| КОНСТАНТИН ПАВЛОВ Темата е за себеподобните. Ако нямахме себеподобни, трябва да си създадем себеподобни. Една амеба, една гигантска амеба всеки ден със свръхусилия скъсява разстоянието между мен и себе си. Мърда лъжекрачката си, разтяга лъжеусмивчицата си. Някога все пак ще ме достигне. Вцепенен от нейната настойчивост, сигурно ще се отдам. /Както се отдаваме на сън или в пиянство - равни дози на пиянство и омраза./ Този разговор не е себенаказателен. /Ще се убия, ако заприличам на свиня, която се къпе в локвата от собствените си сълзи и намира особено удоволствие./ Амебата усеща разликата между мен и себе си. Докато бъда този, който съм, ще бъда еталон на нейната самотност. В оня миг, когато ме достигне, тя ще се превърне в идеален кротък и трагичен кръг. Дълго време ще блещукам в нея като собствена материя. И когато запълзим отново, аз ще бъда може би едното лъжекраче, лъжеръче или даже лъжеусмивчица. |