| Всички знаем едва ли наизуст гениалната "Приказка за стълбата" на Смирненски. Често съм си мислил, че ако бе живял другаде, тази приказка можеше днес да е сред най-цитираните световни притчи. Но наскоро се замислих над бедите на клетия юноша. Разсъждавах от съвсем практична гледна точка - защото от 20 години насам виждаме непрекъснато все същата приказка в действие. Попитах се - безнадеждна ли е ситуацията? Няма ли начин да се избегне духовното падение на младежа-идеалист? И стигнах до парадоксален извод. Бедата на младежа е в неговата честност. Дяволът му поставя условия - и той си плаща като поп. Досущ като на нашенската Кръгла маса, чиито последствия влачим и до днес. Тръгнеш ли да се пазариш с дявола, загубен си. Добре де, има ли начин да се избегне това? Гледах и тъй, и иначе... и видях само едно решение. С дявола може да се справи само дърт грешник. Готов да постъпва в сделката абсолютно непочтено. Да обещае на дявола и сърцето, и душата, и очите - а като стигне горе, да му покаже среден пръст и да действа както си знае. Почтеност с дявола - това означава гибел. Сега отляво ще ми рекат: умен човек си, а така да се заблуждаваш! Но все пак имам странното чувство, че може би в момента виждаме точно това. |