east, the Black Sea rising Roaring storms and golden glows. Where the Balkan proudly towers Sending skywards its embrace, The Maritsa gently pours Down the lowland ancient Thrace. Where the angry Vardar, churning, Makes its way across the turf, And the Pirin’s head is burning O’er the Lake of Ohrid surf. Land where I lay in my cradle, My forefathers lie to rest. So distinguished in battle And in peace with equal zest. My Bulgaria, dear mother, Land where earthly goods galore, Land I cherish like no other, Please accept my humble bow. |
| *** Напоследък установяваме, че в Америка все повече и повече българи отварят работни места за други българи. И не бих се учудил вече, ако в момента в Америка българи отварят повече бройки работни места за други българи, отколкото нови бройки се отварят в България. Тенденцията, другари, е още повече българи да заминават в чужбина. Специално в Америка прохождащите бизнеси на българи ще се нуждаят тепърва от работна ръка. А за да наемат българите българи в Америка си има причина. И тя е същата, поради която китайци наемат китайци, мексиканци мексиканци и т.н. Нищо успокоително няма за вас. Прогнозирам следващи, още по-силни вълни на емиграция и те ще са свързани именно с отварянето на бизнеси от българи в чужбина. А сравнително младата ни емиграция вече навлиза в такъв период, когато хората по на десетина години в Америка вече са се адаптирали, научили езика, взели професии и вече масово започват да отварят собствен бизнес. Редактирано от - sybil на 20/2/2010 г/ 18:36:58 |
| Известна стара песничка, учехме я в училище. Bulgarian Land Slavcho Krasinski When your lush spring fields start singing, Waving softly, I feel fine. What a joy and life you’re bringing, Dear Bulgarian land of mine. Sacred shrine of our sweet child days, Walking under your clear sky, How my soul rejoices always That I’m yours and you are mine. Summer night, as dusk is falling, Shepherd’s flute so gently longs, Or a villager’s soft calling – Joys or blues, all turned to song. List'ning to the song I’m craving, Singing with them folks in line, What a joy and life, I’m raving, Dear Bulgarian land of mine. Редактирано от - Чичо Фичо на 20/2/2010 г/ 16:59:43 |
| Gozambo фърля слюнка и тръпне в радостно очакване да намери файнъли някаква реализация в новоразкрит "български бизнес за българи". Дерзай, друг шанс май нямаш. |
| И една стара амбиция, да се пробвам с "Хаджи Димитър" - вчера измислих, докато се занимавах с Красински - три куплетчета за проба, започват от "Настане вечер": The night is falling, the moon is showing, The starry heaven, indigo-colored, The wood is rustling, the wind is blowing, The Balkan’s singing a hajduk ballad. And samodivas in their white garments, Wondrous, delightful, a song a-taking, Quietly stepping on the green grassland Then by the valiant they sit in waiting. His wound with mild herbs the first is dressing, The second, sprinkling him with ice water, The third and sweetest, furtively kissing His lips, as he lies gazing in wonder. *** Hajduk, samodiva са вече легитимни статии в англ. Уикипедия и според мене не се нуждаят от превод. Единственият ми известен друг превод на англ., от англичанин от преди войната, беше "The Balkan is singing a robber's romance". И стъпката не беше същата, не можеше да се пее. Основното изискване за преводите ми е да са в същата стъпка, да се пеят (децата редуват един куплет на бълг. и един на англ.), а и римите да ги има колкото може. И "чисто" американски деца вече са пели "Над смълчаните полета" на бълг. и англ., приятно ми беше да ги чуя на Тубата. |
| Между другото такива като Gozambo Господ ги праща. Те са маяк, предупредителна светлина за това, в което никой от нас не трябва да се превръща. |
| 1945 г населението в България е 6 милиона и нещо. В 1989 г. вече е 9 милиона. Сега, след 20 години иконмическа разруха, е обратно 6 милиона и нещо. Редактирано от - плямпало на 20/2/2010 г/ 17:06:13 |
| Фичо, Натиснете тук |
Митееев , оглупяването требе да е достигнало световни висоти за да се остави народа да му спретнат каманяките баш тоз начин на преход.  ВОЦИ, целокупният български народ не е имал в историята си друг случай на преход от социализъм към капитализъм. Затова сравнително лесно бе излъган с красиви приказки за демокрация и пазарна икономика. А имаше и доста неща, които при социализма не му харесваха, та затова си помисли, че го чака нещо по-добро. Има една известна изповед на Маркс. В нея на въпрос "Кой човешки недостатък сте най-склонен да оправдаете" той е отговорил "лековерието". Не можеш да отречеш, че като цяло българите до началото на прехода бяха много по-грамотни и по-културни отколкото са сега. Проявеният политически наивитет от мнозинството българи в началото на прехода не може да бъде критерий за оглупяването им като цяло.  |
| Като чета постингите на нахъсаните да ни управляват емигранти, на мен атеиста ми идва да се прекръстя и помоля: "Господи, нека си останат там където са, в приемната Втора, Трета и незнам коя си "родина". Нека дори се превърнат в истински граждани на света, сиреч в пълни "безродници". Само дано не ни управляват повече защото се напатихме". На мен лично една Родина ми стига. Редактирано от - Zmeja на 20/2/2010 г/ 17:15:13 |
Само да припомня на позабравилите, или да осведомя НЕзнаещите, но...ПРЕДИ Демокрацията даже циганин човек рядко можеше да види да рови в казаните, за да търси храна! Аз съм от Бургас и ще ви кажа, че преди Демокрацията/ и преди "демократите" след Демокрацията ИМ, да разпродадат "Океанския риболов"/, циганите от Бургас РАБОТЕХА по траулерите, по хладилните кораби или в рибоконсервния завод и...ПЕЧЕЛЕХА честно, с труд пари/даже долари/! И си построиха къщи/ кв. "Комлука"/ и си купиха и коли! И си изучиха децата! Значи, МОЖЕ/ло/, а! А сега, при Демокрацията- ДемоОСРАцията, вече и НЕцигани ровят в казаните за къшей хляб! Егати "Демокрацията"! Пфу! Параграфе, прав си. Даже бих посочил, че понятието "ровене в казаните" въобще не съществуваше. В интерес на истината, аз никога не съм виждал такива случаи тогава, а сега ги виждам твърде често. |
| Eee, не - ако ще превеждаме на ингилизки бугарско творчество, трябва да се започне от това: PM ELECTED BY THE PEOPLE Lead us on, ye stately general! In thy holy pledge we trust! Protect us from that bitter enemy, the MRF*! And pave the way: So that Bulgaria may prosper In EU’s fields of glory, And glimmer like a radiance in Heaven, And everyone may hail her! Great word! Oh Lord almighty, Jesus Christ, Give thy blessing to the General – and to Bulgaria! Познахте ли първоизточника?: http://www.gerb.bg/bg/events/eventsdetail /cat_id/1/from/eventslist/id/7590 |
Защо не си кажем нещата с истинските им имена! Ама вярно ли бе. Абе ние какви ли политици не опитахме и професори и доценти и асистенти по икономика, и обратни прависти и цар си докарахме и сега имаме и пожарникар. Нещата все вървят към пълен провал. Явно не е до човешкия материал, а до идеологията и системата, която ни се насади и продължава да ни се насажда. Нацията е на тоя хал, само и единствено защото всичките ни политици са цъфнали и разцъфтели. Разбира се, чер емигрантите от по-старото поколение могат да бъдат много полезни при условие, че се върнат. Но е нужен съвсем различен подход - намеса на държавата за тяхното най-рационални използване. |
А сега, при Демокрацията- ДемоОСРАцията, вече и НЕцигани ровят в казаните за къшей хляб! Егати "Демокрацията"! Пфу! Като чете човек подобни бисери, се втрещява , как някои хора тотално не разбират света и живота, и съдят за него по остарелите клишета от миналото... Да се твърди, че демокрацията е виновна за глада, говори за абсолютна неадекватност... |