
Гледах одеве някакви новини. Бойко каза че всеки имал да докладва по разни въпроси. Нему му се паднало да докладва за Ирак и Иран....... Ама сериозно, така каза Бойко...... И още. Бойко каза че менюто на вечерята било хубаво. Имало първо, второ и трето. Даже две втори имало - пържола и риба. |
| Борисов: Трябва да сме под щита на НАТО Не се получи сценария Станишев чака три часа Путин. Другарите, пристягайте прашките. |
| 20 години ни липсва онази трогателна целувка на бай Тошо и Леонид Брежнев... Скоро може да разберем, че Обама е кандисал да внася от България кисело мляко, шопска салата, бяло саламурено сирене, червено вино...и кучета от развъдника на Бойко. И да дава насреща метали, нефт и безлихвени кредити за да запуши дупката в бюджета на Малък Пицко. Боко веднага да възстанови званието Герой на Република България и златната звезда, за да може при пръв удобен случай да го присъди на благодетеля. Редактирано от - Doctora на 11/4/2010 г/ 01:28:35 |
Дует мокри червени прашки ъртишчето и дръвцето. Ударния отряд възмутени граждани, копат и задръстват като матросов на амбразурата.![]() |
| Изостанал си брате Сократие. На мене вече ми бе обяснено как тея тънкашки засирки всъщност са си в реда на нещата. И така в реда на нещата дуета отгоре постига целта си да потапя каквото не пасва на репертоара на Антон Кутев. |
| Шмендо, Задръстването се ядва. Само да не приложат миналогодишния почин на един юнак - като видеше неприятна тема, почваше да блъска реплики в стари материали додето забута темата в трета глуха. |
| 1. Не сме прашки, а Т-шърти. 2. Червеното е цветът на Боко - правоверен комунист и бивш пожарникар. 3. Фотожурналистиката понякога казва повече от цяла колонка писмена 4. Кой си ти, та да определяш колко и какво да се пише ДТГН на демократа |
| Лъжовният българо-американски април Срещата на американския президент Барак Обама с премиерите на страните от Централна и Източна Европа беше отразена по особен начин в някои български медии. За какво говорят подобни интерпретации, пита Георги Папакочев. „Бойко Борисов се срещна с Обама”, „Българският премиер вечеря с американския президент”, „Бойко и Обама на четири очи в Прага” – това са общо взето внушенията, които някои български медии се опитаха да направят по повод официалното представяне на министър-председателя Борисов на Барак Обама и участието му в работната вечеря с лидерите на 11-те членки на НАТО от Централна и Източна Европа. Сами по себе си въпросните твърдения не са неверни – формалната среща е факт, макар да е била „кратка”, „протоколна”, „за запознаване”, дори „на четири очи”, въпреки преводаческото присъствие на трети чифт очи – този на бъдещата посланичка във Вашингтон Елена Поптодорова. Пропагандният пиар-заряд обаче е насочен към по-сериозни цели - допълнителното повишаване авторитета на премиера чрез приятелското му познанство с най-могъщия световен лидер, към одобрение на „правилната” външна политика на кабинета и най-вече към повдигане на силно залинялото от кризата и съпътстващата я беднотия самочувствие на българина. Ето, говорят вече кръчмарските политикани, „бат’ Бойко” е равен с големите, той е на „ти” с Обама, ще му прокарат пряка телефонна линия с Белия дом, за да може да консултира американците по регионалните проблеми. При това по азбучен ред първи беше представен на най-влиятелния световен политик, първи му направиха протоколната снимка с него, първи се озова на трапезата, през цялото време седя точно срещу него и навън направи комплимента, че „вечерята била питателна”! И това ако не е специално приятелство – здраве му кажи! Американският сладкиш Впрочем, подобна еуфория беше обхванала местните медии точно преди година, когато в началото на април, отново в Прага, тогавашният министър-председател Станишев успя също за отредената му минута и половина да се здрависа с Обама преди началото на срещата ЕС-САЩ и да му пожелае успех в битката срещу глобалната криза, вероятно с ироничната усмивка на лидер, чиято страна още тогава успешно се разминаваше с финансово-икономическото бедствие. След априлското „запознанство” водачът на БСП се похвали пред медиите предизборно, че с мимолетната протоколна среща „неговото правителство е придвижило процеса на стратегическото партньорство със САЩ”. Както е известно, това сътрудничество не успя да помръдне нито в рамките на НАТО, а още по-малко в двустранните отношения. През същия месец миналата година на срещата на върха на НАТО в Страсбург на Барак Обама успя да се представи и държавният глава Първанов. В отново „краткия двустранен разговор” българският президент се е спрял върху остро актуалната тогава тема за енергийната сигурност, но основният му акцент, естествено, е бил неизбежната необходимост от диалог между НАТО и неговата голяма и искрена „слабост” – Русия. Отново през април, но през далечната вече 2001 година, цялата българска дипломация беше впрегната за организиране на спешна среща между тогавашния български премиер Костов и бившия американски президент Джордж Буш. Според официалните информации срещата станала в кабинета на вицепрезидента Ричард Чейни, по чиято покана тогава премиерът пристигнал във Вашингтон, а според други сведения, тя преминала „импровизирано” на вътрешно стълбище на Белия дом. Известно е, че по това време царското „цунами” се готвеше да залее парламентарния вот в България, поради което някои местни медии бяха накарани да тиражират твърдението, че „Буш пожелал успех на своя гост на изборите”. Накарани, защото е известно, че американските президенти по правило не водят разговори с политици, чиито партии са в предизборна кампания, а още по-малко биха се ангажирали с намеса в изборния процес на най-високо равнище. Така по всичко личи, че април наистина е лъжовен месец за американските надежди на някои български политици. Дали и сегашният април ще се окаже такъв? Дойче веле Натиснете тук |