Отиди на страница:
| Чичо, ти често предлагаш преименуване на селищата с турско-арабски имена в България. Това е чудесно, но не знам как може да стане. Имена ще се намерят, това е ясно. То и Петрински предложи преди време в "24 часа" София да си върне българското име Средец, ама нямаше отзвук. Само художника Георги Тодоров напук предложи София да стенела Света София. Имена ще се намеря, пак казвам, при това много хубави български имена. Но как да стане. Предложението трябва да е на министерството на регионалното развитие (или нещо подобно), а утвърждаването - с указ на президента, който има други грижи сега. А и не е тип "реформатор", твърде е обикновен за да направи нещо по-революционно. Та кажи как да стане с преименуването. Комитет ли да направим, що ли . . . |
| Абе то хубаво, ама сещате ли се що чудо пари ще отидат за смяна на табели, документи и т.н. В тая криза! Иначе за Русе аз предлагам Приста, не е българско, латинско е, но поне не е турско. Разград, макар че е гъчкан с фесове, си е българско име - иде от римското Абритус, ще рече "отворен, открит град" и оттам "Разград-ен". |
| Пикачу, цената, първо, е незначителна в сравнение с това което е откраднато и продължава да се краде и разхищава от управляващите, и второ националното ни достойнство няма цена. И милиарди да срува пак трябва да се направи. |
| "Асково, близа до Узунджово" - така е бил известен в миналото. Може да се помисли и за връщане на старото име на София - Сердика, на Варна - Одесос, на Пловдив -Филипополис, Марциана (вместо смешните Девня или Повеляново). За съжаление твърде малко са топонимите останали с оригинални български имена (предимно от растителното царство) - Дряново (Дрян), Търново (тръни), Габрово (габър), Трявна (трева), Сливен (сливи), Оряхово (орех). Всичко друго е турско или гръцко. |
Рядко тъпа статия. Теодор (не Тодор - без значение как е изписано името му на колоната) бил нахлул в България с претенции за престола, щото бил потомък на Иван Владислав  В този ред на мисли, би трябвало да е бил предоволен, щото потомците му, в лицето на Михаил ІІ Асен и по-късно при Шишмановци, са стояли на търновския трон  пп - и ако не ме лъже паметта, кир Теодор е ослепен не след битката, а доста по-късно, след участието си в заговор. |
| Иван Вазов Има факти, които говорят, че при нас Ренесанса е идвал по-рано, но всичко от тогава е загубено по времето на турското владичество. Няма продължение и запазване на това, което е постигнато. Търново по времето на цар Иванб Александър започнало да се определя за Третия Рим, защото Константинопол е бил западнал. Фичо аз ти обясних, че БУРГАС идва от латинското БУРГУС, което означава крепост (гръцкото е Пиргос). От там идва и БУРГ - Петербург, Хамбург, Брандебург. Славянкото е БОР (Мариенбор). От там може и да идва думата СТОБОР. |
Самата императрица Ирина от своя страна е правнучка на цар Иван Владислав (1015-1018) - майка й Мария е дъщеря на Иван Владиславовия син Траян. Така по линия на прабаба си Ирина Тодор Комнин е наследник на български царски род Тази посока на търсене на легитимност у Комнин е грешна. Иван Владислав е от Самуиловия род, който според официална Византия не е владетел на България, а бунтовник. Т.е. Комнин едва ли е претендирал, че произхожда от бунтовнически род, като освание за претенцията си за титла. Иначе статията явно не е интересна, защото всички се занимават с мнението на Чичо Фичо. Да дам и аз моя принос: турските имена в завладените територии в повечето случаи са "потурчени" стари имена по много странен начин: намира се турски звучащо наименование, максимано близко фонетично до старото. Затова днес е такава каша с имената - не се знае кое е турско и кое "потурчено". Например дори "Истанбул" е гръцко (ε ἰ ς τ ὴ ν Π ό λ ι ν  . Т.е. нищо чудно някои от имената, които днес смятаме за турски, да са всъщност славянски, но произнесени с турски акцент. |
| София е гръцко име, минало вероятно през турски (ударението), заменило бълг. Средец, което е изопаченото древно име Сардика (Сердика). Триядица е ромеизирано (гърцизирано) от Средец. Според Уики името София е засвидетелствано още в грамота на Иван Шишман. Варна е древно име - най-старият жив топоним у нас (поне от 7 в., по-вероятно - от средата на 6). Първият и единствен топоним е, използван от ромейските хронисти (Теофан, Никифор) и латинскте (Анастасий) за описанието на идването на Аспарух в нашите земи около 680 г. ('до така наречената Варна близо до Одесос и до тамошното средиземие'). Версиите за произхода на името 'Варна' са три: (1) праславянска (от неметатезираното варн - сега вран, черен - заради черната кал в езерата или пък от вар заради варовиковите скали) - най-слабо вероятната, срв. р. Варно, гр. Варнемюнде; (2) палеоиндоевропейска (ПИЕ) от ПИЕ корен *урн, *врн - вода - срв. инд. Варуна, богът на водите, свещения гр. Варанаси, или лат. урина; (3) персийска, от вар (бар), крепост, укрепен стан - най-новата и най-вероятната. Първоначално името Варна не се е отнасяло до стария град на морето (Одесос), а до нещо друго близо до него - цялата долина с езерата, до самите езера, реката или до някакъв друг обект - напр. П. Георгиев смята, че това е военният римски лагер (кампус), седалището на Куестура Екзерцитус на имп. Юстиниан Велики в 539 г. н.е., най-вероятно м/у с. Тополи и Езерово. Според Георгиев Юстиниан основал някъде там и град Теодориас (Теодориада) за подопечните си арменски монофизити и искал да превърне цялата агломерация около езерата в голям имперски град, но не успял поради нашествията от средата на 6 в., в т.ч. на Заберган. Името Варна не се променя в балканските езици. Вероятно е запазено и предадено на българите в 680 г. от арменците монофизити (от манастира Св. Мина на Джанавара). Това е мястото (заедно с Девня) на най-гъстото заселване на прабългари в 7 в. и според П. Георгиев и на вероятната столица на Аспарух и клана Дуло чак до края на 8 в., откогато датират първите находки в Плиска (Абоба), новата западна столица в Каспичанското поле. Първата столица край Варна вероятно също се наричала Плиск(ов)а. Тя изпълнявала някои столични функции и след издигането на Плиска (Абоба), чак до началото на 10 в. Името Девня е също много древно, засвидетелствано към 7 в.н.е. (ромей. от трак. Диавена) и вероятно иде от ПИЕ *дхеу, *дхев - влага, заради изворите (над 30, с общ дебит в момента над 3.5 куб м/сек), от славяните възприето като Девина - от дева, аналогия с момата Маркиана, сестрата на имп. Траян, на която бил кръстен римският град. В турско - Девне, променено в 1934 г. на Девня. |
| Марксе, през 1085 кастилците превземат Толедо и за по-малко от 10 години Аристотел, Платон и други антични философи са преведени от арабски на латински и цяла Западна Европа е научила за тях. Ако тук бяхме създали нещо интересно то нямаше да изчезне яко дим. При осменското завладяване има и големи емигрантски вълни от българи към Европа. Ако бяха занесли нещо невиждано и нечувано, щеше да се знае, както се знае че богомилството е българско дело, от предходни емигрантски вълни. Тъжно, но истина. |
Ха, богомилството е много, много странна работа... Летописите казват, че богомилите били потомци на манихейците, които според ромеите .дели деца... Основата на богомилството е "славянската съобщност", в основата е тъй нареченият дедец - това е вездесъщ "мислител", "облян в бяло", "вездесъщ" и е държал цялата власт в съобщността, той е "Белият старец от планината - самотника" - всичкото го е "прекарвал" през ".ная си работа"... Богомилството е било дуалистично - всичко на света е "било от дявола", но същевременно дедецът е "божият наместник на земята" - така, че той е "добрият герой"... Като отиват в Западна Европа, дедците стават "първообраз на просвещенските мислители" - те са с "божествен произход" и всичко казано от тях "се смята за "Истина""... Разбира се, "смятало се е", че дедците са обладани с "магически сили" и "контактуват с "висшите духове"" - оттегляли се в пещери, за да контактуват с тези "висши духове"... Дедецът е контролирал цялото имущество на всички в общността и го е пропилявал, защото било "дяволско" - имало е цял "култ" към "разхищението" и "пропадането в ръцете на дявола" на това имущество... Жените в общността били общи и не се е знаело чии са децата, които също "били от дявола"... Кланяли са се на дървени идоли, изработени "под транс" от дедците - от тук и идва и израза: "Дървен Господ!"...  |