Отиди на страница:
| Пред очите ми е посрещането на Стефан Георгиев просто. На аерогара София е претъпкано, турист... т'ва олимпийския ни отбор се завръща. При появата на Стефко момче от тълпата не се въздържа и възкликва:"Ето го и батко, бе!". Момичета пеят скиорски песни(разбирай "Оп, оп, оп, оп, оп"  , Стефко минава леко приклекнал покрай няколко куфара, учудващо без да се препъне в никой от тях.  Прегръдки, сълзи, букети, пита, баница... Идилията разваля някакъв митничар:"Ей, шшш! Ш' декларираш ли нещо?"След невероятния допир с феновете, героят разбира се отделя време за многобройните журналисти(двама плюс един познат) - Какво ще кажеш за плакатите "Благодарим ти за всичко, Стефко" и "Ще ни липсваш много"? - А, получило се е недоразумение - продължавам си. Усещам се, че има какво още да дам на белия керван. Сега научих, че Монголия и Киргизстан ще имат участници в Сочи, така че лесно няма да е.  |
!