Чеченците са не просто древен народ. Те може би са най-древният индоевропейски народ, който се е запазил днес. Чеченците (те наричат себе си нахчо) са наследници на държавата Урарту, която е основана 2000 г. пр.н.е.

Колко урартийска кръв тече във вените на чеченците, обаче е спорен въпрос. Между XIV и XVII век турците подлагат чеченците на много по-голям геноцид, отколкото Сталин им е спретнал. Почти всички жени са избити, а мъжете се спасяват в непристъпните части на Кавказ и напомнят за себе си само с кражбите на булки от съседните народи. В продължение на столетия в Чечения се смята за престижно жените на първенците да не са чеченки.

Сватбарските набези на чеченците още тогава обтягат отношенията им със съседните народи, но

точно благодарение на чуждите булки

чеченците все пак успяват да се запазят до XVII век. Тогава приемат исляма, а станалото по-нататък прилича на приказката за феникса, който възкръсва от пепелта.

Турците спират да ги избиват. Вместо това новопокръстените мюсюлмани стават съюзници на Османската империя в непрекъснатите й войни с Русия.

Новата вяра, според която, от една страна, всички са равни, а от друга, насилието над друговерците е признак за праведен живот, преобразява Чечения. Родовете губят значението си, а вместо тях основна единица на обществото става тайпът.

Казано по-ясно, тайпът е обединение, създадено да защитава някакви интереси. А казано в още по-прав текст - банда (в нея влизат и жените, и децата), която има за цел да завземе някакъв бизнес. Понеже в Кавказ обработката на земя не е най-доходната работа, тайпът обикновено се цели в бизнеса с охраната на проходите, разбойническите нападения, рекета, търговията с оръжие. Общо взето нещата, от които се печели и днес.

Така 200 г. преди сицилианците,

чеченците откриват с какво трябва да се занимава мафията

и как да бъде организирана.

През XVII и XVIII век заради свободата, която Чечения успява да устои, към нея се стичат разбунтували се поданици от всички краища на османската и руската империя. Обезкървените от войни и кланета чеченци ги посрещат с радост, при условие, че приемат исляма. За кратко време към северен Кавказ се стичат огромен брой арменци, перси, грузинци, поляци. Така най-древният европейски народ не само получава нова кръв, а дори броят му нараства многократно. Пленниците също били третирани като чеченци, ако приемат исляма.

Тази военизирана система е напълно несъвместима с каквато и да е държава. 2700 години - от разгрома на държавата Урарту до 1991 г., чеченците

нито веднъж не правят опит да създадат държава

Затова не е случайно, че датиращият едва отпреди 11 години опит да се създаде държава е на генерала от съветската армия Джохар Дудаев, а наследилият го Аслан Масхадов също е съветски офицер.

За да съществува това военизирано общество обаче, е необходим общ враг. Той естествено е Русия - единствената сила, която може да заплаши начина на живот на чеченците и която през няколко години прави опити да ги покори или избие.

Колкото по-хлабав е режимът на Москва, толкова по-слаби са чеченците. Колкото повече Москва мачка чеченците, толкова по-силни стават те. Омразата към руснаците е единственото основание чеченците да се чувстват един народ, а не враждуващи банди.

Когато към това се прибави прословутата чеченска жестокост, съкровената мечта на всеки чеченец да има частна дупка в нефтопровода от Каспийско до Черно море и налудничавата мания на някой фундаменталист, вземането на заложници не е изненада. Чеченците правят това от векове. Дори когато нямат полза.