Гадния СОЦ
Отиди на страница:
| Ей, на, кооперацията си я спомних, ама чак за лятно кино... Лятно кино - само в Парка на свободата. А летния театър?!?! Ей, какви рок концерти имаше... |
| Колкото до ресторантите които помня ( сега на прима виста): Гамбринус - нелоша кухня на фона на носталгични "стари шлагери"- Аспарух Лешников и т.н.т. Ропотамо - луксозно меню и не много клиенти наоколо ЦУМ - терасата - баровска обстановка за соцелитаристи Варшава ( Заимов) - за ценители на полската водка и приятели на Володя Живков. Плиска- любим пристан за чуждестаранни пребиваващи. Хемус - гръцки, руски и други групи туристи на "акорд" България ( ресторант и бир-хале) - класика в жанра от преди 9ти още. Берлин (стар ) - хубава гледка през лятото, ако си навън Берлин(нов) - Радебергер Чешкия клуб - и до сега на ниво. Руския клуб - малко снобарски...доминираха соц величия със съветска закваска - добър бьоф Строганов. Ловна среща (старата) - разкошни манджи от дивеч Ловна среща ( новата) - също като старата но с по-високи цени. Червено знаме - любим ресторант в махалата. Приятна атмосфера и разкошен грах с масло Ален Мак - ресторанта- средно ниво - приятен персонал Вегетариански на площад Гарибалди - евтини манджи с вкус ( боб и зеле, печени гъбки, вегетарианска дроб сърма...) Вегетариански на Дондуков - тип закусвалня (там се засичахме с Радой, който го обичаше) Севастопол - залиняващи функции...стара слава Унгарски ресторант - сравнително добра кухня ( вино "Бича кръв" и гостба "Добра жена".) Копитото - за кулинари с туристически наклонности Щастливеца - виж по-горе ( но с малко по-дълбок джоб) Морени - по-малко заведение на Витоша с първите ротативки които видях по социалистическо време. Славия - нищо особенно но с много стъкло Гарата - студена атмосфера Ню Отани - за ченгета Орбита - меката на организираните комсомолци БИАТ - класово заведение, което в момента мисля че е пичкарник Рила - само за отбран соцелит Златното пиле - за любители на печени кокошки Златната рибка - за любители на морска храна (за кръмчите по-нататък)  |
| Киро като ти каже "Добър ден", винаги поглеждай дали не е изгряла луната. Но в интерес на истината, в летния театър не си спомням да е имало рок-концерти. Хем лично познавам първите - "Бандераците" и "Сребърните гривни". Може би спомените ти са от Фестивала през 1968. |
| Спомням си концерт в Летния театър на една английска група, ама ще да е била световно неизвестна. Беше някъде към средата-края на 60-те. Бяха предупредени ли, по каква причина не знам, не поискаха да излязат дори и на един бис, загасиха светлини и излязоха. Публиката пощуря, почнаха да чупят пейки и всички взехме, та излязохме на шествие. Ама не си спомням какво викахме - ритмично, може да е било и на-на, хей-хей, ама май че имаше скандирания про-ста-ци!. Това ми беше първият групов протест в живота, да речем, 20 години преди избухването на демокрацията. Тръгнахме по Драган Цанков, беше към полунощ, чудно време, чувстваш се силен в тълпата, пък и ритмичните викове какъв са кеф! В компанията ми имаше една млада журналистка от Отечествен фронт, тя сега е известна издателка. Като преминахме канала и тръгнахме по Графа, някъде към Попа тя дръпна останалите от компанията и рече - стига, дотук, по-нататък може да има усложнения. Не знам докъде са стигнали тези протестиращи, разгонвали ли са ги или сами са се разпуснали. Много адреналин пуснахме, после се разхождахме по нощните софийски улици, не можехме да се успокоим, бяхме помирисали груповата истерия по стадиони и митинги, чувствахме, че нещо ни се е случило за пръв път. Пък после, не само му свикнахме, ама и ни втръсна даже. П П. Докторе, не говоря за български групи. Там имаше гастроли на чужди всякакви. Тази група някакси се е процедила. А с Бандараците сме отраснали в една кооперация, те на втория, аз на петия етаж. Митето бил починал отдавна, а за Вачето - не знам. За възрастта, на която ги помня, (предучилищна и прогимназия за Митето) не подаваха никакви сигнали за музикални дарби. Редактирано от - Геновева на 04/3/2010 г/ 16:16:59 |
 Айде, преди да си тръгна - нещо по-интимно. Обърнете внимание долу - вдясно - нещо уникално и до болка познато. Липсва ли ви? |
хиндо ташаклийски [Напреднал] от Switzerland Общо мнения: 107 Скрий: Име, IP рок концерти имаше Кви рок концерти, кви пет лева при соца? Айде не се излагай , ве ! Щом в Русе през 1967-68г имаше в Дома на офицера "Преглед на ученическите рок-състави" , не вярвам в София да е нямало нещо по-сериозно ! Я кажи от кое село си ? Най-добри в Русе бяха "Пеещи звезди" на Английската гимназия , след тях "Северно сияние" на Корабният техникум , "Сталактони" на Веско Ушето от СПТУ по машиностроене . После се нароиха безброй . Даже една моя приятелка - Цеца Райчева бе направила един доста успешен дамски рок-състав пак от СПТУ по машиностроене . Пожчти всяко средно училище си имаше по 1-2 рок състава . Спомням си и един концерт в лятно кино "9 септември" - едва не ме изхвърлиха заради заядливите ми реплики !  Конферансие беше говорителя на Русенския ТВ Център Васил Попов , ако не се лъжа - така се беше запенил след едно мое заяждане....  *** "Пеещите звезди" впоследствие станаха "Кукери" , но като ученически състав мисля че бяха на по-високо ниво . *** Не четете ли мемоарите на Маричков? Да бе , аз нямам акъл да помня , на Маричков мемоарите ще чета ... Редактирано от - Чок觧 на 04/3/2010 г/ 16:32:51 |
| Групата която свири в летния театър се казваше "Roundabout" и свиреше ковъри на известни по онова време "шлагери"- Albatross - Fleetwood Mac, a lot of "spirituals" - and a lot of soul. (вероятно това са предците на Дип Пърпъл ?) Не съм 100% сигурен, но може и да са те...трябва да подълбая из Гугъл  |
Верно, верно, Roundabout бяха! Сигурно са били кавъри, щото много ни харесаха, в живо изпълнение, че и от native speakers, кога сме видели друг път!  |
| Мдам. А Тази Гадюка, някой дали още я повни? И най-вече - идвАл ли у БГ-то през 70-те или да?! Шото нещо ми се губи - 40 и кусур години са това, мамицата му..  |
| Защо никой не видях да спомене ресторант "Стадион" на Попа, дето можеше да си поръчаш паниран мозък? А за Бандараците, до днес си спомням как Бънди се сърдеше, че му наливам ракия в малка чашка, когато идваше на гости. Вътрешно бил ръждясал и не можело така. И цигарените кутии на стената си спомням, дето гаджето му ги беше разкъсало всичките барабар с всичко останало в стаята. Нещо се ядосала. И кучето Цая помня. Жестоки панталони ми шиеше Бънди. Беше номер едно. По-нагоре пък Боти Панов даваше подслон на Марго Минков, преди да си пропише пиесите. Пишеше само текстове чат-пат и се криеше да не го депортират поради липса на софийско жителство. Живееха току под Мацата Хранова. Веднъж Боти ме вика да ме запознаел с някакво момиче, да сме си дружели. Така станахме приятели с Камелия, още ученичка, преди да стане Кеми Тодорофф. И бурните купони в тях долу на канала не се забравят, сладкодумният й баща, брат й Косьо-тенисиста. Преди още Юри Ступел да й открие таланта, акомпанирайки й долу в "Студентски дом" една делнична вечер. Абе, да не говорим. Отприщиха се спомените. По-нагоре от Бънди по "Оборище" живееше пък Петьо Чернев с първата си жена Дочка и детето. Преди да стане "Мъката" се събирахме у тях отвън на малка веранда. Повечето покойници вече, даже и Еди Демерджиан. Смъртта му ни събра това лято. Къде иначе ще видиш Махалюлю, Любчо Денев, Фънки и Дани Годжев накуп? А Вачо си е ОК, видях го това лято. Същият си е. Беше при Весо Кокала по едно време, а сега с Коко, на Сашко Петров брат му и други набори (не, Коко е далеч по-млад) се събират да си посвирят и да посъборят някоя и друга берлинска стена. И с Кирчо Маричков и Дорчето се събирахме да играем сантасе, и Волен Николаев го водихме на "Златен Орфей", та го запознахме с Кирчо да му напише "Двайсти век" и "Вкусът на времето", и с Пони Панайотов даже сме си дружили, а и с Росето Кирилова още непробила. И с Катето Евро си дружахме, още ученичка-групи. И с Васко-кеца, бяхме приятели и сме дрънкали на рояла, дето Тошо-пънка домъкна отнякъде в ателието на Оги до кино "Петър Берон". То, там живееше и баба му на Васко, та й ходехме от време на време на гости. Какви ли не още приятели. Сега, вървиш из София, обикаляш и няма нито един. Отидоха си, изпокриха се. Самота. |
| Не, това няма да забравя никога. Пак си бях в София за малко и вървя нагоре по "Иван Асен". Срещу мен Неки (Неки-телето, поради посветеното му от гениалната Миряна "марули, марули, марули/широко зелено поле/сред тях седи и се пули/едно възхитено теле" ходи полу-вдървен. Какво бе, Неки? Няма пари, вика. Никой не иска и да чуе за песните на Мария. Даже хляб на масата нямаме. Неки, всъщност математик, се беше посветил на Мария Нейкова и й беше станал нещо като агент. После, гледам по телевизията, фестивал някакъв и Ицо Петрофф дава голямата награда на Мацата Нейкова, която толкова развълнувана, едва удържа микрофона. Никой никога не й бил оказвал такава чест. Споминаха се един след друг. |
| Хм, генерален извод от спомените. Ама не е мой. Андре Мороа го е казал в 'Климати'. Интелектуалният багаж на една жена се състои от пластове, представящи интелектуалния багаж на любовниците й. Много е директно, но има смисъл. Девойчетата, дето са се мотали покрай великите и не толкоз, са били там покрай гаджетата главно. Като затвориш някоя страница - и нова компания. На по-зрели години е различно. Вече си имаш твои пластове и можеш от своя страна да ги трупаш като материал на своите си съпровождачи. Та и аз така - покрай момчето, дето му носех супички, се въртях 4-5 интересни години в елитата, но повече чисто джазовата елита - там Недко Трошанов, Камилата, Бадема етц. После вече се отплеснах по математиците, вече моя собствена среда. Предишните ми се радват, тези, които са живи все още, и ако ме видят и познаят, като на съпровождаща и на част от една трогателна култова двойка. Иначе, за заведенията - как се казваше онова нещо, дето беше на покрива на най-високата сграда в комплекса Заимов? Ракета ли беше или нещо подобно? Още едно нещо на покрив - дето беше Комитета за технически прогрес, на ъгъла на Славянска и Раковски? |
| Ей, мъдестия, а стига толко черно де! Не че продавам "розови очила", ама туй твоето заприлича на последните страници от ВАЦ-ковите весници.. Язък за купона!  .. Усмихни се и си ги вирни(рогите, не топките)! И си припомни един много стар и дрът лаф от нашето време: - Гледай на Миналото с усмивка, a на Бъдещето...с насмешка!.  Не съм го казал аз.. |
| OLDMAD, прав си, ша знайш, ама имам и други причини да съм в такова черно настроение. Да не занимавам форума. Просто, идва една възраст и всички го изпитваме. Знам го, ама не помага. Геновева, този най-висок блок в комплекса "Заимов", баш отстрани на "любимата" гимнаия, не е ли онзи, дето хванаха някакъв шпионин. Последният му етаж, а не покрива, му е свързан за мен с перфектно изработените модели на самолети, които с Пуцата от "Янко Забунов" (сега "Врабча" пускахме, надявайки се да хванат "термиката" и никога да не кацнат. Но не би. |
| Стига бе, старо, си дърпал хората за... шлифера! Не може да се скрием от тази интонация, може само да й турим някой и друг обертон, но общата тоналност е ясна. То дори във всеки реквием има по една по-бодра част, свързана с Възкресението и Живота. Чети и се радвай! Я какви хора пишем тук, дето какви хора сме познавали, дето пък какви хора са ... продължи сам. |
| Искаме само да вметнеме, че едно време имаше едни чудни книШки "Искам всичко да знам"(руски) и едни "Това е най-лесното нещо на света"(полски). Примерно от първите се научаваше как от една гореща каша стават я бонбонки "Лукче", я локум, а от вторите само с картон и лепило Рила съм си правил СУПЕРски релси, траверси, ж.п. мостове и страшно истински вагони и влакове.. |