НАУКА И МИСТИКА
Отиди на страница:
Такъв съм си аз ... предложителен ...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| Натисни тук Беседа "Кризис современной науки" |
| О чём думают грибы? Сообщение: В 2000-м году профессор Тошиюки Накагаки, биолог и физик из японского университета Хоккайдо, взял образец желтого плесневого гриба и положил его у входа в лабиринт, который используется для проверки интеллекта и памяти мышей. В другой конец лабиринта он поместил кубик сахара. Physarum polycephalum словно почувствовал запах сахара и начал посылать свои ростки на его поиски. Паутинки гриба раздваивались на каждом перекрёстке лабиринта, и те из них, которые попадали в тупик, разворачивались и начинали искать в других направлениях. В течение нескольких часов грибные паутинки заполнили проходы лабиринта, и к концу дня одна из них нашла дорогу к сахару. После этого Тошиюки и группа его исследователей взяли кусочек паутинки гриба, участвовавшей в первом опыте, и положили его у входа копии того же лабиринта, также с кубиком сахара на другом его конце. Произошедшее поразило всех. В первое же мгновение паутинка разветвилась на две: один отросток проложил свой путь к сахару, без единого лишнего поворота, другой – вскарабкался по стене лабиринта и пересёк его напрямую, по потолку, прямо к цели. Грибная паутинка не только запомнила дорогу, но и изменила правила игры. http://www.looo.ch/2012-01/735-mushrooms |
19 Фев 2012 20:12 Кризис жанра... Caravaggio, ............................  ...................... ............................ | |
Редактирано: 4 пъти. Последна промяна от: SPQR |
О чём думают грибы Гъбите се очовечават, хората - огъбевяват/все по-малко и все по-неразумно "думают"/. ЕВОЛЮЦИЯ !  VIVA дарвин !!! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SPQR |
| Скоростта на Слънчевата система мистериозно се забавя и се променя посоката и Ето и първият тревожен сигнал в научната общност за „апокалиптичната“ 2012. В контраст с прогнозите на индийския шаман и различни недоказани конспиративни теории, сега става дума за сериозно научно изследване, което наскоро публикува международен екип от швейцарски, полски и американски астрономи в престижното списание Astrophysical Journal Supplement. Резултатите от тяхната работа впечатли света на науката – за последните седемнадесет години, по неизвестни причини, скоростта на слънчевата система е намаляла с повече от 10% и продължава да забавя своя ход. Тестовите измервания на сондата IBEX (тя следи за неутрални хелиеви атоми, които свободно проникват в хелиосферата) показват, че през 2009 г. скоростта на слънчевата система в междузвездното пространство е била 22.8 километра в секунда, а през 1993 г. подобни измервания от сондата Ulysses показват една много по-висока скорост – 26,3 км / сек. Защо Слънцето забавя хода си в междузвездната среда, учените не могат да обяснят. В момента работят по този проблем няколко изследователски групи по целия свят .  Натисни тук |
през 2009 г. скоростта на слънчевата система в междузвездното пространство е била 22.8 километра в секунда, а през 1993 г. подобни измервания от сондата Ulysses показват една много по-висока скорост – 26,3 км / сек. Аз преди тридесетина години я знаех, че е около 20-22 км/сек. На Земята беше около 30 км/сек. и затова движещите се със скорост 40 км/сек метеорити навлизат в земната атмосфера със сумарна скорост от 10 до 70 км/сек. |
| Само че не разбрах тази скорост е спрямо какво? Този дребен въпрос е струвал много отлъчвания и клади... |
| Нда, и аз не разбрах. Например Земята се върти около оста си с 1670 км/ч. Когато си представим, че днес скоростта на най-бързия куршум е около 1800 км/ч, то бихме добили ясна представа за скоростта на движение на Земята, въпреки огромните й размери. Скоростта на движение на Земята около Слънцето е около 60 пъти скоростта на куршум: 108000 км/ч. (Ако можеше да бъде изобретено транспортно средство, движещо се с тази бързина, то то би обиколило цялата Земя за 22 минути). Гореспоменатите стойности са само за Земята. Слънчевата система е още по-интересна. Скоростта на тази система е толкова голяма, че би затруднила границите на разума. С разширяването на системите във Вселената нараства и скоростта им. Скоростта на въртенето на Слънчевата система около центъра на галактиката е точно 720000 км/ч. Скоростта в космоса на галактиката “Млечен път”, която е разположена сред около 200 милиарда звезди, е 950000 км/ч. Без съмнение в една такава сложна и бърза система вероятността за случването на огромни сблъсъци е изключително висока. Но такова нещо не се случва и ние живеем в сигурност. Защото всичко, което се намира във Вселената, действа според съвършеното равновесие, което Аллах е устроил. Ето поради тази причина, така както е съобщено в айята, в цялата тази система няма никаква “несъразмерност”. |
| Това с гъбите е интересно. Разрових се малко и намерих оригиналната статия: Натисни тук - ПДФ фаил, може ли да се отвори от друг компютър? Накратко, наистина тези амебоиди (не са гъби) ефикасно намират най-късият път в лабиринта. Ползвали са ги да симулират пътната мрежа на Англия, Иберийския полуостров, Токио... Натисни тук Интересни гадинки. Благодарности на Кайли за линка. Само дето в сайта малко са поукрасили историята - няма нищо споменато за "объчената амеба", дето веднага намира пътя си без да запълни лабиринта, нито за прескачащата "огражденията". |
Само дето в сайта малко са поукрасили историята - няма нищо споменато за "объчената амеба", Е, щом нема в сайта, който ти си намерил, очевидно не е истина.  |
| Е що ми се лензиш сега? Дадох ти линк към статията, на която се позовават от сайта, който ти даде. Там няма описание на такива ефекти. Какво повече искаш? |
| Уф, тъй си и мислех. Това е статията на въпросния професор. Явно е достъпна само с абонамент. Мога да ти я пратя на мейла утре, ако ти е интересно да я прочетеш. |
| Мерси, мен детайли не ме влекат, влече ме парадоксът, структурата, схемата, връзката между едно нещо и цялото. Ма точно как гъбите си намират пътя - няма да ме впечатли. Но че има гъби, които вършат нещо "нередно" - веднага наострям уши.  |
| >>><<< Това за гъбите е велико! Памевт и насочени рефлекси на ниво гъби?Направо е велико и показва в какви скромни размери - вероятно на клетъчно-молекулно ниво, могат да се програмират невероятни стратегии. |
в какви скромни размери могат да се програмират невероятни стратегии. А в какви велики измерения като човешкия мозък е невъзможно да се програмират никакви стратегии, понеже мозъкът което не познава, отрича. С други думи, природата програмира стратегии там, където знае, че ще прихванат. И знае, че в мозъка няма прихванат, щото вместо просто да го свърши, мозъкът ще философства до края на света как това не може да бъде, защото никога не може да бъде. Абе знае си природата работата... |