Отиди на страница:
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Превъзнасянето и патетиката не ми е по вкуса, но докато при соца нещо се е създавало с БГ - ефективно, или не, тъпо, или, да - при капитализма от двайсет години не виждам нищо. Нула. Но може би не знам. Какво е създадено? Некой да помогне, да обори? Не правя сравнение, а лична констатация. По убеждения не съм социалист. |
| Успокоени, правилни, изящни - бе ги дала на труда си, а сега си ги бе върнала. Това звучи прекрасно. И това, според мен, е Калин Донков. Пак според скромното ми мнение, не му прилича на Калин Донков да споменава в един и същ текст светицата-майка /майка ми беше така, вероятно всяка майка трябва да бъде такава/ заедно с Йордан Соколов, например. Или с друг изгаврил се с хората политик. То е все едно да смесиш чиста изворна вода с изгоряло масло, какъв е смисълът от това? |
Тогава нашите идеи, тайни, дела и заблуждения, нашите крамоли и страсти ще се подредят прости и понятни, достъпни и разрешени - както въобще се наместват и улягат в историята и най-забатачените епохи. Ще ми се да го вярвам, ама не става. Все отнейде се надига по някоя сянка, къде бледа, къде не толкова, и ми преобръща историческата подредба. Все исторически личности - къде прабаба, къде кръстник, къде кум и къде сват на дядо ми. Тайни, грижливо пазени от мен, които сега ми застават като рибена кост в гърлото - недостъпни, но не можеш ги пренебрегна. Благодаря за надеждата, авторе! |
| на гръба на родителите и пра-родителите ни за пореден път беше доказано, че в абсурдистан от работа се става гърбат, но не и богат. че цял живот труд и упорит градеж не струва нищо в очите на арогантните парвенюта и всичко може да бъде заличено и разграбено за броени години, затова никой не трябва да се надява за вбъдеще на благодарност за минали заслуги, а трябва да настоява за своето тук и сега във всеки един момент. надявам се моето поколение да запомни тази скъпо платена поука, а не да я преоткрие за своя сметка. колкото до младите жалкото за тях е не толкова, че труда на старите беше ограбен, колкото че крадците бяха толкова глупави и самонадеяни, че пропиляха по-голямата част в недомислени начинания и прищевки, или на свой ред бяха окрадени от по-опитни чуждестранни мошеници. т.е. тези ресурси трупани поколения наред изтекоха от България и тя остана една много по-бедна и изостанала държава, която сега моли на заем от чуждестранни банки собствените си откраднати и разпилени пари. освен това в бизнеса се установи модел на бандитизъм и експлоатация, който продължава да изпраща много кадърни хора зад граница. |
 ...как са се трудили нашите родители. Техният труд бе най-смисленото съдържание на българския живот в онзи почти половин век. В него те бяха вложили и дълг, и съвест, и надежди. Беше им препитание, а и гордост. Достатъчно морален, за да не се срамуват от него. А сега се оказва, че и плодове е оставил - макар и не за всички от нас. Онзи труд, от който им препоръчваха да се "срамуват". Тъжно и мъка ми е, когато чета тези редове, защото и моите родители са вече в един по-добър свят, където дори не могат да им сложат данък върху пенсиите...И, .. не познавам по-трудолюбив човек от майка ми.  |
| Петък...Хубаво и въздействащо есе на Донков...денят започва с красива тъга... ----------------------------------------- ----------- Блогът на Генек |
| Чудесно написано, г-н Донков! Мисля, че съм го споменавал и преди, но човек който черпи вдъхновение от миналото (спомените), не живее добре в настоящето...За съжаление от доста години и аз спадам към тази група. И не защото остарявам, това си е естествен процес, а защото нищо хубаво не се случва в държавата последните 20 години...А на всичко отгоре, има доста хора, които искат да омаловажат миналото, демек да го откраднат, както казвам аз. И после откъде силици и надежда да я карам напред? Това е по-лошото според мен, отколкото геноцида над възрастните, упражняван със здравната и др. реформи. |
| Много тъга и болка изтръгна от сърдцата ни, Калине! Ще съумеем ли да ги трансформираме в мъдрост и благи дела?...  |
| И ТОВА Е САМО ЕДИН ЩРИХ-ЗА РАЗМИСЪЛ СЛЕДНИЯ КРАСНОРЕЧИВ ФАКТ. 1953Г.-ПРИЕМА СЕ ЗАКОН ЗА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ В БЪЛГАРИЯ-ТОГАВА ТЯ Е НАБРОЯВАЛА ОКОЛО 7 МЛН. БЪЛГАРИ.1989Г.-ЧАКАХМЕ РАЖДАНЕТО НА 9 МИЛИОННИЯ ЖИТЕЛ НА НРБ.ОСТАВЯМ НАСТРАНА КЪДЕ ОТИДЕ СТРАНАТА ЗА ТЕЗИ ПО-МАЛКО ОТ 40 Г. ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ-ИНДУСТРИЯ, СЕЛСКО СТОПАНСТВО, АРМИЯ, СПОРТ, КУЛТУРА-28-МО МЯСТО В СВЕТА ПО ИНДЕКС НА РАЗВИТИЕ.2010Г.-СРИНАТА ДЪРЖАВА ВЪВ ВСИЧКО, С ПОД 7 МЛН. НАСЕЛЕНИЕ И С ТЕНДЕНЦИЯ ТО ДА ИЗЧЕЗНЕ ДО 2, 3 ДЕСЕТИЛЕТИЯ.ЕТО ГО РЕЗУЛТАТА ОТ НЕИСТОВОТО НАЛАГАНЕ НА Т.Н. ПАЗАРНА ИКОНОМИКА-А ВСЪЩНОСТ ЕДИН ФАШИСТКИ, ГЕНОЦИДЕН РЕЖИМ СПРЯМО НАРОДА-ОБИКНОВЕНИТЕ БЪЛГАРИ..... |
| Ееех, това ме накара да се регистрирам. На 60 години мислех, че съм обръгнал на всичко, но пак ми се запотиха очилата. Що не бяха Донков поне 1% от журналистите като тебе! Простичко, ясно и дълбоко бърка... Поне за някой. |
| Gabara, с четене влиза образованост, акъла е даденост. Предложението ти - в случая няма как да помогне |
И ето, че си мисля: дали в този един (половин) процент не е останало нещо от нейния труд, от нейната съдба, от нейните безхитростни жертви? Майка ми, светла й памет, беше учителка. От онова поколение едновремешни учители, чиято професия трябва да се изписва с главна буква – Учители. Бях малък, но много добре си спомням историята, която искам накратко да разкажа под впечатление на поредното великолепно есе на Калин. В класа на майка ми имаше ученик, да го наречем Христо, изключен преди това от друго училище за побойничество и лошо поведение. Беше силен като бик, тренираше борба и всяко междучасие разбиваше нечия муцуна. По-късно научих подробности за съдбата му. Баща му бил уважаван в града адвокат и виден социал-демократ. Веднъж, в началото на 50-те, в дома им дошъл милиционер и повикал адвоката да отскочи до милицията «за справка». Човекът, както си бил по домашни дрехи и с цигара в ръка, тръгнал с милиционера. Прибрал се вкъщи след няколко години – от Белене, със съсипано здраве, и подир месец-два се споминал. Оставил жена с болно сърце и четири деца. Живеели в страшна мизерия. Христо растял силен и озлобен, но имал удивително чувство за справедливост и мъжко достойнство. Учел се зле, макар да бил будно и умно момче. Заради побойническия му характер и слабия успех, имало опасност да бъде пратен в ТВУ. Една вечер след занятия, майка ми, минавайки по училищния коридор покрай класната стая, забелязала, че Христо ровичкал в кошчето за боклук – извадил крайче от недоядена кифла и го излапал. На другия ден майка ми отишла при майката на Христо с конкретно предложение – да прибере Христо у нас и да се грижи за него, за да го «вкара в пътя». Редактирано от - Даскал Цеко на 19/3/2010 г/ 14:07:03 |
| Така и стана. Христо живя у нас една цяла учебна година. Майка ми се грижеше за него като за рОден син – хранеше го, учеше с него, насърчаваше го. Аз пък бях ужасно горд, защото имах личен «бодигард» и никое от хлапетата вече не смееше да ми се изрепчи, знаейки, че Ицо Страшния ми е нещо като голям брат. Така Христо изкласи, отърва ТВУ-то, после изкара успешно гимназия, завърши инженерство, ожени се, започна работа в голям завод, стана баща на три деца, с една дума – стана човек. От тогава, колчем срещнеше майка ми на улицата, винаги й целуваше ръка и я наричаше «МАЙКО». За празници й носеше редовно цветя и все казваше «Ако не бяхте Вие, другарко Х, да ми помогнете в най-трудните за мен времена, щях да стигна до затвора и от мен човек нямаше да стане». Та така с труда, съдбата и безхитростните жертви, за които прочувствено пише Калин. |