Отиди на страница:
| Ами с 50-годишно закъснение ще четем Айн Ранд, като преди това ни набиваха само Маркс в главите... И че не е важно колко и какво работиш, ще ти дават според "потребностите", демек според преценката на партийните другари. Рембрандт, освен велик художник, е бил и търговец на произведения на изкуството: творби на други художници, предмети, донесени от колониите, литографии... Имал е и чираци да му помагат в рисуването. Е, нямало я е Айн Ранд да му подскаже, ама някак си сам се е сетил... Композитор като Бетховен е обучавал и ученици за допълване на доходите. Наслуки ще спомена и двама писатели: Труман Капоти (журналист) и Франк Маккорт (учител по литература в Ню Йорк и прописал чак около пенсия, носител на наградата Пулицер). А защо българската култура не се популяризира достатъчно за да има нормален пазар в България? След като има толкова много телевизионни канали аз поне не можах да попадна на предаване за нови български книги, например. Да четат откъси, да представят авторите, да създадат интерес у зрителя да намери книгата. Защо няма канал за класическа музика или култура въобще? И да рекламира концерти, изложби, представления, промоции на книги? Има и европейски пари за националните култури и трябва да се намери начин да се използват. |
| Днешният епизод е доста слабичък. Изказванията на Чичо Фичо ми харесаха и смятам че това наистина е така, от друга страна обаче Ранд има пойнт, дет се вика. Права е в описанието си на творците (признавам, че не съм чел книгата та се позовавам на преразказа на Ламбовски). Повечето т.нар. творци се смятат за избрани поради факта, че са надарени с талант и съответно очакват пътят пред тях да се разстила без никакви гънки до пълното осъществяване на таланта им - което в бляновете на повечето има формата на монетарно преуспяване. Ако нещата не вървят, творците започват да се цупят и, разбира се, търсят кого да обвинят. Едни намират виновник в лицето на държавата, други винят неразбиращите тълпи. И в двата случая обаче всичко опира до едно - дали си истински проводник на онова, което извира от теб или просто искаш да си уредиш живота без да ходиш на работа задължително от 9 до 5. В първия случай стискаш зъби и дялкаш шишарки, или каквото е там, а после бъдните поколения те откриват без това да те затопли ни най-малко. Във втория така или иначе получаваш желаното и се надяваш и след теб да остане нещо. Е, в наши дни го има и трети фактор - индустрията, която може да направи и случайния минувач звезда, поне за ден. А за българските "звезди" няма какво да говорим - и Камелия Тодорова и Мария Илиева са просто певачки. В нормалния свят такива рядко има, повечето са singer/song writer. Има разлика, нали. |
| Бел. на модератора: Моля, пишете на кирилица, ползвайте бутон за кирилизация или Натиснете тук Редактирано от - sybil на 23/2/2010 г/ 14:47:00 |
| Ей, аман от тоя плач на мумифицираната "художествено-творческа" интелигенция по "просветения феодализъм", демек по Тато, Людмила и т.н. Да, ясно ми е, просветеният абсолютизъм е най-функционалното, гъвкаво и продуктивно управление - вж. Дубай, Бахрейн и пр. И в Европа - управлението на Бисмарк например. Ама има едно голямо НО! Кво правиме, като умре просветения диктатор? И синчагите и наследниците се скарат за бащино имане? Нещицата често стигат до гражданска война и други такива хубости. Затова се е наложила на нашия континент друга система, доста по-несъвършена, не толкова прогресивна и значително по-тромава, наречена с неособено точното име "демокрация", предлагаща най-вече плавна смяна на управлението. Проф Мишо Константинов по едно време се помъчи да разясни това и беше оплют незаслужено. Та, стига рев, хубаво (ви) беше, ама добре че свърши! |
| Ако питаш за финансовия, държавата (централните банки) ще го дорегулират, леко разбулване на "свещената" банкова тайна, повече изисквания и др. мерки. Доколкото всеки пазар работи с някаква мярка, а особено пък парите са измерител на капитала, отговорността за точността и верността на мярката я носи държавата. Нарича се още еталон (за метър, килограм, секунда) или държавни стандарти (ел. мрежа на 220 волта, честота на променливия ток, размери на отверстия и болтове, наличие на резерв, ниво на компетенция при финансите и т.н.). Частни мерни единици не се допускат, освен ако не се цели самозатваряне и изолация. Виж, за "пазара на художеството", ако се наложат стандарти-еталони, то "художеството" ще стане "инженерство"  . Затова и интелектулната собственост е разделена: една се води "индустриална" (изобретения, полезни модели, промишлен дизайн, търговски марки, ноу-хау; регулирана с поне три закона, с поддържане на публични регистри), другата - "авторско право" (открития, белетристика, музика, изобразително изкуство, филмово изкуство, софтуер, напоследък фотография и бизнес-методи, регулирана обикновено с един закон и почти без публични регистри, но има). Общото между всички тях е, че гражданинът е свободен да ги използва за лични нужди без да плаща и както намери за добре, стига да може да ги разбере. Много от тези "художества" се преоткриват, защото навремето си са останали неразбрани за повечето (кажи-речи всички) граждани. Но много повече от тези "художества" са травиално плагеатстване. Някои творци (Лили Иванова) намират плагеатстването за творчество, що така се популяризирали "оригиналите" . Държа да отбележа, че същата логика изповядват и пиратите - на приемлива цена (понякога и формат) запознавали гражданите с ценостите на съвремието. Та мярата на "пазара на художеството" са ценностите на обществото. Изграждат се бавно във времето, държавата може да ги моделира или забрани, но не и да създаде. Та затова питам г-н Ламбовски какви са били ценностите на обществото по времето тоталитаризма и не са ли същите и сега. |
..Общото между всички тях е, че гражданинът е свободен да ги използва за лични нужди без да плаща и както намери за добре.. Хм, хм... Я опитай пак. |
| Не опитвам, а доказвам: ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА В сила от 01.08.1993 г. ..... Право на възнаграждение за всеки вид използване Чл. 19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. ....... СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ Допустимост на свободното използване (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право.Свободно използване без заплащане на възнаграждение (Загл. изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: 1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи: а) предаване в мрежа чрез посредник, или б) друго разрешено използване на произведение; 2. използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта; 3. използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; 4. използването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; 5. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; 6. възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; 7. използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел; 8. публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението; 9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели; 10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба; 11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер; 12. временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение; записи, които имат важна документална стойност, могат да бъдат съхранени в официален архив; 13. използването на произведения за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика; 14. използването на произведения по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт; 15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й. (2) Разпоредбите на ал. 1 не се отнасят до компютърните програми. За тях се прилагат разпоредбите на чл. 70 и 71. ЗАКОН ЗА ПАТЕНТИТЕ И РЕГИСТРАЦИЯТА НА ПОЛЕЗНИТЕ МОДЕЛИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2006 Г.) Обн. ДВ. бр.27 от 2 Април 1993г., .... Ограничаване действието на патента .... Чл. 20. Действието на патента не се разпростира върху: 1. използване на патентованото изобретение за нетърговски цели с оглед на лични потребности, ако не нанася значителни материални щети на патентопритежателя; 2. използване на изобретението за експериментални или научноизследователски цели, свързани с предмета на патентованото изобретение; 3. еднократно непосредствено приготвяне на лекарство в аптека по лекарска рецепта; 4. (отм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г.); 5. (отм. - ДВ, бр. 66 от 2002 г.); 6. използване на патентованото изобретение в чужди наземни, морски и въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в земната, морската или въздушната територия на страната, при условие, че патентованото изобретение е използвано изключително за нуждите на тези превозни средства. 7. (нова - ДВ, бр. 64 от 2006 г., в сила от 09.11.2006 г., отм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г.) ЗАКОН ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН В сила от 15.12.1999 г., Обн. ДВ. бр.81 от 14 Септември 1999г. ...... Ограничения на правото върху дизайн Чл. 20. Правото по чл. 19 не се разпростира върху: 1. използването на дизайн, когато се осъществява за лични потребности или с експериментална цел; 2. използването на дизайн с цел цитиране или обучение, ако това използване е съвместимо с добросъвестната търговска практика и не вреди без основание на нормалното използване на дизайна и при условие, че се посочва източникът; 3. използването на дизайн в чужди наземни, морски или въздушни превозни средства, които временно или случайно навлизат в територията на страната и в които той се прилага изключително за техните нужди, както и върху вноса на резервни части и спомагателни приспособления с цел използването им при ремонт на тези превозни средства. Цитирането и позоваването на първоизсточника е въпрос на съвест и морал както на всеки гражданин, така и на обществото. Ако нямаше възможност за свободно използване (без извличане на икономическа изгода), то трябваше всеки читател/зрител да иска "авторски" възнаграждения за "интелектуалния труд"  , вложен в разбирането на авторовата идея. |
| Още от времето на Италианското Възраждане философите са разбрали, че крайностите в обществото не водят до успешно общество (между другото и Аристотел говори за златната среда). Трябва да се разбира диалектиката между общото и частното, между обществото и индивида. трябва ясно да се разбира ролята на тази дихотомия. Когато се преувеличи ролята на обществото се получава стагнация на свободната инициатива на индивидите, когато се преувеличи ролята на индивидите се получава това, което се получи у нас след 1989г. Истината е в намиране на тънкия баланс, между интересите на обществото и интересите на индивидите. Големият дефект при мисленето на много, че те мислят с крайности - около 50-те години беше времето на социализма, че само интересите на обществото ще доведат до светлото бъдеще, сега се отиде до другите крайности - ултра дясна политика краен либерализъм, монетаризъм и т.н. Девизите, като, колкото по-малко държава по-добре, хвърлиха светът в хаоса на тази криза. И тук във Форума са доста първосигналници, които мислят бинарно - в черно и бяло, true and false. |
| Социализмът се опитваше да сведе нещата от общото, към частното - образно казано използваше дедуктивния подход. Според социализмът, ако обществото стане богато и индивидите ще са богати. И обратно капитализмът третира нещата от частното към общото, т.е. ако всички индивиди са богати то и обществото ще е богато. И двата подхода изглеждат правилни, но при капитализма никога всички индивиди не могат да станат богати, даже в развитите кап. държави, да не говорим за огромния брой неразвити държави, а социализмът имаше твърде малко време да се развива и той стартира в едни неразвити държави. |
А защо българската култура не се популяризира достатъчно за да има нормален пазар в България? Защото за популяризирането при лебералната пазарна икономика също се искат пари. |
| Телевизията има и държавни канали, нали така? То и повечето канали са безкраен низ от сериали, шоута и др. тъпотии, които не знам кой ги плаща, но се въртят непрекъснато. |
| Марксе в абсолютна грешка си. В България няма краен либерализъм. Никога не е имало свободен пазар или конкуренция. В България най-различни банди, чрез избори се докопват до обществените средства и ги ползват за свой интерес и ползват лостовете на властта не в обществен, а в личен интерес. Те затова и еб@ха мамата на комунизма, защото навремето събраното не можеше да изтича в частни джобове . Сегашното уродливо положение си е перфектно за най-различните банди наречени партии но не и за обществото. Така че крайностите са по честни или комунизъм и всеки бачка за обществото или краен либерализъм. Или сме равни и сме богати колкото е общото богатство или ще е богат само този който наистина създава богатство. |
| Популяризирането при либералната пазарна икономика се нарича реклама. Рекламират се стоки и се прави рекламация на стоки - нож с две острието си е ракламата. За да хване рекламата декиш, трябва да бъде разбрана първо, сиреч някакво образование и второ, да внуши, че ползването на този продукт дава предимство. При слабо образование обикновеният тарикат не може да види какво може да "крадне" от една книга, изобретение, изложба. А предимствата се зачеркват в една обществено-социална система, без значение дали е социализъм или капитализъм, изградена на шуробаджинащина и партийни протекции (има го и на Запад ). Те и затова рекламите са все по-елементарни, че при сложните може да се случи объркване - кое беше реклама и кое антиреклама. Проблем с културата имат и западните общества, капиталистическите. Например една Англия въведе безплатно средно образование и спрягат повече държавни стипендии за университетите (някои и частни) и не защото "за да има капитализъм трябвало да има капиталисти", и не заради хуманизма. Прост меркантилизъм - доброто образование предполага по-висока здравна култура (и по-малко заболявания и по-малко разходи на държавата), по-ефективно усвояване на новите технологии (висока производителност и конкурентноспособност и повече данъци за държавата), по-малко измами (и по-малко разходи за съдебни спорове, издръжка на затворите и "затваряне" на работна ръка). А за доброто образование е нужна и голяма доза добра литература, живопис и всякакво изобразително изкуство. Иначе се пръкват дизайнери на кръгли топки и квадратни кубове. Die Hexe, даром нищо не се получава! Чете се, възпроизвежда се, пресъздава се, подобрява се (ако е възможно, патентова се и се иска насрещна лицензия, виж напр. Самсунг и Сони), търси се пазар (където Монсанто е пропуснал да защити иновацията си) и ако има икономическа изгода, се скача с двата крака. Моралните дилеми и рискът за обществото са проблем на регулатора (държавата)- да си поддържа научни институти и университети (с апаратура по-добра от тая на Монсанто) вместо държавниците й да хвъркат насам-натам безпомощно в допитвания, отговорите на които не разбират. |
..Моралните дилеми и рискът за обществото са проблем на регулатора (държавата).. Браво, браво, този удари даже Манрико в земята. |
| Федаин аз по-горе писах, че няма чист модел. Това, че нашият пазарен модел е такъв уродлив показва, че той не върви за нашата действителност. |