Отиди на страница:
| Износ, внос, производство, търговия губят смисъл когато има ОГРОМЕН ИЗЛИШЪК от чиновници, които се хранят от данъците, наложени върху производители, търговци и т.н. |
| "Досещаш ли се, че има разлика между корумпиран чиновник и чиновник, който не си върши работата". Пак не четеш - вече отговорих на въпроса, кой е отговорен за това чиновника да си върши работата. Между другото това е и същият, който може да му попречи да краде и да взема подкуп. |
| Ето нещо интересно по темата. Натиснете тук |
| Гледам, че пак не се прави разлика между държавен служител, човек работещ в структура на бюджетна издръжка и човек работещ в обществения сектор. Освен това неразбиране пак го има и второто неразбиране - за какво служи държавата и защо я има навсякъде по света. |
| Всеки ден непрекъснато се сблъсквам с всякакви хора работещи в частни фирми, повечето, от които са адски некомпетентни, мързеливи, глупави, не си вършат работата и т.н. Защо се пренасят автоматично тези качества и към държавните служители, с които българина на практика почти няма взаимоотношения в масовия случай? |
| Една от най-комичните гледки в последно време е как медиите хорово ни плашат с "гръцка криза". Да си помисли човек, че фанариотите масово щурмуват границите ни, търсейки места за гледачи, берачи, чистачи, сервитьори. Докато дикторския глас в ТВ новините ни разправя за гръцката финансова катастрофа, вървят кадри от шествия на работници от комуналните услуги, които имат вида, осанката, самочувствието на наш банкер. Та ние на пика на икономическия бум през 2007-2008 не можехме и да мечтаем за стандарта на Гърция в момента. Ако е вярно, че гърците само си клатят краката , това иде да подчертае, че тъпото, безцелно бъхтене, практикувано у нас, е най-прекият път към немотията. Защото гърците са ужасни лентяи, паразити, хитреци, с две леви ръце, с грозни жени, ако щете, всякакви, но СОЛИДАРНИ. И затова имат силата да прехвърлят полагащия се дял от бремето на кризата върху олигарсите. Докато ние тъпо мълчим и ровим с мотиката. |
И затова имат силата да прехвърлят полагащия се дял от бремето на кризата върху олигарсите. По-точно върху данъкоплатците от другите държави от Еврозоната. Олигарсите - бълха ги ухапала. |
| Ако гърците си бяхма с драхмите цялата тупурдия щеше да се размине за една нощ. Девалвираш и на другата сутрин си леко махмурлия, ама живота продължава. Кой прецакан, прецакан. Кой намазал - дава интервюта по телевизии и вестници колко било необходимо и как гръцкия бизнес сега щял да се наеме и покори нови простори. Да, ама не могат да печатат евро и за тва е това болезнено бавно рязане на опашката. Ние си имаме нашто левче и тъй както му махнахме трите нули, можем да му сложим още една или две отзад, ако видим голем зор. После пак ще ги махнем ама требе да мине време и хората позабравят кое как е било. |
| Олигарсите или ЕС, няма значение. И в двата случай не става без солидарност. А ние само се чудим как да продадем народа си по-евтино. Затова те пъшкат и страдат с 300 млрд БВП, а ние цъфтим от щастие с 30 млрд. |
| Хм, ще видим. Едва ли германци и французи дават заеми, а не помощи. Които след това солидарно ще се плащат от гърците. |
Автоцензор  _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Верно, че не сме Гърция. Гърците и политиците им извличат макисмалното, от това което имат на разположение от ЕС. БГ се затруднява да извлече и минималното. От тия гяволи можем само да се учим. |
| Малко "преговор": ОСНОВИ НА ДЪРВЕНТА МАКРОИКОНОМИКА ( I ) За разлика от стандратната макроикономика дървената макроикономика има за цел да извлече националната икономика на дадена страна от дебрите на посредственността до висотите на завидна ефективност посредством прийоми заимствувани от стандартната икономика, дървената философия, водевила и средновековната мистерия. За демонстрация ние ще използуваме модел на дървена макроиконмика практикуван във фиктивната страна наречена Гяурия и ще изследваме няколко успешни сценарии за нейната реализация. Сценарий 1: Страната Гяурия е бивш член на СИВ, има отрацятелен имидж на международната сцена и жителите и са с отрицателно отношение към акумулацията на блага посредством труд. Първото и най-важно нещо което трябва да се предприеме в случая е анализ на слабостите на системата и намиране на методи за превъщането на минусите в плюсове по възможно най-бърз и ефективен начин. При дисектирането на проблема най-голямата слабост , а именно негативният имидж би трябвало да бъде много старателно подсилен и на всичкото отгоре мистифициран и митологизиран до нивото на култ. Теоритична заготовка: Да се изучат много внимателно маркетинговите и позиционни стратегии на холивудски актйори със забележителна кариера в играта на отрицателни герои( Garry Busey, Steve Buschemi; Joe Pantalono; Alan Rickman), да се намерят художественно-сценични приложения на негативен чар ( да се изучат механизмите зад загадъчния тъмен чар на Unabomber, Robin Hood, Carla Homolka, O.J.Simpson, Babi (Bambeneck), Bette Davies, Rambo, Tie Domi, Keith Moon, Dark Avanger, Стоичков т.н.т ) Стратегия: Усилено и безобидно да се просмуква в световните медии негативно - тайнственна информация, гъделичкаща любопитството на читателите на "жълта преса" и любителите на "силни усещания с екзотичен привкус". Да се фабрикуват и публикуват абсурдни, близки до митологията факти и случки свързани и асоциирани с Гяурия: Раждане на животни с две глави, намиране на тайнственни знаци от инзвънземни цивилизации ( разбира се информацията трябва да се отрича от официалната сериозна медия, за да може да се подозре конспирация за потулването на истината), намиране на тайнственни знаци и култови предмети доказващи уникалността и спецялния статус на жителите на Гяурия. Реализация:1.Със специални декрети разни икономически неизгодни за обработка площи се ограждат с предупредителни знаци : "Строго секретно!", "Преминаването на обикновени граждани - забранено!", " Само за много 'отворени'!" и засаждането в тях на залежала стока от магазините на СБХ и "Задругата на майсторите". Издаване на пропуски срещу солена сума на любители археолози, но само под клетва над библия, че с никого не трябва да споделят това си разрешение! 2.Организиране на приключенско - експлоативни екскурзии на чужденци с обещания за крайно емоционални изненади, състоящи се предимно в срещи с наследници на фиктивни и реални персонажи - пра-пра-пра-правнукът на дядо Коледа, племенницата на баба Ванга, братовчедът на Христо Стоичков, съседът на Майкъл Капустин. 3.Откриване на балнолечебен извори (разбира се укривани от общественното зрение И посещавани само от "посветени" ) с магически свойства ( напр. възвръщащи потентност) 4.Осмислянето и "намирането" на исторически обекти с епохално значение в места с лесен достъп по суша, за предпочитане - с железопътен транспорт в близост): истинския гроб на Исус Христос, дупката през която Орфей е тръгнал кум ада, гората в която е живяла триглава ламя, пънът от златната ябълка, родното място на Тодор Живков... Колкото по-абстрактно и по-навременно се разиграе този сценарий, толкова възможностите за бърза , неетична, но от своя страна уникална възможност за финансов удар на базата на гъделичкане на първичните инстинкти на полуинтилигентното мнозинство на "търсачи на особени изживявания". За съжаление, както всички подобни сценарии и настоящия има сравнително краткотраен живот, поради простата причина, че другите нации не трябва да се подценяват И рано или късно ще последват евентуално почина на Гяурия. Следва: (Теорема 1 на дървената макроиконмика) Всеки "нестандартен" икономически механизъм работи безгрешно само когато е използуван от малцинствена група. Зен заключение: Многото маймуни счупват клона.  |
| Основи на дьрвента макроиконмика ( 2 ) Разглеждайки дьрвената макроикономика не може да не погледнем вьрху нея и с очите на играча. Самата дьрвена макроикономика има много допирни точки с играта и разбира се много от законите на теорията на игрите са приложими в анализа на този феномен. Идеята за синтез между законите на икономиката и играта не е нова и още в началото на миналия век (да не забравяме че вече сме в нов век) брилянтния математик Йохн Вон Неуманн провокира стандартната икономика с модели на анализ включващи в себе си заемки от теорията на играта. Сценарий 2: Според Фон Нойман и неговия сьратник Моргенщерн всеки от играещите би трябвало да изработи стратегия позволяваща му максимализация на печалбата. Когато е налице елементарна игра сьс семпла структура и двама играещи , като да речем хвьрляне на монета, то изборите на играчите са очевидни : 1.прилагане на стратегия А ( винаги избиране на една и сьща страна на монетата - ЕЗИ да речем) и 2.прилагане на стратегия Б ( смесена стратегия базирана на статистични наблюдения провеждани по време на играта) При по сложни игри, стратегиите стават многопластови и често включват в себе си освен статистични наблюдения, сьщо така и психологични, тактични и физиологични елементи. При една игра на табла, да речем, освен статистическата вероятност за хвьрляне на благоприятен зар играещият трябва да сьгласува своята стратегия с тази на противника, да анализира моментната ситуация, наличието на капии, голи пулове, вьзможност за използуване на дублиращия зар ( в американския вариянт галено наричан баггамон) както и най-елементарни психологични наблюдения за реакциите на противника и неговата адаптивност кьм вашата психологична обработка. Когато имаме игри с няколко участника ( например покер) картинката става далече по-шарена. Освен индивидуалната стратегия, бльфирането и играта на нерви се забелязват отношения на по-високо ниво като например обединяването на усилията на двама играчи срещу трети, стратегически загуби с цел зарибяване на потенциална жертва за евентуален следващ разгром на далеч по-високо финансово ниво и т.н.т Като генерално заключение от горното ние може да заключим, че: При играчи с еднакви вьзможности този с по-вярна стратегия има по-голяма вероятност да максимализира своите печалби. В реалната макроикономика теорията на играта е приложима в анализирането на модели с голяма правдоподобност. Разбира се тя има като презумпция в основата си винаги ъфаир плаьъ. При дьрвента макроикономика този елемент не е задьлжителен, дори напротив всяка добре прикрита и неразкрита манипулация повишава вашите шансове за успех и следователно ние може да заключим по макиавелиански, че Целта оправдава средствата. Рязани карти, огледалца, зарчета с оловни подпльнки, тайни почесвания по нос, врат, ухо и всички други помагала даващи ви "гърди напред" срещу противника ви дават предимство, което при неподозиращ противник могат да бьдат изтьлкувани като луд кьсмет. Колкото повече такьв един противник губи, толкова повече той си мисли че може да вьзвьрне загубеното и следователно повдига мизата, понякога до неразумни за неговото финансово здраве нива. Най-важното обаче е да не будете заловени, защото излезне ли ви име на нечестен играч никой не иска да играе повече с вас и вероятността да намерите девственни опоненти намалява драстично. Все пак за утешение остава максимата: Винаги ще се намери някой левак, да скочи в тиганчето! Втора теорема на дьрвената макроикономика: При играчи сьс сравнително еднакви вьзможности и стратегически прийоми значително по-голяма вероятност да максимализира печалбите си има онзи който може да играе по-нечестно без да бьде хванат. Приложение: Развиване на подземни икономики с потенциал, като производство на пиратски продукти, кьдето на гърба на автори (които и без това са с големи гуши) група от предприемчиви корсари реализират бързи и тльсти печалби с полухуманитарна цел. ( Все пак потребителите на сьответния продукт излизат с едни гърди напред в борбата за притежаване на интелектуални амуниции, които са придобити на цени, само фракция от тези която неговия евентуален сьперник е заплатил. Разбира се всяка издьнка в индустрията се заплаща горчиво, тьй като надзора отвьн става много по-строг и вьзможността да се реализира продукцията намалява десетократно. Все пак достьпа на жадни за знание индивиди до достьпна за техния джоб информация им дава ако не преимущество, то поне равен старт при прилагането на сьщото това знание с индивиди заплатили стократно по-големи суми за придобиването му. Зен заключение: Сиромах човек - жив дявол. |
| Основи на дьрвената макроикономика ( 3 ) В отношението между дьржава и гражданин основната цел на дьржавата е да поддьржа правилен баланс между своето благосьстояние и това на гражданина (чиято основна цел, разбира се, е това благосьстояние да бьде постигнато с вьзможно най-минимално негово финансово участие). Основния доходоносник на дьржавата, разбира се е сьщия този гражданин и очевидно главната цел на дьржавата е да отнеме от неговия доход значително парче за поддьржане на своето благосьстояние, което разбира се пряко касае благосьстоянието на самия този гражданин-данькоплатец. Определено гражданина-данькоплатец предпочита всички негови социални придобивки - пенсионно и здравно осигуряване, обучение, поддрьжка на пьтищата, неговото собственно спокойствие и разбира се неговото управляване да бьде извьршено сьс средства локализирани всякьде другаде но не и в неговия собствен джоб. За дьржавния апарат с всичките свои изпьлнителни, миротворителни, опресивни и регулаторни органи данькосьбирането е вьпрос на живот и смьрт. Наличието именно на тези даньци е необходимо за сьществуването му както сльнцето и вьздуха ( за разлика от бьлгаро-сьветската дружба, която практиката доказа че не е чак до там животоподдьржаща, както един мастит теоретик оповестяваше в своите притчи). Тук обаче се получава интересна ситуация. Ако дьржавния апарат разчита само на доброто желание на данькоплатеца да пьлни хазната, то вероятността да го духа е статистично най-очакваната разврьзка. От друга страна раздуването на административен, опресивен и данькосьбарателен арсенал, проверяващ поединично всяка даньчна декларация би оскьпило неимоверно процедурата и разходите по тази операция биха спосбствали големината на даньците да достигнат размери лишаващи редовия гражданин от инициятива и желание за издьржането на огромения статичен мамут произведен от алчния бюрократичен апарат. Идеалния баланс е изключително трудно постижим в реалната икономика. Проверката на случайно избрани лица и драконовите мерки за неплащане на даньци( включително отнемане на свобода и най-вече тльсти дози пари) е донякьде сполучлива, но както практиката доказва непопулярна и не особенно ефективна мярка при контролирането на процеса. Сценарий 3: В много случаи от реалния живот моркова е бил винаги ако не по-ефективния, то поне по-привлекателния стимулант за нуждаещия се от принудителна стимулация. (в сравнение с тоягата) Тук именно дьрвената макроикономика предлага новия радикален метод за данькосьбиране наречен тотолитарно данькоплатство. На всички е известна трьпката на очакването...гьдела на надеждата...топлия шепот на МАНГИЗИТЕ. Милиони (ако не и милиарди) хора на нашата планета живеят с онзи трьпчиво-сладьк трепет на ГОЛЕМИЯ УДАР. Вьпреки че вероятността за удар на 6тица на тотализатора 6 от 49 ( известен в Гяурия като ТОТО2) е два пьти по-малка отколкото удар от грьмотевица хората пускат своя фиш и лягайки си вечер мечтаят за живота на СЛЕДВАЩОТО НИВО. Избират колата която ще си закупят, имат в предвид кьщата в която ще се преместят след ТОВА, дори разиграват в главата си сценария в който те ще отидат на работа и ще се изпюят в лицето на омразния шеф и ЗАВИНАГИ СПРАТ ДА РАБОТЯТ ЗА ПРЕПИТАВАНЕ. Колко хора хвьрлят зарове, залагат на рулетки, играят дори на нивото на река Дунав в сантиметри с надеждата че някой ден те ще са тези които ще направят големия УДАР. Комбинирайки тази жажда за уникален, светкавичен успех сьс задалжението на индивида кьм обществото новата таксова система предлага на потенциалния данькоплатец вьзможността да сьчетае полезното с приятното, а именно за всеки ( да речем) 100 лева даньци той получава фиш с 6 номера (от 1 до 49). Това от своя страна дава по-големи шансове на мажорните контрибутори, което дава правопропорционален авантаж на тези чиято контрибуция кьм обшеството е по-голяма, без да лишава редовия данькоплатец от шансове за ГОЛЕМИЯ УДАР. Честността на системата е очевидна и колкото по-голям е ДЖАКПОТ-ьт, ( да речем 10 000 000 лева, което е просто изключително малка част от сьбраните даньци) толкова по-голям би бил ентусиазма на данькоплатеца да изпьлни своя дьлг пред обществото. Разбира се ударилите 5 номера би трябвало да имат сьщо така поощрителни награди (например освобождаване от даньк за текущата година). Освен драстично намаляване на административен апарат предлаганата от дьрвената макроикономика тотолитарна даньчна система за прьв пьт дава надежда на редовия данькоплатец за реална полезност на неговите пари. Трета теорема на дьрвената макроикономика: Никога не отнемайте надеждата на човека! Зен наблюдение: Дори и Джанет Рено би изглеждала човечно с цвете зад ухото. |
| Основи на дървената макроикономика (4) На реалния пазар една сделка (размяна или покупкопродажба) е вьзможна само когато и двете страни са сьгласни за извьршването и'. Следователно, ако продавачьт реши че куповачьт предлага твърде ниска цена за стоката му, то той не би я продал, както и ако куповачьт сметне, че цената е по-висока отколкото той самия смята, куповачьт не би купил сьответната стока. Единственния вьзможен изход на покупко-продажба(или размяна) е взаимното сьгласие на двете партии. Теорема: Тьрговията е вьзможна само ако никоя от партиите участвуващи в нея не се чувствува "преебана"!!! Ако да речем за праисторическия Гунчо даването на огьнче на праисторическия Бончо е стурвало две овнешки бутчета, то от тази трансакция и двамата са били печеливщи, тьй като са придобивали неща които преди това са нямали на цена която и двамата са се сьгласили че е реална. По сьщия начин индианците раздаващи земя срещу стькьлца, мьниста и "огнена вода" са извьршили честна сделка в дадения исторически момент, тьй като те самите са имали друга ценностна система при която това е бил "Fair deal". Земя - колкото искаш, ама такива дрьнкулки и "развеселяващи" течностти -хммм, само бял човек има. Те ти земята - дай ми мьнистата. И вьлка сит, и агнето - цяло. Фактьт, че в последствие индианците (нейтив) са вьзприели ценностната система на "бледоликите" и от тази нова позиция предишната сделка(вече в пост мортем сьстояние) изглежда "прецакване" е база от която ние можем да извадим следното Зен заключение: Кой се минал - минал се! или Кой ебал - ебал. Мара вече не е курва. Всяка нова редистрибуция би ощетила "белия човек" и би била в ущьрб на фейър плея. Ако на базата на угризения и нечиста сьвест той доброволно дотира дейности подобряващи жизнения стандарт на аборигенното население би било прекрасно, но това би трябвало да е само продиктувано от "добра воля", а не форсирано от вьншни, непазарни сили. В днешната, далече по-сложна икономика, този принцип е сьщо така валиден и дори в началото на миналия век Уилфредо (Вилфредо) Парето извлече след дългогодишно мьдруване Оптимум носещ неговото име. За любознателния читател допьлнителна литература: от Парето: Manual of Political Economy (1906) New York A.M.Kelly 1971 The Mind and Society 1935 Sociological writings edited S.E.Finer 1966, New Yorkm, Praeger, 1966 за Парето: Cirillo , Renato, The Economics of Wilfredo Pareto, London, Frank Cass, 1979 Povers, Charles X, Wilfredo Pareto, Newbury Park, Sage Publications, 1987 Все пак акцентьт в това дуалистично отношение трябва да бьде поставен на купувача, тьй като независимо колко е льскава опаковката на стоката, колко рекламни кампании са посветени на нея, колко е ъполитически изгоднаъ и до каква степен тя превьжожда конкурентните на пазара крайната дума има НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КУПУВАЧЬТ. (КЛИЕНТЬТ) Неговото задоволяване би трябвало да е в основата на всяко производство. Дали това задоволяване ще буде реално или илюзорно няма никакво значение. Важното е то да сьществува! Нека не забравяме че и графитьт и диамантьт по принцип са вьглерод и само вторичните фактори( рядкост, естетичност, твьрдост) правят цената на втория многократно по-висока от тази на първия. С течение на времето стойността на всяка стока се изменя в очите на куповача и моментьт на продажбата е сьществен фактор за цената. Представете си как би реагирал Дега, ако знаеше колко високо са ценени неговите картини днес, или разочарованието което самият Елвис би преживял при една ражодка из днешен Грейсленд (фрапантен музей на кича от края на 60те и началото на 70те). В последно време в реалната икономика се забелязват направления които се опитват да хуманизират тази дивашка ценностна система при която ПОЛЗАТА е господар и поставят на вьрха на елхата по-абстрактни цели, като например важността на развитието на хуманитарния потенциал. Според някои от тях ( Амартя Сен, например) целта на икономиката би трябвало да е развиването на присьщите за човека способности и увеличаването на неговите вьзможности за избор, вместо традиционните ценности като производство на колкото се може повече стока и максимализирането на печалбата. Амартя Сен отрича човешката рационалност и Парето Оптимум като критерий за икономически просперитет. Тьй като в основата си класическите икономически теории предполагат че човек е рационален максимализатор на ПОЛЗА и следователно индивидьт би предприел вьзможно най-логичните стьпки за да извлече най-голям келепир от всяка ситуация пред която е изправен, то неминуемо според тези теории "човек за човека е вьлк". За разлика от тези "хищнически принципи" господин Сен ни предлага една ценностна система, кьдето стоката е второстепенна величина. При нея(системата на Сен) образованието( като една от висшите цели на обществото) би било неимоверно по-ценен капитал за самото това общество и образования човек би се чувствувал много по-реализиран от неукия. Следователно образоването на хората трябва да е главен приоритет на икономиката на дадена страна и нейната(на страната) успеваемост да бъде оценявана според степента на грамотност на нейните жители и тяхната продьлжителност на живот вместо да е базирана на такива "студени" фактори като нарастване на продукцията или нивото на доходите на индивидите. В този аспект на прехвьрлянето на акцента от стоката на човешкия потенциял господин Сен може да се наслади на триумфа на такава една система, която процьфтява в страната наречена Гяурия. Нивото на просветеност на нейните жители е далеч над средното световно, творците надвишават редовите работници, науката е издигната в култ и дори вьв фолклора на нацията са се загнездили такива поговорки като: Учи, за да не работиш!, Без наука - няма сполука. Всички вторични елементи като, ефективност, конкурентноспособност, качество на продукта и потенциална експонентост са поставени на заден план и единственното мерило е така наречения в тази страна "интелектуализьм". Големият брой на тази прослойка е трудно изхраняем от редовите "неинтелектуални типажи". При наличието на такьм огромен отряд на "производители на нематериални блага" е учудваща тяхната ограничена застьпност на международната сцена. В общи линии техните изяви се разлистват в един тесен локален крьг, кьдето художника Гунчев е голям почитател на творчеството на композитора Бончев, който от своя страна е влюбен в поезията на поетесата Тончева, която пьк от своя страна е очарована от гражданската доблест на журналиста Пенчев, който от своя страна...При наличието на такьв огромен арсенал от движещи се йони, мозьчни вьлни и сьответната негативна енергия, свьрзана с критика на "сивия поток", посредственността, плагиатството, грубия примитивизьм на изпьлнителите на "турбо фолк", неубедителното представяне на националния отбор по фудбол и обсьждането на последния ТВ сериал културния живот е прозира от всяко кюошенце, от всяка маса на кафене, от всеки магазин за даване на видеокасети под наем ( Гяурия е на пьрво место в света по вземане под наем на видеокасети и то толкова напред в класацията, че сборьт на сьответните рентиери на произведенията на седмото изкуство в страни №2 и №3 е само сьс няколко процента по-висок) Гяурия е може би на пьрво место и по брой на художници, певци, артисти и критици на глава от населението, ако изобщо някой води такава статистика. Не че има нещо общо в културата, напротив превьжодно е да принадлежиш кьм културна нация, плачевния факт е че почти никой не е щастлив! Всички се оплакват от "кирливия жизнен стандарт" неподходящ за такива интелектуално вьзвисени души! "Ами, че може ли, така аз, който познавам Достоевски по-добре от родния си брат, аз който не сьм изпуснал филм на Тарантино, аз който имам висше икономическо образование да ходя да бачкам? Кажи ми може ли? А? Как я мислиш тая работа? Или да речем Гунчев. Творец, та дрьнка. Има седем откупки от националната галерия! Има 4 самостоятелни изложби. Има замаха на Леже, колорита на Майстора и онази живост на характерите която сьм видял само при Репин! Е, кажи ми, може ли той да не може да сьбере пари дори за бутилка гроздова, да го еба? Кажи ми честно ли е това?А? Културата ни загивааааа. Ей! Седят нашите интелигенти, псуват, пият и пак псуват, да го еба. Нека ми дойде тоя, Амартия Сен, ли му беше името?Нека ми каже на мен колко е полезно да се образова нацията след като не може да поддьржа образованото си мнозинство щастливо. Тьй като с образоването идва и апетита. Апетита за очевадна консумация (conspicous consumption, както го наричат там ония икономистите зад океана). Ами че може ли аз да нося обувки "Кочо Чистеменски", а ония тьпите американци, дето не знаят даже кьде живеят да носят "Hush Puppies"? Кажи ми, де? Ами с какво сьм аз по-глупав, да речем от ония пияни шваби, дето се хилят на глупости, а? Защо може Fritz да има "Мерцедес", а аз да се возя на трамвай "Комсомолец"? Кажи ми, де? Зен наблюдение-отговор: Не е толкова трагично когато нямаш ( огромна част от жителите на планетата нямат), колкото е трагично осьзнаването на това нямане. Народна мьдрост (или по Хайтов) : Едно е да искаш, друго е да можеш и сьвсем трето - да го направиш. |