Отиди на страница:
| Баща ми имал влечение към занаятите и избягал от село още 14 годишен. Затова в рода му го имаха за чужд и на роднините на село ходехме на гости само по Коледа, Великден и през лятната ваканция. ……….. Вуйчото на баща ми живееше на село и като му отидехме на гости, на втория етаж имаше едно старо лампово радио, май единствено в селото. Не беше „Телефункен“, а „Блаупункт“. Като го въртях по станциите, вуйчо много строго ми се караше дето съм разбутал канапа и червения восък и го наместваше внимателно. Много по-късно разбрах, че печатът е бил останал още от преди 9-ти, 9ти, за да не се слуша BBC(Радио „Лондон“). А пък трябва да е било някъде 56-57-ма. ……………………………….................. Срещу Новата 1959 г. една нощ късно татко се върна от далеко (той работеше частно из цяла Добруджа и Делиормана) и донесе на рамо един чисто нов радиоапарат „Христо Ботев“. Мно-о-о-го се привързах към радиото и най-любими ми бяха в неделя „Радиотеатър за младия слушател“ в неделя сутрин от 9 часа и след обяд от 16. Татко ми пък вечер късно го включваше на къси и се чуваше само едно У-у-У-у-У-у и някоя и друга дума. След няколко месеца го конфискуваха и го продадоха на търг на пазара. Имахме и известие, че и ние можем да участваме. След това дълги години нямахме радио. ………………………………............................. . Като ме изгоноха от института втория път, се хванах да бачкам(след 1-я отидох в казармата) и след втората или третата заплата си купих VEF. И понеже заглушаванията ме дразнеха, се научих да слушам на руски „Гласът на Америка“, „Свобода“, „Deutsche Wele”, BBC. Още първия месец много ме впечатли речта на Дж. Картър зимата на 1976-77. Хващал съм на български освен Ватикана и Албанското радио, но също и от Китай, Корея, а веднъж и радио Еквадор на български. ………………………………............................. . И така, VEF-а беше жив до падането на соца. От години не слушам радио. По едно време се опитах да ходя със слушалки в ушите ама се отказах- непривично ми е. |
 статията е добре написана и фишека на финала е ясен, но за какво я е написал тази статия ДИ точно сега не го разбирам. |
| Ха! Скитникът емигрант! Емигрантът е осъден да живее на ничия земя, в буферната зона между разочарованието и очакването - в буферната зона между тегленията на два тиража. Емигрантът е хазартен персонаж, играе на "тука има, тука - нема" и се лута в търсене на топчето. Докато прозре, че циганинът го е глътнал. Но накрая остава доволен, че и в странство може да намери суджук и лютеница. Така завършва пътят му, трамбован в своя край от "чукът на Ницще", съкрушил Боговете на представите му за по-добър живот. |
| Един предвеликденски еврейски виц: Отишъл Моше при равина и му рекъл: - Ребе, голяма беда ми се случи - синът ми станал християнин! Какво да правя? Равинът се замислил и отвърнал: - Работата е сложна. Ще трябва да се посъветвам с Господ. Ела утре за отговор. На другия ден Моше отива пак при равина. Оня притеснен му вика: - Не знам какво да те посъветвам, Моше. Господ ми рече, че и той е имал същия проблем...  |
финала е ясен, но за какво я е написал тази статия ДИ точно сега не го разбирам. Много ясно защо. Джимо има договор с тази газета да й доставя есета. Освен това, компютри, принтери и хартия - с лопата да ги ринеш. А раз бумага существует, то должен же на ней кто-нибудь писать. |
| Борко, за табаните:...Заглушаваха най-вече свободна европа, а ББС и Гласът на америка никога. Даже и не всички дължини на свободна европа, щото и они дето заглушават да разберат за кво иде реч...Така, че малко си слушал "черни станции" или хич..., ама сега и ти дисидент...?! Ха Ха. |
Даскал Цеко  за разяснението, зер така ще да е.Обаче да беше писал нещо по актуано Дмитрито, я за кризата, ЕС фондовете, тероризма. |
| PS.до водопроводчик може би и телепхункен who knows, една позната на времето превеждаше ресторант като pektopant...да си преводач е нужна и малко фантазия |
| Милчо, Не съм съгласен. Заглушаваха "Гласът на Америка" - помня как цяла нощ въртях транзистора да слушам кацането на "Аполо". Но предлагам компромисен вариант - може би заглушаването не е обхващало всички области на България. |
| Kotka, Джимо си пада по интелектуалните съчинения, украсени с елегантни бъзици, носталгични реминисценции, тънки алюзии и фриволни екскурси. А и не върви все жилави злободневни теми да преживяме, требе си и малко духовна храна. |
Даскал Цеко Джимо си пада по интелектуалните съчинения, украсени с елегантни бъзици, носталгични реминисценции, тънки алюзии и фриволни екскурси. Трябва да правиш пари от литературна критика или писане на епитафии... |
| Джимо разрови спомените от детството. Включително и за Телефункен-а от златната серия – невероятно радио, без конкуренция по това време. Израснах в патриархална фамилия : дядо, баба с двете си дъщери и трима сина, аз и братовчедите. В две къщи с общ двор и различни политически течения, както във всяка голяма фамилия. На единия полюс бе дядо ми, отчаян русофил, който се радваше на всяко поражение на американските войски в Корея и то не за друго, а защото англосаксонците били главните виновници Македонският въпрос все още да не е решен !?!. А на другия полюс бе един от вуйчовците ми, стар ерген, чудак, който никога не се примири със смяната на режима. Сутрин като видеше майките да ни връзват септемврийските връзки, не пропускаше да промърмори : Връзвайте, връзвайте, да видим кат дойдат англоамериканците какви обяснения ще давате! |
| През деня беше като всички останали, а вечер се преобразяваше. Едвам дочакваше края на вечерята и веднага се затваряше в стаята си, достъпът до която, за нас децата, бе строго забранен. Насаме със свещения Телефункен !!!. Чуваше тежко и затова двора се огласяваше от откъслечен говор, примесен със заглушаващ шум и, разбира се, четирите предателски тимпанни удара на радио Лондон. Добре, че съседите ни бяха добри хора, а не като съквартирантите на Джимо. От вечерните емисии вуйчо излизаше ободрен, събрал сили за следващия ден. На Нова година той по негласно споразумение завъртваше баницата с късметите. Изправяше се тържествено като скитника евреин, с тази разлика, че вместо сакралното "Догодина в Йерусалим!" се прекръстваше и казваше "Хайде, тази година да е последна!". |
| Годините минаваха, възрастните продължаваха да се подсмихват благосклонно на думите му, а ние децата захитряхме и започнахме да го дразним : Е как бе, вуйчо, ще е последна, кво искаш да кажеш, атомна война или....На което следваше неизбежния отговор : Никаква война няма да има, ще се разпаднат сами! Телефункен-ът издържа до промените, но за съжаление вуйчо ми не можа да ги дочака и почина две години преди те да настъпят, Бог да го прости! А след него се тръгна от погребение на погребение. На едно от тях братовчед ми, бивш партиен секретар, като минаваше покрай гроба му прошушна : Излезе велик пророк, кво стана с Телефункен-а? Едва тогава отново се сетих за него. Беше изчезнал неизвестно къде, осъзнал сякаш, че е станал излишен след изпълнена дългогодишна мисия. Историята е истинска, от начало докрай – вуйчо ми, ако ме гледа отгоре, ми е свидетел! Честити Великденски празници на всички! |
| До WC_designer Обърни внимание на интервала 4:02 - 4:12 от линка. Натиснете тук |
| Излиза че всеки си носи малката генетична територия със себе си- където и да отиде Вилма ще ПРАВИ крем пити, И между бомбите, евреите- пари, а българите- ще се информираме- през вратата или с телефункена с МНОГО ШИРОКИ КЪСИ. или за Местенето- както и да се въртим гъзът ни все ще е отзад. |
Kotka 31.3.2010 г. 11:23:29 статията е добре написана и фишека на финала е ясен, но за какво я е написал тази статия ДИ точно сега не го разбирам. Защото били евакуирани в Катуница. Избягали от София заради бомбите. А на вчерашния ден - 30 февруари, преди 66 години било най-голямото бомбене на София. ______________________________ непротивобокослователствувайте! |