Следващият параграф на протокола към Ангорския договор е параграф “В”, в който се казва, че недвижимите имоти, принадлежащи на българите от европейската територия на Турция, без тези от Цариград, които са се изселили в България от 5.10.1912 до 18.10.1925 година, стават собственост на турската държава. Дебело подчертавам обаче, че българите след 5.10.1912 година и особено след 30.06.1913 година са насилствено изгонени от Турция. Те в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани и третирани като изселили се в България. Защото изселването е доброволен акт. А тези българи са бежанци. И са квалифицирани като бежанци в международните документи, какъвто например е Протоколът на Обществото на народите, с който се отпуска Бежански заем през 1926 година. Т.е. след Ангорския договор, както и в редица други спогодби тези българи се третират като бежанци и им се отпускат заеми за оземление, средства за настаняване. И всичко това се прави в качеството им на бежанци. Ето тук е голямото различие в позициите на Турция и България.

Облагите, които Турция извлече от Ангорския договор, не будеха у никого съмнение. Срещу около 30 000 мюсюлмани, изселени от новите предели на България, имаше повече от 70 000 прогонени българи от Източна Тракия. [54] Техните имоти, според сведенията на МВРИ, възлизаха на: 34 062 къщи и други покрити имоти; 1 961 440 дка ниви, ливади, лозя и т. н., 216 043 дка гори и пасбища; 131 231 глави едър добитък; 649 431 глави дребен добитък. В същото време изоставените турски имоти в новоосвободените земи, по изчисленията на МЗДИ, съставляваха: 3607 къщи и други покрити имоти; 285 821 дка и 3 ара ниви, ливади, лозя и пр.; 1224 дка и 17 ара гори и пасбища и т. н. [55]
Стойността на обсебените български имоти се пресмяташе от Тракийската организация на около 10 милиарда лева. [56] Дори изчисленията на МВРИ, правени по една много ниска и непълна оценка, сочеха 5 млн. златни турски лири или повече от 3 млрд. лева. [57] И в двата случая, сумата е несравнимо по-голяма от стойността на изоставената в България турска собственост, която едва достигаше 1 млрд лева.

Когато казах в предишния пост, че въпросът на Тракийските бежанци не е уреден, имах в предвид, че Ангорският Договор от 1925 г. категорично не предвижда компенсации за тях. В Договора не се *бъркат* понятията "бежанец" и "изселник" -- там просто не се уточняват такива понятия. В Договора става дума за хора, които са "емигрирали" от едната страна в другата, без да се уточнява дали това е станало принудително/насилствено или доброволно. За тези, които са "емигрирали" преди Окт. 1912 се предвиждат реципрочни обезщетения за изоставените имоти, а за тези, които са "емигрирали" след Окт. 1912 -- не се предвиждат. Никъде не е уточнено, че двете страни разглеждат определени групи хора като "бежанци" и че последните имат специални права. В този смисъл България може сто пъти да повдигне въпроса за Тракийските бежанци, и Турция сто пъти ще извади договора, за да покаже, че обезщетения не се предвиждат. От българска гледна точка това може да е *саботаж*, но от турска гледна точка, а в случая и от гледната точка на международното право, за съжаление, Турция *се придържа* към подписания двустранен договор. Това е. България е трябвало да ги договори тези не обезщетения по време на преговорите преди подписването. Не виждам с какво бихме помогнали на каузата на Тракийските бежанци като подкрепим позицията на Б. Димитров, която е 1.) манипулативна -- в смисъл, че твърди неверни неща (че Турция ни дължи $20 млрд. по Ангорския Договор, което просто не е вярно, за съжаление), и 2.) неадекватна, защото Ангорският договор е против интересите на Тракийските бежанци и всяко позоваване на него отслабва тяхната кауза. Позицията на Турция по въпроса за обещетенията всъщност е доста силна, именно заради подписания Ангорски Договор, който не е денонсиран. От тук нататък, България може да се опита да направи две неща -- 1.) да намери накаква международна спогодба/конвенция, по която и България и Турция са страни, и която е била в действие през 1925 г., според която бежанците да се тртират специално, дори и това да не е споменато в определен двустранен договор, и 2.) да се опита да предоговори условията от Ангорския договор. По първата точка, госпожата от интервюто в сега казва, че е намерила нещо по въпроса през 1995 г., но не става ясно дали това "нещо" важи за 1925. Ако да, нека се действа по тази линия, макар, че ако имаше такава конвенция, вече да са я изнамерили. По втората точка, по принцип е много трудно да се предоговарят такива условия, ако някой в българско Външно Министерство има идея как да стане това, да каже. Но така или иначе изхвърлянията на Б. Димитров и В. Сидеров, че "Турция ни дължи $20 млрд. за Тракийските бежанци" стават само за "самонавиване" в България и за печелене на дивиденти сред българската публика, но в международен план нямат никаква стойност.

Ако толкова не ще те да чуете другата гледна точка, идете в форума на "най-българския". Там няма да ви обезпокоят с "антибългарски нападки и фалшификации".